РЕЗЮМЕ
НА ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ
Резюмето е текст, с който предаваме на-кратко съдържанието на друг текст.
В това определение ключовите думи са:
► предаване на съдържание;
► накратко.
За разлика от преразказите, чиято цел е да накарат възприемателя (слушател или читател) да се потопи в атмосферата, създавана от преразказвания текст, и да участва емоционално в събитията и преживяванията на героите, предаването на съдържание има за задача само да запознае читателя с това, какво съдържа текстът, който ни интересува. Това на практика означава, че при предаването на съдържание всички еле-менти, изразяващи лично отношение – коментари, лирични отклонения, описания, емоционални състояния и др. – се изпускат, а ако е необходимо, се съобщава неутрално за тях, защото определени емоционални състояния на героите може да са ги подтикнали да извършат едно или друго действие.
Думата накратко, от своя страна, показва, че съдържанието на резюмирания текст трябва да бъде предадено в рамките на не повече от една-две страници. На практика това означава, че в резюмето трябва да влезе само най-съществената информация.
Думата резюме е проникнала в българския език със своята френска форма, но нейният произход е латински: re-sumere. Представката ге- означава повторно извършване на някакво действие, а коренът -sumere, който познаваме от думи като „сума“ и „сумирам“, означава събиране. С други думи, съдържанието на текста, който резюмираме, трябва да бъде събрано – да се предаде възможно най-кратко със свои думи.
Да се напише резюме не е лесно. То изисква добро владеене на следните умения:
► способност да се разбира съдържанието на текста;
► способност да се разграничава важната от второстепенната информация.
Тъй като нашата задача е да напишем резюме на повествователен текст, най-напред трябва да се запознаем с основните характеристики на този текст, за да знаем какво от неговото съдържание може да се определи като съществена информация и кое – като второстепенна.
Обикновено се смята, че повествователни са прозаичните текстове. Текстове, написани в стихове, не се причисляват към повествованието. В същото време много литературни жанрове - като се започне от древната епопея, мине се през баладата и поемата и се стигне до романа в стихове - са в пълна степен повествователни текстове, макар че тяхната стихова организация им придава определено своеобразие.
Повествователни текстове, или разкази, наричаме такива речеви действия, в които се предава някаква история, състояща се от поредица събития. При това става дума за еднократни събития, а не за действия, които се повтарят периодично.
Това определение ни помага да разберем какво трябва да се разбира под събитие. То не е просто действие, а такава случка, която по някакъв начин променя съществуващия до този момент ред на живота. Тази промяна може да е външна – героят заминава, разболява се, загива или нещо подобно, но може да е и вътрешна – героят се влюбва, разочарова, променя начина си на мислене и др. под. С други думи, преди да се случи събитието, животът е протичал по един начин, а след него привичният ред се променя.
Това определение на събитието е много важно, когато разглеждаме вътрешната структура на повествованието и нейните обособени смислови части. Казахме вече, че повествованието има за задача да разкаже някаква история, състояща се от поредица събития. Всяко от тези събития стои в центъра на отделен повествователен епизод. В него определени участници, извършват определени действия в определено време и място. С други думи, епизодите се сменят, когато се сменят участниците, действията или времето и мястото. Това обикновено води до разказване за друго събитие, което по друг начин променя съществуващия ред. За да стане това определение по-ясно, нека си послужим с пример:
Една известна народна приказва разказва за беден дървар, който един ден, минавайки покрай реката, изпуснал брадвата си във водата. Това го натъжило, защото означавало, че няма да може да се труди и да храни семейството си. В този момент от водата излязъл духът на реката и го попитал защо плаче. Дърварят отговорил, че си е изпуснал брадвата. Тогава духът се потопил под водата и извадил последователно три брадви – едната златна, другата сребърна, а третата – желязна. Дърварят разпознал като своя желязната брадва. Като награда за неговата честност духът му подарил златната и сребърната. Така дърварят забогатял. Неговият съсед научил за случката и решил също да опита. Отишъл до реката и изпуснал брадвата си. Появил се духът и последователно му показал три брадви – златна, сребърна и желязна. Съседът разпознал като своя златната брадва. За наказание духът на реката го завлякъл под водата и нечестният съсед се удавил.
(Енциклопедия на приказката под редакцията на Джани Родари)
Събитията, съставящи тази история, са следните:
► изпускане на брадвата в реката (това действие променя сериозно живота на дърваря);
► поява на речния дух (това действие променя ситуацията – дърварят вече не е сам);
► изваждането на трите брадви (брадвата се появява отново, т.е. вече не е загубена);
► разпознаване на своята брадва (до този момент не се е знаело дали дърварят е честен човек, или не, но сега вече се знае);
► награда (дърварят от беден става богат);
► съседът решава също да опита (до този момент е живял мирно, но сега решава да предприеме нещо ново);
► съседът лъже коя е неговата брадва (до този момент не се е знаело дали е честен, или не, но сега вече се знае);
► наказание (нечестният съсед преминава от живот към смърт).
Всяко от тези събития представлява съдържанието на една отделна смислова част. А първата стъпка при създаване на резюме на повествователен текст е именно разделянето му на смислови части.
Втората стъпка е разграничаване на основната информация, съдържаща се във всяка от смисловите части, от допълнителните детайли.
В повествователните текстове основната информация е свързана с действията, които представляват събития, както и с героите, участващи в тези събития. Всичко останало: описания, детайли за предаване на атмосферата, второстепенни герои, които не участват пряко в събитието и т.н., трябва да се изпусне. Ако резюмираме приказка, не може да се изпуснат главният герой, вредителят, помагачът и арбитърът. Без техните действия сюжетът ще остане неразбран. Другите герои и детайли може и да се изпуснат.
Третата стъпка изисква да се формулира съдържанието на всяка смислова част в рамките на едно-две изречения.
А четвъртата стъпка е определяне на връзките между отделните смислови части, за да може тези връзки да се запазят и при построяването на резюмето.
По същността си връзките между отделните епизоди и смислови части се делят на няколко основни типа:
► Хронологична последователност. Това е най-простият начин за навързване на събитията в повествователния текст. Най-напред се случва едно, след него друго, трето и така до края. За свързване се използват думи и изрази от рода на: „и след това“, „после“, „ден след ден“ и др.
► Изреждания. Те биват няколко вида:
1. Просто изреждане. Използват се думи и изрази от рода на: „друго подобно“, „и“, „също“, „също така“ и т.н.
2. Класификация. Подредба по някакъв признак.
3. Разграничаване. Използват се изрази като: „за разлика от“.
► Причинно-следствени връзки. Също различаваме няколко вида:
1. Проста причинно-следствена връзка. Използват се думи и изрази от рода на: „вследствие на това“, „в резултат на...“, „причината за това е...“, и т.н.
2. Извод. Заключително обобщаване на причините и следствията.
3. Изброяване на различни причини. Съчетание между изброяване и причинно-следствена връзка.
► Развитие на темата (подхващане на мотив). Продължаване на започнатото в предходната смислова част, но вече в някаква различна посока.
За улеснение най-добре е да се попълва следната таблица:
Освен това при писането на резюме задължително се спазват следните изисквания:
► Съдържанието се предава в трето лице единствено число, независимо дали повествованието в изходният текст се води от първо лице (разказ на героя или на пряк свидетел), или по друг начин.
► Съдържанието се предава в сегашно историческо време. По този начин се предава само това, което се е случило. Ако за развитието на действието е важно да се знае каква е последователността на отделните събития във времето, това се прави чрез използването на специални означения – след това, два дни по-рано, по време на... и т.н.
► Пряката реч се преобразува в непряка или съдържанието на най-важните реплики се предава накратко със свои думи.
► Използва се неутрален стил на изразяване, като се избягват емоционално натоварените думи и изрази.
► Избягва се употребата на думи и изрази, изразяващи личната позиция на резюмиращия – коментари, лични твърдения, персонални съждения. Резюмето трябва да предава обективно съдържанието на изходния текст.
Според това, в какъв обем се предава съдържанието на изходния текст, разграничаваме следните видове резюмета:
► Нормално резюме – в него се съдържат всички събития, за които разказва изходният текст.
► Кратко резюме – при него няколко събития се обединяват, така че да се предадат само най-важните от тях.
► Есенциално резюме - при него събитията, разказани в изходния текст, се свеждат до предаване само на онези от тях, без които случката не може да бъде разбрана – начална ситуация, главно събитие, евентуално второ главно събитие, финална ситуация. Най-лесно се вижда кои са тези действия, когато се формулират заглавия на отделните смислови части.
Нека сега видим как се пише резюме, като предадем съдържанието на глава трета от романа в стихове „Евгений Онегин“.
Най-напред разделяме текста на смислови части и разграничаваме основната от допълнителната информация, определяйки и връзките между отделните смислови части:
РЕЗЮМЕ
Един ден Онегин пита Ленски къде отива и разбира, че приятелят му прекарва вечерите си у Ларини. Онегин смята, че това е скучно, но решава да отиде, за да види избраницата на Владимир. Посрещат ги радушно. На връщане Евгений споделя, че Олга му се е видяла обикновена, докато Татяна е по-интересна.
Съседите пускат слух, че Онегин ще се жени за Татяна. Тя слуша тези сплетни с досада, но постепенно разбира, че се е влюбила в Евгений, когото си представя като герой от романите, които чете. Един ден тя разкрива чувствата си пред своята дойка, от която иска съвет. Дойката обаче не може да я утеши и затова Татяна решава да пише на Онегин. В писмото си тя честно признава чувствата си и заявява, че не би поверила съдбата си другиму. После моли дойката да изпрати писмото по внука си.
Татяна трепетно чака отговор, но такъв не идва няколко дни. Една вечер се чува шум от кола и тя разбира, че Евгений е дошъл. Изпада в дълбоко смущение. Искайки по-скоро да получи отговор, Татяна изтичва на алеята. Там вече я чака Онегин, приличащ на мрачна сянка. Девойката се спира като поразена от огън.
Това е нормално резюме, в което са предадени всички основни събития от трета глава на романа „Евгений Онегин“.
Възможно е съдържанието да бъде предадено и с кратко резюме, което би обединило разказаните действия в три основни събития:
1. Евгений Онегин и Татяна се срещат.
2. Татяна разбира, че е влюбена в Онегин и му пише писмо.
3. Татяна чака отговор, който не идва, докато една вечер Евгений не се появява сам.
Това резюме ще има следния вид:
КРАТКО РЕЗЮМЕ
Придружавайки Ленски, Онегин се запознава с Ларини и тяхната дъщеря Татяна. Намира я за интересна, но скоро забравя за нея. Татяна обаче разбира, че се е влюбила в Онегин и тъй като не може да получи утеха от дойната си, решава да му пише. В писмото си споделя, че не би поверила съдбата си другиму. Няколко дни трепетно чака отговор, докато една вечер Онегин не се появява лично. Виждайки мрачната му сянка, Татяна се спира като изгорена от огън.
Есенциалното резюме ще предаде тези три основни събития само с по едно изречение.
ЕСЕНЦИАЛНО РЕЗЮМЕ
Онегин и Татяна се запознават. Онегин я намира за интересна, но скоро я забравя. Татяна обаче се влюбва в него и му пише писмо, с което признава чувствата си. Няколко дни няма отговор, докато една вечер Евгений не се явява лично. Татяна тича да го посрещне, но се спира като поразена от огън.
@bgmateriali.com
