РОДНОТО И ЧУЖДОТО
„БАЛКАНСКИ СИНДРОМ“, СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ 

 

          1. ЕПОХАТА, АВТОРЪТ И ТВОРБАТА

          Станислав Стратиев и неговото време 
          Станислав Стратиев е почти „връстник на свободата“, както се изразяваха в годините на социализма, защото е роден точно три години преди политическия преврат на 9 септември 1944 г., и заедно с това си отива от живота десетина години след настъпването на демокрацията. Зрялото му творчество на белетрист, сатирик, драматург и киносценарист е резултат от ироничното му вглеждане в двете български времена, всяко от които има претенцията, че е време на преход. Социалистическото – защото смята себе си за преход от капитализма към комунизма, демократичното – защото се възприема като преход от тоталитаризма към нормалното общество.
          Писателят навлиза в литературата през 60- те и 70-те години на двадесети век с едно силно поколение творци, сред което се открояват малко по-възрастните от него Йордан Радичков, Николай Хайтов, Константин Павлов, Стефан Цанев или неговите почти връстници Иван Цанев, Борис Христов, Миряна Башева... В условията на несвободно общество и регламентирани правила за писане се създава литература на мълчаливата съпротива срещу голямата обществена лъжа. Като изключим Георги Марков, който емигрира и става жертва на покушение, останалите извличат истината за живота или като се насочват към определен екзотичен регион (Родопите на Хайтов), или като създават своеобразен стил (прозата на Радичков), а най-често като използват парадокса, абсурда, гротеската, езоповския език, тоест скритото, неразбираемото за непосветените говорене. Такъв е писателският стил на Станислав Стратиев.
          Първите му книги с проза са посрещнати радушно. Те изваждат на показ недъзите на частния и обществения живот, проблемите на човека при сблъсъка му с тоталитарното общество. В тях се забелязва нравствена непоносимост към лъжата в различните й форми, както и изострено усещане за несъвместимостите в живота. Но онова, което донася на младия автор истинска популярност и обичта на публиката, са театърът и киното. Успехът на неговата пиеса „Римска баня“ в средата на седемдесетте години е изключителен. Филмът „Оркестър без име“ (1982) по сценарий на Стратиев се превръща в хитов и се нарежда сред десетте най-гледани български филма за всички времена. Редица утвърдени, както и някои млади актьори свързват завинаги своя творчески облик с текстовете на Стратиев.
          Този писател е най-популярният български драматург в чужбина. Над 800 спектакъла по негови пиеси са играни в 40 държави. Съвременната българска комедия се оказва визитната ни картичка пред света. Критиката заговаря за източноевропейски абсурдизъм в пиесите на Стратиев – творец, който умее да казва сложни истини за живота по неповторимо експресивен начин. А Сатиричният театър, в който той е драматург, художествен ръководител и за кратко директор, е мястото на неговата творческа реализация: „Бил съм щастлив в този театър – казва Стратиев. – Най-напред като зрител, а после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом “.

          Житейски и творчески път на Станислав Стратиев
          • Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Писателското му име е псевдоним. Рожденото е Станко Стратиев Миладинов.
          • След завършването на средно образование работи за кратко като фрезист в завод „Васил Коларов“ в София.
          • От 1964 до 1968 г., когато завършва българска филология в Софийския университет, е редактор във вестник „Народна младеж“.
          • От 1968 до 1975 г. работи в сатиричния вестник „Стършел“.
          • От 1976 г. до смъртта си през 2000 г. е драматург и художествен ръководител в Държавния сатиричен театър в София, а в периода 1983 – 1986 г. е и негов директор.
          • Първите му публикации са от 1958 г. във вестник „Средношколско знаме“.
          • Дебюта си в прозата прави с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г., която е посрещната възторжено от читателите и критиката.
          • Автор е на 11 книги с проза, между които „Дива патица между дърветата“ (1972), „Пътешествие без куфар“ (1972), „Българският модел“ – есета и афоризми (1991), „Упражнения по другост“ (1993), „Вавилонска хроника“ (2000).
          • Голям е успехът на пиесите му „Римска баня“ (1974), „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Балкански синдром“ (1987).
          • Умира внезапно по време на посещение във Виена на 21 септември 2000 г.

          2. ТВОРБАТА И НЕЙНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

          „БАЛКАНСКИ СИНДРОМ“ 
          Съдържанието накратко

          В Сатиричния театър в столицата започва представление. Но още в самото начало то се прекъсва от жена сред зрителите, която пищи, че някакъв мъж иска да й открадне чантата. Намесват се хора от публиката, както и директорът на театъра, и крадецът бива спрян. Оказва се обаче, че той е искал само да получи трибуна, от позицията на която да разкрие мъките си от живота.
          На няколко пъти актьорите правят опити да продължат представлението, но все някой ги прекъсва. Започват спорове за ролята на театъра и за отношението му към живота. Представят се противоположни гледни точки и никой с никого не е съгласен. В един момент на сцената нахлуват сватбари, водени от Кума, и всичко се обърква. Те имат претенцията, че софийският сват, бащата на момчето, е наел залата на театъра за сватба. Директорът протестира, но напразно.
          Междувременно директорът на театъра е уволнен по телефона и веднага е назначен нов директор. Но това не променя нещата. Дебатите за отношенията между театъра и живота продължават и всеки има своя истина. А баба Кера и свой бизнес, с който заразява бившия вече директор – тя гледа на боб и на кафе. Срещу заплащане, разбира се.
          Пристигането на извънземно малко променя ситуацията. За момент хората мислят, че са на крачка от епохален контакт с чужда цивилизация. Това е така, но причината се оказва тривиална – извънземният дълго време е наблюдавал планетата, но сега просто се е влюбил в булката...
          Накрая идва сватът, бащата на момчето, влиятелна личност от столицата, и се оказва, че Кумът и сватбарите са сгрешили – той е наел не сградата на Сатиричния театър, а сградата на операта... Изненадата се посреща нормално, защото хората са вече пияни и им е все едно къде ще продължат.

          3. ТВОРБАТА И СМИСЪЛЪТ

          Съдържателни и художествени особености на комедията „Балкански синдром“ 
          Комедията на Станислав Стратиев изважда на показ парадоксите и абсурдите на късния български социализъм през 80-те години на XX век. В центъра й стои разминаването между „вятъра, който повява отгоре“ – от Съветския съюз, в чиято зона на политическо влияние по това време е България, и реалностите у нас. „Отгоре“ се дава знак за преустройство на обществото и за гласност (независимо дали е мним, или истински), а у нас нещата вървят постарому.
          • Като израз на тази идея идва оплакването на Бялата врана: „Живея на една заплата, не изчуквам автомобили, не вземам подкупи, в дюшека ми има парцали, а не хилядарки“. Героят се смята за бяла врана, тоест за изключение, защото вижда голямото обществено лицемерие, при което се демонстрира един начин на живот, а се води друг, декларират се едни идеали, а се поощряват коренно различни интереси, получават се едни пари по ведомост, а се харчат други.
          • Този парадокс е осъзнат дори от детето на Бялата врана, което иска да го водят при лекар с несъществуващата специалност „уши – очи“, тъй като едно чува, а друго вижда. Така се поставя диагнозата на българската действителност: „В буквара пише едно, във вестниците – друго, а в живота става трето и четвърто“.
          • Като следствие от тази обществена нагласа е и положението, в което е изпаднал театърът. Вместо да поставя парливите проблеми на обществото, той ги прикрива. И неслучайно директорът на Сатиричния реагира недоумяващо: „Сега театър ли ще правим, или ще поставяме проблеми?... “ Постоянното прекъсване на театралната постановка от зрители, нахлуващи на сцената, и невъзможността да се изиграе пиесата, символизират намесата на различни управленски фактори в храма на Мелпомена.
          • Резултат от нея са и обажданията по телефона, нарежданията, които получава директорът, неговото уволнение и замяната му с нов директор, значително по-послушен, който бърза да заяви своята преданост на политиката на висшестоящите: „Да!... Слушам!... Разбирам!... По-весело!... Повече смях!... Разбирам...“.
          • Имитирането на голяма обществена промяна и на ново мислене води до неизбежен сблъсък между мислещия човек и Системата. Показателно в това отношение е объркването на математика с неговата задача за пълненето на басейна. Вместо да променят себе си и механизмите на своето управление, управляващите са склонни да подменят вековните основи на науката с несигурното оправдание, че „задачата на училището е преди всичко да подпомага практиката “. Но дори и това схващане да е вярно, възниква въпросът: А коя практика? Защото практиката в годините на късния социализъм се оказва абсурдна.
          • В този контекст се поставя и проблемът за обективната истина и за многото отделни истини. Върху него е изграден спорът между Жената-символ и мъжа от Бели Искър, а след това – между нея и Кума. Според двамата мъже истината за живота трябва да се поднася буквално от театъра. От естетическа гледна точка те не са прави. Според Жената-символ театърът си има свои принципи: „Както казва Шагал, ако няма нищо иреално в изкуството, тогава то не е реално“. Но и тя не е съвсем права, защото твърде често за големите обществени проблеми се мълчи с оправданието, че изкуството не трябвало да се меси във „врявата на деня“ (по израза на Пенчо Славейков).
          • Нахлуването на сватбарите в театралната зала символизира пълното объркване на културния живот и неговото превземане от примитивизма с фалшивия аргумент, че изкуството трябва да служи на народа. Затова и баба Кера пита директора дали на-родът му се обажда по телефона. А Жената-символ справедливо се гневи: „Стига вече простотии, стига вече балканщини “.
          • В този смисъл определението „балкански“ в заглавието на пиесата звучи негативно – като нещо неевропейско, некултурно, нецивилизовано. А съществителното синдром насочва и към болест, и към тип поведение.
          • Балканщината с български привкус актуализира в нов културен контекст отношението родно – чуждо, един проблем, който води началото си от безсмъртната книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Бай Цочо повтаря опита на хан Кубрат с пръчките, за да актуализира българския мит от Възраждането за необходимото единство на нацията. Но пародията на мита при Алеко звучи поновому при Стратиев. В противовес на българската лоялност към чужденците Бай Ганьо демонстрира ярка ксенофобия – подозрителност и страх от чуждото. В тази пиеса героят Печо въвежда мотива за вътрешния разпад на българското като резултат от натрупана омраза помежду ни и дребни междуличностни боричкания: „Всяка нормална нация, като отвлече самолет, какви условия поставя? Да се освободят там пет или шест души, нали?... А наш човек ако отвлече, знаеш ли какви ще са му условията?... Да се вкарат в затвора поне десет души – колеги, приятели, началници... Всеки си върви със списъка в джоба“. Следователно в сатиричния контекст на пиесата чуждото е образец за единство и сплотеност, а родното - пример за деструктивно и даже гибелно противоборство.
          • Образът на баба Кера е показателен за фалшивата модернизация на примитивните форми на обществения живот – хем разчита на врачуването и суеверието, хем си прибира хонорарите в долари и марки. Затова и извънземното поставя диагнозата – българското общество живее в ерата на феодализма. При което Кумът остроумно иронизира: „Щом ти трябва за отчет, пиши там, че сме в комунизма, и това е“.
          • Идването на извънземното е интересно сюжетно решение. Но крайният извод е неутешителен – дори то няма да ни оправи. Защото ние сме поразени от „балканския синдром“ с привкус на късен социалистически феодализъм... А ако се поставят определенията капиталистически и демократичен, дали ще се променят нещата?

          Мотивите в творбата
          • Мотивът за балканщината е водещ. Той настоява, че всичко по тези географски ширини и дължини се случва обратно на нормалната логика на нещата. Че да си балканец, е не само географска принадлежност, но и диагноза.
          • Мотивът за фалшивата обществена промяна, която е само мимикрия, насочва към втората половина на 80-те години на XX век, когато в Съветския съюз се провежда така наречената перестройка, а у нас хората иронично я наричат переструвка...

          Конфликтите в творбата
          • Водещият конфликт е между привидното и действителното. Привидно управляващите декларират голяма обществена промяна, в действителност с цената на всичко поддържат статуквото, като само променят управленските лица на ниски длъжности.
          • На пръв поглед има конфликт между театъра и живота, но той е условен. Театърът и животът всъщност си сътрудничат, стига никой отгоре да не им се меси.
          • Конфликтите между отделните герои по естетически въпроси са по-незначителни. Те обаче също изваждат на показ не толкова естетическите, колкото социалните проблеми.

          Посланието
          Социалният живот в България се гради върху една привидност, върху една голяма лъжа – че управляващите на страната желаят истинска промяна към по-добро. Те защитават собствените си интереси и заблуждават обществото.

          АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО

          • Драматургията на Станислав Стратиев е уникална с парадоксалното поставяне на парливите обществени проблеми у нас през втората половина на XX век.
          • В заглавието „Балкански синдром“ е вложена негативна оценъчност за региона, а в текста на пиесата – негативна оценъчност за българското общество от времето на късния български социализъм.
          • Основният конфликт в пиесата е между привидното и действителното, между лъжата и истината.
          • Комедията се „самолюбува“ дотолкова, доколкото се занимава с проблемите на изкуството и отражението му в обществото.
          • Изводът за българското общество е неутешителен – тук едно се говори, а друго се върши.
          • Никой отвън не може да ни реши проблемите, дори да дойдат извънземни. С тях трябва да се заемем самите ние.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave