Лястовичката и змията са често срещани образи-символи в митологичните и религиозни представи на много народи, в техните приказки, песни и предания. Според българските народни вярвания, змията е символ на земното, на *хтоничното начало и отношението към нея е твърде противоречиво и двойствено. От една страна, тя е считана за мъдра и носеща плодородие пазителка на домашното огнище, а от друга страна - за зла сила, за дяволско превъплъщение и смъртоносно същество за човека. Според многобройните варианти на българската народна песен „Слънце и Грозданка", лястовичката определено се свързва с небето, слънцето и светлината. Най-често тя е отъждествявана с Денница - втората Слънчова невяста, която трябва да замени мълчащата девет години пред мъж и свекърва Грозданка. След нейното проговаряне отхвърлената втора невяста се превръща в лястовичка и когато Слънцето посяга да я хване за косичника, преди да отлитне, опашката й остава завинаги раздвоена. Много поверия свързват птиците и змията с Дървото на живота, една от най-характерните и универсални идеи на митологичното съзнание. Змията живее сред мрака на неговите корени, а птиците вият гнезда високо в клоните. Всяка година змията изпълзява по стъблото и изяжда пиленцата им, като влиза в противоборство с орлицата. Тази вечна битка продължава, докато змията не е убита от добрия юнак.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com