Смисловото търсене на аналог между реалност и фантастика на пръв поглед изглежда нелогично, но взаимоотношението между тях в днешно време не прави особено впечатление, макар през 20-те години на отминалия XX век да се е възприемало като абсурдно. Явлението се забелязва не само в чуждите литератури, но и в българската литература - и особено в ранното творчество на Светослав Минков. Точно тогава се активизират антитрадиционните естетически насоки в произведенията на писателите модернисти. Като един от учредителите и от най-активните представители на литературния кръг „Стрелец", Светослав Минков с успех обогатява традиционния дотогава сатиричен маниер със здравата сплав между видимото и невидимото, между смеха и гротеската, остроумието и фарса, ужаса на иреалното и отрицанието на аморалното, изказвайки нелицеприятни истини за бита и морала на съвременниците си.
Светослав Минков публикува най-напред в списание „Хиперион" - отначало с по-плахи опити, но много бързо набира скорост, имайки пред себе си примера на европейските писатели модернисти -Хофман, Еверс, Майринг. Нещо повече, усърдно превежда техни творби, които представляват сплав от фантастика, ужаси и реалии.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
