Сафо и нейният поетически свят


Сафо (ок. 630 - 570 г. пр.Хр.) е родена в аристократично семейство на остров Лесбос. Притежава страстна натура и блестящ поетически талант. Пестеливият на похвали древногръцки философ Платон я нарича „десетата муза", а древноримският поет Овидий препоръчва на всички момичета непременно да се запознаят със стиховете й. Определяна е като най-известната 3а своето време жена. Около името и живота й възникват множество легенди, свързани най-вече с любовта.
Сафо създава религиозно общество от благородни девойки, които служат на Афродита (или на друга богиня). Напътства ги в поезията, музиката и танца до задомяването им. В това общество Сафо   създава и много от лирическите си творби.
От творчеството на Сафо до нас са достигнали само две относително цялостни стихотворения и множество фрагменти.

          • Поетическият свят на Сафо
 Животът във времето на Сафо е много различен от живота, който живеем днес. Една от отликите е в строгото разделение между света на мъжете и света на жените. И мъжете, и жените са изграждали свои общности с типични мъжки и съответно - типични женски занимания. Такава е религиозната общност, която Сафо прави 3а млади момичета от аристократични семейства. Учителката и ученичките са отдадени на любовта и на изкуството - на музиката, на поезията, на танца. В тази среда се ражда любовната лирика на Сафо.
За древногръцката поетеса любовта е преживяване, състояние на тялото и душата. Чувството е свръхинтензивно и е искрено и непосредствено изразено. Състоянието на душата се представя като състояние на тялото - сетивата са максимално изострени, те „болят", изгаряни от любовното чувство. Любовните стихове на Сафо не са плод на разума, а на сърцето.
За Омир също е характерно душевните състояния да се пред-ставят чрез промени, настъпващи в тялото, чрез физически реакции. Епическият поет в „Илиада" обаче говори 3а чувства, породени от войната и от отношенията между героите, които са по-скоро колективни. У Сафо душевните състояния са породени от дълбоко интимни чувства - любов, страдание от самотата, тъга, копнеж по любимия човек и т.н. Често се представят чрез природата - небето, здрача на вечерта, нощта, планината, вятъра, бурята. Всичко в природния свят може да служи, 3а да се изрази душевното състояние или да се опише човекът.
 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave