Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин е първият реалистичен роман в руската литература. С пълно основание великият руски литературен критик Белински го нарича "енциклопедия на руския живот". В него е възпроизведена с голяма пълнота картината на руското общество през един от най-драматичните моменти от неговото развитие - Началото на ХIХ век. Това е времето, когато се пробужда националното самосъзнание на русите под влияние на войната от 1812година, когато се засилва недоволството на прогресивната дворянска интелигенция против самодържавно крепостническия строй.
Липсата на духовни интереси, на труд и сериозни занимания поражда незначителността на мислите и студенината в сърцата на аристократите. Доминиращо чувство на младите руски аристократи е разочарованието. Във висшето общество цари скуката, клеветата, завистта, богатите и знатни дворяни изразходват духовните си сили за сплетни и злоба. Остро сатирично поетът изобразява типичните представители на висшето общество в Петербург. Това са "необходимите глупци", "сърдещите се на всичко господа", "диктаторите на баловете", "дами със злобен вид" и "неусмихващите се девици.
Московското дворянство е представено с неговата консервативност, ограниченост и пошлост. Широко е представена и третата група от дворянството - провинциалните помещичици. Рисувайки това общество в кръга на Татяна в образите на разни чудовища, Пушкин безпощадно сатирично характеризира дивия свят на провинциалното дворянство като въплъщение на изостаналост, невежество, умствена тъпота и сляпа привързаност към старото.При цялата широта на тематиката си романът "Евгений Онегин" е преди всичко роман за умствения живот и търсенията на руската дворянска интелигенция. Негова основна тема е духовното противоречие на личността и разочарованието й от обществената система.
Пушкин изяснява тази тема в образите на Онегин, Ленски и Татяна. Онегин е столичен аристократ, млад светски човек. Той получава типично за аристократичната младеж от онова време домашно образование и възпитание, откъснато от руската народна култура. Прекрасните интелектуални и нравствени качества на Онегин са потиснати от социалните условия и средата, в която е израснал и в която живее, защото общественото обкръжение оказва решаващо влияние не само върху обикновените хора, но и върху надарените личности. Мрачно настроение и скука завладяват Онегин.
Героят е разочарован от действителността, която го окръжава. Той не може да намери своето жизнено поприще, не може да изяви личността си, защото, както пише Белински, "бездействието и пошлостта на живота" задушават Онегин, той даже не знае какво му трябва, какво иска. Знае само какво не иска. Пушкин отрича пътя на Онегин, защото това е път на индивидуалиста, откъснат от обществото и народа и затова е обществено безполезен, "излишен човек", умна ненужност. Той осъжда не толкова героя, отколкото средата, която го е формирала като личност.Мечтател и романтик Ленски няма реална представа за действителността. Той също като Онегин е откъснат от народния живот. Пушкин убедително показва и неговата безперспективност
Татяна е по-дълбока натура и от Онегин и от Ленски. У нея има мъчителни противоречия. Метежното й въображение се насочва от воля и разум. Тя има още едно огромно предимство пред Онегин и Ленски - тя е близко до руския народен живот. Тя е рускиня по душа, обича руската природа, народната поезия и народните обичаи. И когато става княгиня, светска дама, тя си остава същата. Отегчава я пошлостта на светското общество и неговия безсмислен живот. Татяна иска да устрои живота си не според обичаите, приети в средата на помешчиците. Тя се стреми сама да реши своята съдба, сама да определи своя жизнен път. Мечтите й за щастие рухват. Любовта й донася само страдания. Трагедията на Татяна е в това, че тя среща човек, който е един егоист, макар и "страдащ", един "печален чудак", който не може да разбере чувствата й и да внесе в нейния живот това, за което тя мечтае. Разочарованието завладява нейното съзнание.В сцената на последната среща с Онегин още по-пълно се разкриват високите нравствени черти на Татяна - чистота, правдивост, вярност към дълга, решителност. Тя не може да приеме любовта на Онегин, защото чувството за дълг и отговорност пред другия човек, с когото вече е свързана, стои на първо място в нейния живот. Любовта им е невъзможна заради различията в техните възгледи и характери. В същото време ние усещаме , че съществува дълбока духовна връзка между тях. Затова няма читател, който да не изпитва силна тъга от това, че Онегин и Татяна са се разминали в живота, две обаятелни личности, които са много различни и в същото време много си приличат.
Олга Ларина е пълна противоположност на Татяна. Олга е много жизнерадостна, весела, привлекателна, приема живота си с лекота и наслаждение. Но външната й красота и привлекателността не могат да скрият бедността на нейния вътрешен свят. Тя не притежава онази дълбочина и самобитност, които характеризират Татяна. Олга живее без да мисли самостоятелно, тя следва общоприетите дворянски правила, които формират навиците и възгледите й. Тя не може да проникне в дълбочината на преживяванията на своята сестра Татяна. Не улавя промяна в настроението и поведението на Ленски преди дуела. Смъртта на годеника й Ленски я притеснява съвсем за кратко. Тя бързо се омъжва за друг, ставайки "второ издание на своята мамичка", която е типичен образ на провинциална помешчица в крепостническата Русия. Тя също носи разочарование - за самия читател. В "Евгений Онегин" Пушкин изразява най-съкровените си мисли - и радостни, и тъжни - за своето поколение, за жаждата по неизвестното, за търсенето на истината, щастието и любовта. Темата за разочарованието е разкрита като израз на нереализираните блогородни пориви на най-напредничавите умове в Русия, задушени от консервативната и бездуховна среда.
Романът в стихове "Евгений Онегин" има за руските хора огромно историческо и обществено значение. Пушкин е създал първото национално-художествено произведение, сътворил е истинско народно произведение, в което е отразена цялостната картина на руския живот от началото на 19 век.
Писмата на Татяна и Онегин – изповеди на две души
Александър Сергеевич Пушкин е национален Руски поет. Неговият житейски път е кратък, но въпреки това той е оставил богатото литературно наследство – стотици стихотворения, детски поеми, ненадминати произведения. И сред тях – романът в стихове “Евгений Онегин” – силна, ярка творба, сътворена от гениалния руски поет. Роман, в който оживява Русия. Творба, отразяваща по-неповторим художествен начин, живата история на необятната руска земя.
Десетки са героите в романа, характерни за онази многолика историческа епоха. Сред тях с особена сила и яркост се открояват образите на Татяна и Евгени Онегин.
С много любов и топлота е изградил тези два образа Пушкин. Героинята буди възторга ни със своята пламенна – емоционална култура, а Онегин е представител на руското дворянство от 10-те до 20-те години на 19 век. Той произлиза от петербургските дворянски среди. Принадлежи към петрбургската аристокрация. Но колко самотен и угнетен се чувства, в това общество, в което цари само фалш и лицемерие. Затова постоянен спътник на Онегин е мрачното му, тягостно настроение. То е породено от нравственото превъзходство на героя, който вижда големите недъзи в живота на руската аристокрация, В тогавашното руско общество, но се чувства безсилен да промени нещо в него. Постоянно го измъчва това дълбоко раздвоение – недоволство от заобикалящата го действителност и липса на ясен поглед за бъдещето.
Самотник е Онегин и в любовта. Противоречията в характера му отново стават причина той да страда дълго. От начало в него е влюбена Татяна – прекрасна девойка. Влюбена е дълбоко, искрено. Тя има силата сама да изповядва своите чувства в писмото до Онегин, въпреки че това не е прието в тогавашното общество:
Друг!…не, сърцето вече знае:
друг няма да му стане мил!
Аз твоя съм – твой бог желае,
тъй съд върховен е решил;
животът ми на теб обречен,
за тая среща без залог;
знам, ти си май пазител вечен
и тук те е изпратил бог …
Но Евгени Онегин не отговаря на чувствата на девойката. Той не я обича. Защо да я мами? Постъпва честно, откровено.
Но когато се връща от дълго пътуване из Русия, след години и среща отново Татяна, вече красавица от висшето светско общество, омъжена за знатен княз, Онегин се влюбва в нея и силно страда от несподелената си любов. Пламенното му писмо е израз на силните му искрени чувства:
Да знаехте как е ужасно
в любовна жажда да гориш
и с жаден разум – всекичасно
жарта в кръвта си да гориш.
Макар да обича Онегин тя не иска да гради своето щастие върху нещастието на своя съпруг. Дълбоко в нейната душа е заложено онова здраво чувство за истинска нравственост в съпружеския живот, което не и позволява да мами своя мъж. Тя иска да му остане вярна до край:
Обичам Ви (защо да лъжа),
но ме венчаха за друг човек
и вярна ще съм му навек.
Така още веднъж Татяна доказва връзката си с нравствената сила на руския живот. Не може да има щастие, изградено върху лъжа и измама, върху подлост и лукавство. Истинската красота на жената се състои в това да бъде почтена, да бъде вярна на своя съпруг, на своето семейство. Така поетът е разкрил и своя идеал за жена.
Образът на Татяна Ларина, тази обаятелна героиня на Пушкин, ще вълнува всяко човешко сърце със силата на волята и характера си, със своята истинска нравствена красота, докато Евгени Онегин е любим герой на читателите. Той е самотник страдащ от противоречията в характера си. Задушава се от бездейността и от подлостта на живота.
Проблемът за неосъществената любов между Татяна и Онегин
“Евгений Онегин” е едно от най-добрите произведения на Пушкин. Великият руски поет е бил замислил тритомна поредица на своя роман, но поради преждевременната му смърт дори първият остава недовършен. Голяма част от произведението си Пушкин отделя на любовта между Онегин и Татяна.
Те се запознават благодарение на общия си приятел Ленски, който представя цяла част от Руското общество. Противно на всички тогавашни разбирания, Татяна, не можейки да скрие в себе си своята любов към Евгени, първа му изпраща писмо, в което му описва чувствата си, но главният герой остава безразличен поне външно. Това писмо е голям риск за по-малката дъщеря на семейство Ларини, защото ако то бъде разкрито, това ще бъде голям позор за нея. Любовта между тях не може да се осъществи и по друга причина – Татяна е романтик, за нея любовта може да бъде или най-велико блаженство, или най-голямото бедствие, без всякаква примирителна среднина. Пушкиновият главен герой е на други полюс – той е прагматик, човек, искащ да извлече максимална полза от връзката си. Онегин е здраво свързан с действителността, в смисъл, че в него няма нищо мечтателно, фантастично, че той може да бъде щастлив или не само в действителността и чрез действителността. По-късно, след смъртта на Ленски, Онегин също изпраща писмо на Татяна, но тя подобно на него запазва мълчание, но не за да не разкрие Онегин, а защото така му оказва психологично въздействие. И докато писмото на Татяна е изповед на нейната душа, написаното от Евгени е свързано типично с неговия характер, макар че чрез него се представя и част от развитието му в духовен смисъл. По този начин Пушкин отново ни показва различията между двамата си герои. При тях се наблюдават разлики и в начина и мястото им на живот, а Татяна, въпреки че също има богати родители, е възпитана в обичаите на селското общество. Евгени започва да се променя, чак след като е прекарал дълго време на село. Когато на края главният герой отива при Татяна, а да и признае обичта си, тя вече е омъжена и не желае да изневерява на мъжа си.
В творбата си Пушкин разкрива Руския живот и неговите особености през XІX век. В основата на “Евгени Онегин” е отношението на прогресивно мислещата дворянска интелигенция към съвременността. Това се разкрива чрез образа на главния герой.
@bgmateriali.com
