Светослав Минков пише разказа си „Дамата с рентгеновите очи", когато вече се е изявил в българската литература като оригинален писател-сатирик. Помага му способността както да наблюдава живота, така и да откроява негативните тенденции в развитието на обществото. Не му липсва и смелост да лансира своите художествени концепции по проблемите, които са го разтревожили.
Сатиричното в творбата е обогатено чрез присъщите на памфлета, гротеската и пародията художествени средства и чрез своеобразието на стила, който се движи между реалистично-правдоподобното и метафорично-условното, въображаемото. Разказът за Мими Тромпеева и за скучаещото празноглаво хайлайфно общество е класически пример за сатира, в която комичното и сатиричното не се реализират чрез някакви стълкновения между героите, а са в ситуациите и в преценките на главната героиня за хората от нейния социален кръг. Тя - дъщеря на богат индустриалец, е типичен представител на своята обществена прослойка, при това - от второ или трето поколение, чиято главна задача не е вече печеленето, а харченето на натрупаните пари.
Жанровото и стиловото многообразие на разказа се превръща в сигурен съюзник на писателя при реализацията на разнопосочните му сатирични прицели. Героинята е красноречиво свидетелство за нагласата на онази част от обществото, която се оставя да бъде манипулирана от рекламата за съмнителни научни открития. Мечтата на Мими Тромпеева е да намери своя принц - да се омъжи, но по възможност също за богат индустриалец.
В един такъв самовлюбен свят обаче, какъвто е този, който заобикаля героинята, на нея не й остава нищо друго, освен да уеднакви мечтите си с тези, които вълнуват нейната среда. Тя живее с измамния си блян да стане красавица, да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в средите на хайлайфа, сред охолство, пари, бездуховност и лицемерие. Героинята на Светослав Минков става жертва на собствената си ограничена представа за нещата и за времето, в което живее. Затова вижда само това, което иска да види. По пътя към осъществяването на тази мечта й предстои да преодолее много препятствия и да изтърпи много изпитания. Мими Тромпеева се подлага на операция и много скоро възхищава с промяната си околните които я гледат смаяни. Нейните необикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и „достойнството" да проникват навсякъде и да виждат невидимото. Чрез вмъкването в тъканта на разказа на едно фантастично достижение, авторът реализира своята идея и пародира по необикновен начин душевната деградация и празнота на всички персонажи.
Едва ли е случайно, че героинята с „рентгеновите очи"' няма очи за природата, дори когато е извън града. Отсъствието на елементарен усет у нея за красивото в природата внушава идеята на автора, че и тя, и обществото, което представя, еднакво боледуват от загуба на естетически и духовни ценности. Благодарение на стила на писателя - „пародиране на определен вид стилистика" - се трупат будещите смях и съжаление аргументи срещу неоправдано високото самочувствие на самопревъзнасящия се хайлайф. В средите на богатите няма място за значими и стойностни неща. Външната красота и повърхностните разговори, касаещи единствено материалните интереси, точно и изчерпателно характеризират техния живот. Героите на разказа от средите на т. нар. хайлайф са представени изцяло в отрицателна светлина. Не умът или духовните качества имат значение за тях, а само външният блясък, физическата красота и богатството.
За героинята, както и за останалите, любовта, духовната връзка и значимите цели не съществуват.
Мими Тромпеева, придобила вече изключителната способност „да вижда през хората", прави невероятното откритие, че нейните най-близки приятели и приятелки са лишени изобщо от мозък. Това обаче не й прави особено впечатление, тъй като тя самата е безмозъчно същество, което не може да осмисли видяното. За нея липсата на мозък е даже предимство, защото е съществен елемент от красотата на елита и е присъщ само на неговите представители. Използваната гротеска е начин за разкриване на липсата на чувствителност, на интелигентност и стремеж към усъвършенстване сред представителите на хайлайфа. Самата героиня по нищо не се различава от тях и въобще не се стреми към задълбочени знания или към духовност. Единственото, което я е обсебило, е желанието й за брак. И то, както всичко друго, е подчинено на материалните интереси. Нейният избраник с романтично-сантименталното име Жан е богат наследник. Мими се запознава с него на обществено място, сред „бомонда". Жан е богат и мил, единствен наследник на вуйчо си, по богатство е сякаш истински принц, но по интелект и обноски е една ограничена, бездуховна и жалка личност. Женитбата не променя социалния й статус, но й носи повече възможности за охолен живот.
Щастието на Мими Тромпеева и представата й за красивото и стойностното в живота са свързани - както може и да очаква - с парите, показността и бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният от нея свят е фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Така например, най-голямата радост на героинята и белег на постигнато щастие е пътуването до Париж за покупката на хермелиново палто и бален тоалет. Авторът не просто се присмива на дребнавостта и глупостта на своята героиня, но и язвително разобличавайки псевдоценностите, които имат значение за хората като нея, ги подлага на присмех.
Прекалено консуматорското отношение към живота се оказва обаче специфична черта не само на някогашния хайлайф. Това е един заслужаващ внимание обект за сатирично изображение, който продължава да съществува и в наши дни. Като всеки голям автор, Светослав Минков е направил и обобщения, които в една или друга степен не се отнасят само до разказ с такъв конкретен обществен адресат, какъвто е „Дамата с рентгеновите очи". Безспорно те се отнасят към един социален и ограничен във времето начин на живот, но засягат и един общочовешки проблем, който на по-широка основа, продължава да бъде актуален. Парите и вещите запълват и днес живота на част от обществото и заместват истински стойностните неща - човешките взаимоотношения, разбирателството, любовта, приятелството... Материалното все по-упорито и трайно измества духовното в човешкия живот, а човек, устремен към измамните идеали, губи от своята нравственост, и това е печалният извод, скрит зад редовете на разказаната история.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи" е сериозно доказателство, че Светослав Минков е „сатирик с универсален поглед", който без да се откъсва от националното и от своето съвремие, се оказва трайно ориентиран към проблемите на човека. Целта му не е само да го пречисти духовно, но и да му помогне да открие своя нравствен, обществен и социален морал.
@bgmateriali.com
