„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.
Измеренията на националното в романа откриваме във величието и в героичния полет на българския дух при подготовката на въстанието. Ценностите, които българинът изповядва през тези последни години преди Освобождението, се разкриват и проявяват в революционизирането на една част от народа, в обхващащото все по-широки социални слоеве бунтовно настроение, хвърлящо мост между личността и общността. Със същия заряд се отличава и социалната, и психологическата диференциация на отделните герои, пречупена през призмата на отношението им към съдбовното събитие. Тази диференциация дава възможност за разкриването на цяла поредица от човешки съдби. Въплъщението на отделната личност в образа на „Въстаника" и „съзаклятника" проличава реално едва след погрома на въстанието, когато поведението на всеки един от тях показва до каква степен е бил подготвен за изпитанията на борбата и свързаните с нея жертви.
Героите на творбата носят в себе си различни измерения на българския характер, на патриархалния бит и душевност. Те се разкриват на фона на интимния човешки свят, вливащ се в света на революцията. Най-здравото, съкровеното и сакралното в патриархалния светоглед става основа за душевното израстване на българина и извисяването му до идеята за борба. „Пиянството" на голяма част от народа, устремен към свободата, народната „лудост", обхванала за кратко довчерашната рая, олицетворява полета на българския дух. Това именно обезсилва до известна степен угнетяващото чувство, което читателят изпитва при сцените на масово разочарование и отчаяние след разгрома на въстанието.
В романа „Под игото" Вазов преплита различни сюжетни линии: героико-патетична, битово-реалистична, народностно - историческа и любовно - приключенска, защото самите събития от тази епоха сплитат в едно тези аспекти на живота. Убедително се разкрива раждането на идеята за борба и на бунтовното настроение сред народа. Повествователят рисува пълнокръвни човешки характери, колоритни национални типове, изобразени в битово - духовен и нравствено - исторически план. Това му позволява да изгради и разкрие градчето Бяла Черква като микрообраз на България през тази славна епоха. Революционното движение се разкрива като вътрешно драматично единство на човешките съдби и повелите на новото време. Бунтовното настроение, завладяло душите на хората, преобръща или по-скоро обогатява и нагнетява техния ценностен светоглед, кара ги в едни случаи да дадат, а в други - да жертват най-ценното от себе си за бъдещето на България. Идеята за национална свобода преодолява всякакви пречки и съмнения, свързва интимния свят на семейството и рода - тази здрава нравствена опора на българския бит - с интересите и с новите потребности на нацията. Битово - духовните измерения на човешкото съществуване се разгръщат в единодействие с нравствено - героичния порив на народа към свобода. Читателят има чувството, че случващите се в един конкретен град бунтовни събития заливат цяла България и придават непреходна стойност на настоящето на тогавашните българи. Затова приповдигнатата атмосфера, която изпълва първата и втората част от творбата и която внушава представата за „пиянството" на цял един народ, е показателна за времето си.
„Под игото" съчетава по неповторим начин революционния патос на цикъла „Епопея на забравените" с битово - духовната атмосфера на повестта „Чичовци".
Бавно и мъчително е отварянето на личния, семейния светоглед към новите национални тежнения. В драматизма на този процес се разкриват и съхранените през вековете устойчиви и непреходни черти на българската общност. Интимният патриархален свят на семейството и рода не само пази ненакърнени българските добродетели и ценности, но е и надеждна защита за интимно - святото В българския съзидателен живот от чуждата Вяра и култура. Точно затова историята превръща стойностното и непреходно - българското в нравствен героизъм, а копнежа за свобода - в „пиянство" на българския народ.
Романът „Под игото" сюжетно е изграден около съдбата на Бойчо Огнянов, но всъщност това е творба за съдбата на българския народ, за духовното му приобщаване към съдбините на България. Във всеки епизод има някакво противопоставяне - между българската и чуждата същност и вяра, между всекидневието на хората и подготовката за борба, между насилието и раждането на новия катехизис на българина: „зъб за зъб, око за око". Тази вътрешна конфликтност изгражда цялостния идеен и емоционален спектър на романа, раждането и изявяването на непреходно българското. Душата на българина откликва на героиката като общонародна идея, но това не означава, че той губи своите, патриархални добродетели. Напротив, те стават по-прочувствени, разкриват се в цялата си красота и духовна сила. Общуването на жителите в Бяла Черква притежава и народностен, и нравствено - духовен, и хумористичен колорит. Обстановката и редът в дома на чорбаджи Марко, представлението на „Многострадална Геновева" и редица други описания отпращат към корените на българските традиции и обичаи, на основата на които се раждат бунтовните копнежи и готовността за борба в името на свободата. Единството и Вътрешното противоборство между новопоявилата се отдаденост към народното дело и естествения стремеж за защита на собствените дом и семейство, предателствата и разкаянието след тях, топлата и съкровена омая на родните традиции и ценности, зверствата на поробителя и драматичната сила на отмъщението - всичко това обуславя вътрешното напрежение и патриотичния екстаз в променящото, се съзнание на народа, завладян от идеята за въстание.
@bgmateriali.com
