В повестта си „Немили-недраги" Иван Вазов представя мъченическия живот на хъшовете в чужбина, на онези „немили-недраги" синове на България, които произволът на поробителите прокужда в чужда страна и ги обрича на страдания, лишения и унижения. В сърцето си обаче те запазват неутолимия си копнеж по свободата и жаждата за живот. Най-ярка картина на техните вълнения, най-вълнуваща изповед на душите им е речта на Странджата.
В нея старият хъш изрича не един пламенен призив към своите събратя и изразява всеобщите настроения, мисли и копнежи. Техният свят идеал е свободата на Отечеството, пред чийто олтар като при жертвоприношение те поднасят своя страдалчески и мъченически живот. Разкривайки мечтите и идеалите на хъшовете, Странджата им припомня героичните подвизи в миналите битки, разкрива им величавия смисъл на тяхната саможертва. С надежда им представя бъдещето и изрича най-лелеяната мечта за всеки хъш - да участва отново в борбата за свободата на Отечеството. Трогателните слова на стария хъш се превръщат във възхвала на нравствеността, в израз на духовния ръст на борците за свобода - хора родолюбиви, свободолюбиви и жертвоготовни.
Труден и унизителен е животът на хъшовете-изгнаници в чужбина. Това ги прави раздразнителни, груби. В такава атмосфера възниква и спорът между Петко Мравката и Димитрото. Хъшовете са особено чувствителни, когато става въпрос кой е „предател",„шпионин "или „народен". Кавгата между двамата разделя на две всички присъстващи в кръчмата на Знаменосеца. Най-старият хъш обаче милее за разбирателство между събратята си и желае те да са сплотени. Затова се намесва в спора, изтъквайки добродетелите на всеки. Развълнуван от реакцията на хъшовете, подели възгласа на Македонски: „Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец!", той произнася своята знаменателна реч. С думите си Странджата иска да успокои, да сплоти и да върне другарите си по съдба към ценното в живота им, като им припомни светлите стремежи и идеали. Сърдечното му обръщение стопля душите на изстрадалите му събратя. Самият той - славният знаменосец, приема с гордост, че кръчмата му ги е приютила. Най-напред им припомня героичните битки, защото славното минало е тази част от живота на хъшовете, с която те се гордеят. Миналото ги вдъхновява, дава им сили, а Странджата изтъква и изключителния им принос за общото освободително дело. Най-важното според него е постигнато: битките „разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда". Идеалите на борците за свобода са се превърнали в идеали на народа. Изпълнили своята „света длъжност към Отечеството", хъшовете трябва да се гордеят, а не да униват. Всички присъстващи в кръчмата изпитват огромно вълнение от пламенните слова на Знаменосеца, който изтъква, че някога са били истински герои, че животът им не е минал напразно, че е стойностен и че героизмът им не може да бъде оспорван и забравен. Връщайки мислите на хъшовете към предишните им славни дела, Странджата успява за малко да ги накара да забравят сивото си и мъчително ежедневие и да се почувстват щастливи и достойни.
Речта на Странджата ясно разкрива светлия и красив идеал на хъшовете - свободата. За да служат на този свой идеал, те са избягали в чужбина, оставили са дом, семейство, близки. Те копнеят да участват в нови битки, за да видят най-сетне родината си свободна. Засега обаче са само изгнаници в чужда страна. За да ги подкрепи духом, Странджата им внушава, че трябва да се въоръжат с търпение и да понасят стоически страданията и лишенията. В чуждата страна единствената награда за мъченичеството им не са парите и облагите: „Пари ли?... Имот ли искаме или къщи?... Ние нямаме потреба от имоти. "Обрекли се да служат вярно на идеалите си, хъшовете приемат за единствена награда свободата на своя изстрадал народ. Отказът от всякакви материални блага потвърждава още повече идеята за чистотата на тяхната душевност. Логично продължение на миналото на тези герои е тяхното настояще на страдалци. Именно спомените за миналото и мечтите за бъдещето им дават сили в годините на изгнание. Ежедневието им в чуждата страна е изпълнено с глад, мизерия и душевни терзания. Горди по дух, хъшовете не могат да се примирят с факта, че героичната борба сега е изместена от унизителна борба за физическо оцеляване. Странджата сам е разкъсван от такива терзания: „...мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шьтам..., аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата! Станахме баби. Ах! Братя мили!..."
Мълчанието на изправилите се хъшове е израз на тяхната съпричастност, болка и стаен протест. Доброволните им страдания и лишения са в името на народа и на неговата свобода, а тя изисква жертви. Доброволното им мъченичество ги извисява като герои в една драматична епоха. Странджата иска да изтрие и най-малката следа на униние в душите на хъшовете: „ Няма защо да жалим." Макар и страдалци в чужда страна, те са „поне свободни", за разлика от близки и народ в Родината. Покъртителна е картината на робството, която старият хъш представя в речта си. Сърцата на всички потрепват и се вълнуват при мисълта за непоносимите страдания на техните „бедни братя". Възходящата градация в глаголните форми спомага да се създаде по-ярка представа за живота на поробения народ: „турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански. " Старият хъш неслучайно подчертава, че мисълта за родината и народа е проверка за патриотизма на хъшовете, за верността им към идеала. По-силно става съчувствието, състраданието, обичта им към народа, а след всичко това - и омразата към поробителите.
Странджата внушава, че именно страданието на народа им дава кураж да се справят и със собствената си болка, защото, имайки свободата си, хъшовете притежават най-висшата човешка ценност и трябва да вярват в по-доброто бъдеще на Отечеството си. Свободата обаче изисква жертви :„ Народ без жертви не е народ." Цялата философия на хъшовството Вазов разкрива чрез думите на своя герой - славния Знаменосец: „...хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик. "От обидно ежедневие, мъченичеството на хъшовете е прославено като героизъм. Странджата им внушава чувство на гордост, че са достойни българи и че тяхната саможертва има величав смисъл. С примера си те сплотяват българите около идеала за свобода, превръщайки масата в осъзнат народ. В името на тази велика мисия Странджата мотивира своите събратя да вярват в бъдещето.
Самият той убедено говори за идните достойни дни. Повтарящите се глаголни форми в бъдеще време: „...ще се променят", „ще се размири", „ще затуптят", „ що викнем", „ ще умрем", „ ще се бием", ясно представят логиката на предстоящия живот на хъшовете. Тя им обещава сбъдването на мечтата - да участват в борбата за „свобода народна". С въодушевление и плам Странджата рисува картината на бъдещите битки, в която отново ще намерят себе си старите герои. Речта му вещае сбъдване на идеала, а това изисква хъшовете достойно да служат на този идеал докрай: „ще умрем със слава и в борба." Последните думи на Знаменосеца: „Да живее България", са кулминационната точка в речта на Странджата. Старият хъш е изрекъл най-съкровените мисли и свидетелство за това е променената атмосфера в кръчмата. Сърдитите, груби, настръхнали един срещу друг хъшове сега са неузнаваеми. Това е една знаменателна промяна - за кратко време те са изживели отново живота си, припомняйки героичното си минало, осмисляйки нерадостното си настояще и вярата в свободното бъдеще на народа. Думите на Странджата сплотяват страдалците, превръщат ги в истински братя по съдба, мечти, идеали. Неслучайно словата на Странджата правят най-голямо впечатление на младия Бръчков. Романтичната му душа е поразена, привлечена и вдъхновена от идеалите и величавия живот на хъшовете. Той се чувства като сред „ висши същества", не като сред „другите смъртни", с които е бил досега. Символичен е фактът, че Бръчков преповтаря възгласа на Македонски в началото на сцената: „Да живее храбрият Странджа!" Младият хъш възторжено приема делото на борбата, получава бойното си кръщение, повярвал е в идеалите на хъшовете. Емоционален израз на предаността към великата цел е гръмналата бунтовна песен. Тя обединява и сплотява още повече възторжените хъшовски сърца.
Речта на Странджата пробужда неподозирана мощ и енергия у хъшовете. Те осъзнават силата на идеала и му остават верни, въодушевени от примера на стария хъш.
@bgmateriali.com
