РОЛЯТА НА ПАМЕТТА В ЖИВОТА НА ЧОВЕШКИТЕ ОБЩНОСТИ

 

          Да си припомним какво казахме за ролята на Другия в човешкия живот. Неговата най-важна задача е да служи за доказателство, че ни има – само когато се огледаме в неговите очи, ние осъзнаваме собственото си съществуване. Затова и човешките стратегии за самоутвърждаване най-често минават през утвърждаването ни в очите на другите.

          Възникването на общностите обаче има нужда и от още нещо. Ние се раждаме от връзката на двама души, но това е само биология. Тя не може да породи общност. Ако връзката ни с предците беше само телесна, тя лесно би могла да се загуби – докато майката полага грижи за детето, то има нужда от нея. Но когато то само стане способно да се прехранва, защитава и ръководи, коя сила би го задържала близо до майката? И тук се появява нуждата от памет. Само тя е в състояние да накара човека да помни кой го е създал, братята и сестрите, е които е израснал, приятелите, които ще му помогнат в борбата е дебнещите опасности. С други думи, паметта е онази връзка, която можем да наречем човешка в истинския смисъл на думата, защото не произхожда от биологията, а от духовните отношения между хората. Връзка, върху която израстват различните човешки общности.

          Доказателство за тази роля на паметта в живота на общността можем да намерим още в най-древните ритуали. Тяхната цел е именно тази - да накарат хората да помнят своите предци, защото забравата означава смърт. Древните вярвали, че човек, забравил своя произход, е обречен на безплодие. Ето защо още в зората на своето съществуване човекът е създал различни начини да съхранява паметта на общността - ритуалите, паметниците, песните. Певците, изпълняващи ролята на памет на племето, са били не по-малко уважавани от неговите водачи.

          Хората наричат памет способността да се съхранява споменът за отминали времена и събития. Тази способност е функция на нашия мозък. С други думи, паметта е строго индивидуално явление, доколкото неин носител е един орган на човешкото тяло. Още от древността обаче хората са забелязали, че спомените ни до голяма степен зависят от това как миналото се осмисля и оценява. Защото човек гледа с очите, но вижда със съзнанието. Само в съзнанието се съхраняват моделите, е които можем да сравним видяното, за да го осмислим и съхраним в паметта си. А тези модели не са произволни. Те са създадени от митовете, разказите, чувствата и убежденията, които ние неусетно усвоява- ме в процеса на своето социализиране. Помним, че най-важната функция на мита е да обясни света – защо и как е устроен той, как от Хаоса се е появил Космосът, кои са основните действащи лица в този процес, кои символи са въплътили установените вярвания. А всички тези убеждения, чувства и на-гласи, които митът поражда, се въплътяват в разкази, предавани от поколение на поколение. Точно тези разкази, които всеки член на общността носи в съзнанието си, му позволяват да осмисли нещата, които проникват в съзнанието му посредством очите, и да ги „види“ в своето съзнание. Този фонд от натрупани в общностното съзнание образи и ценности френският социолог от началото на 20. век Морис Халбвакс нарече колективна памет.

          Тази памет е невъзможна извън човешката култура. В разбирането на съвременната наука културна антропология, културата е онази система от вярвания, нагласи, ценности, чувства и препоръчителни модели за поведение, която помага на човека и неговите общности да оцелеят в дадена среда. Тя не се наследява биологически, а се усвоява по време на социализирането на всеки новопоявил се член на общността. Оттук и решаващата роля на паметта в този процес на социализация. Защото съвременните учени се установили, че ако споменът за миналото не се материализира по някакъв начин, той може да се запази най-много 80 години – времето, в което протича активният живот на три поколения (комуникативна памет). След това настъпва неминуема забрава. Ето защо колективната памет се нуждае от нещо изключително важно – от културната памет, материализираща спомените в преданията на традицията, в археологическите обекти и в пис мените паметници. За разлика от комуникативната памет, която е свързана основно с нуждите на делника, културната памет се съхранява главно от ритуално-празничната дейност на хората.

          Нуждата да се запази колективната памет е по-родила писането на история. Тя лежи в основата на човешката общност и определя съзнанието за принадлежност на всеки отделен човек. Не може да има общност без съзнанието за споделено минало, в което се намират образците, които ни помагат да осмислим собствения си живот. А тези образци най-често са резултат от деянията на героите, въплъщаващи и защитаващи общността. Затова историята често се възприема като разказ за великите дела на героите. Огромна част от словесната култура се състои от произведения, чиято задача е да съхрани паметта и да сътвори славата на героите - епическите песни, одите, легендите, житията на светците, преданията, родовите хроники и т.н.

          Функциите на паметта и историята в живота както на общността, така и на отделния човек са много и разнообразни. Историята е необходимо условие за превръщането на биологичната група в общност. Историята обаче е и възможност отделният човек да осмисли живота си, воден от съзнанието, че неговото присъствие на земята не е случайно и самоцелно, изчезващо с угасването на биологичното съществуване, а представлява брънка в безкрайната верига на битието. Историята освен това ни помага да живеем по-добре, учейки се от грешките и постиженията на миналото. С проявите на тези разнообразни функции на паметта ще се срещнем в трите текста от българската литература, които ни предстои да прочетем на следващите страници.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave