РЕЧЕВА СТРАТЕГИЯ

 

                    ВАКАНЦИЯ

          Тя идва за мен като чаша розов сняг, като капка синьо мляко. Изпивам я и как студено ми става. Хубава ваканция. Дните й, сякаш пъстри ледени висулки, се нареждат под стряхата над сънения ми прозорец. Палтото ми тежи, тежи от снежните плитки на зимата. И всяка улица на моя хубав град е измръзнал дълъг детски шал. Обиквам ненадейно тези мили бърборковци – комините. Не искат да духнат в лицето ми, но техният топъл дим на кълбета като птичи гнезда се стреми нагоре към студената въздишка на облаците. Какво става с мен? Аз – дъщерята на лятото. Нали вярвах, че единствено то е моят дом, моя истина. И как ли така ми харесаха тези дни, тези снежни въздишки на зимата? А може би само защото това бе кратка ваканция за мен – ученичката.

Петя Дубарова

                    ЖЕЛАНИЕ

          Понякога ми се приисква да се превърна в малко късче тебешир. Съвсем малко, почти незабележимо. Да стоя бяла като гларусово перо на дъската. Никой да не мисли за мене. Да чувствам как насълзените от вълнение длани на изпитаните ме мокрят и правят нежния ми прах още по-гъст. Аз ще целувам развълнуваните пръсти и с радост ще раздавам топлата си плът на разни формули и доказателства. Ще меря тихо пулса на всеки, който ме държи в ръката си. Ще гадая по линиите и вените на всяка длан и ще оставям бели прашинки като топъл плясък. Ще подслушвам в междучасието разни клюки за момичето, което съм била, и тихо ще се смея. И чак когато краткият ми бял живот се стопи под мокрото на гъбата, да стана същата. Тогава аз ще знам за всеки много, много повече. И събрала пъстротата на толкова вълнения и сини млади пулсове – ще бъда най-щастливата.

Петя Дубарова

⁂⁂⁂

          Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фарове с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив. И вместо да заставам пред телевизор – да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан. Тогава аз ще се затворя в своя дом като бисера в някоя мида. По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли. Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква. Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море. И аз сурово ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе. Защото заедно с него той моята душа ще отнесе. И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе. Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на моя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него – голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли.

Петя Дубарова

          ► Защо „дъщерята на лятото“ изведнъж обиква толкова много зимния сезон (вж. първия текст)?
          ► Кое според втория текст ще направи авторката „най-щастлива“?
          ► Как в третия текст е представено отношението към морето?
          ► След какви преживявания героинята обещава да разтвори вратите на своя дом към хората (вж. третия текст)? 
          ► Какво настроение предизвикват у вас трите есета? Потърсете и прочетете други текстове от Петя Дубарова. Представете в час по български език впечатленията си от тях.

          Да разгледаме краткото есе от Петя Дубарова „Ваканция“. В него прави впечатление силната емоционалност на авторката. Личи стремежът й да изрази своето отношение към най-любимото време за учениците – ваканцията, като използва експресивни изразни средства. Ваканцията е наречена чаша розов сняг, тя е капка синьо мляко, дните й са пъстри ледени висулки, а зимните улици на любимия роден град са оприличени на измръзнал дълъг детски шал.
          Текстът предизвиква у читателя естетическа наслада, която се дължи на умело подбраните езикови средства. Тяхната стилистична маркираност придава художествена образност на изложението. Но Петя Дубарова постига силно въздействие и чрез още нещо, което откриваме в есето. Поетесата задава реторичен въпрос, с който сякаш иска да изненада и себе си, и читателя. Как така тя – влюбената в лятото ученичка ( дъщеря на лятото; нали вярвах, че единствено то е моят дом, моя истина), изведнъж се оказва запленена от зимата и от нейната красота (тези снежни въздишки на зимата). Този поетичен похват, създаващ ефект на парадокса и на „излъганото очакване“, е резултат от включването в действие на предварително планирана речева стратегия. Използването й е свързано с употреба на специфични езикови средства и на съобразяване с определени комуникативни норми на речево поведение, посредством които чувството в есето още повече се „сгъстява“, а естетическото удоволствие от четенето на текста се засилва.
          Думата стратегия често се използва във всекидневието на хората. Говорим за стратегии на определен вид поведение, за стратегии на учене, за стратегическо действие, за стратегическо мислене и т.н. Според тълковния речник лексикалното значение на думата стратегия е: общ план, замисъл и ръководство на дадена дейност с оглед към постигане на крайната цел.
          При комуникация в различните сфери на общуване – разговорно-битова, научна, официално-делова, медийна, естетическа, използваме различни стратегии. Те се проявяват в нашето речево поведение, когато решаваме конкретни житейски задачи. Тогава контролирано прилагаме разнообразни комуникативни, езикови, речеви, етични и етикетни норми. Такива стратегии се наричат речеви стратегии. Тяхната същност се определя от факта, че представят общ план за действие, система от средства за осъществяване на плана и резултати, които се предполага, че ще бъдат постигнати.

          Речева стратегия – общ идеен план за действие, насочен към резултатно постигане на някаква предварително набелязана цел.
          Когато вземаме решение да участваме в речевото общуване, ние избираме определена речева стратегия/определени речеви стратегии, чрез която/които да се включим в конкретния комуникативен акт.

          Броят и видът на речевите стратегии, използвани при комуникация, зависят от социокултурната сфера на общуване, от спецификата на отразяваната в текстовете проблематика, от конкретните комуникативни цели и речеви намерения, от функцията на текстовете, с които участваме в общуването. Затова речевите стратегии могат да са за:
          • информиране;
          • оказване на въздействие;
          • изразяване на отношение или оценка;
          • означаване на предмет или явление;
          • подбуда към действие;
          • изразяване на мнение;
          • установяване, поддържане или преустановяване на контакт;
          • забавление;
           • доставяне на естетическа наслада и др.
         Тъй като основна характеристика на речевата стратегия е да бъде план за бъдещо действие, изборът й преди комуникативния акт е обвързан с всеки от етапите, през които преминава създаването на текста (по схемата на руския психолингвист Алексей Леонтиев):

          Най-голямо разнообразие от речеви стратегии използваме в разговорно-битовото, в художественото и в медийното общуване. По-ограничена е употребата на речеви стратегии в научното и в официално-деловото общуване.

          Овладяването на различни речеви стратегии е средство за осмисляне на начините, по които езикът функционира в комуникативната практика на общуващите хора.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave