Сафо заимства от Омир идеята за омагьосващата любов, за премрежващата очите любов, за любовната мъка, но я развива в друга посока - образите са приземени. Героите са жертви на любовта, ражда се мотивът за несподелената любов.

В стихотворението ,,Любовна болка’’ няма разказ за събитие и никакви белези за конкретизация - кой или коя е обектът, по какъв повод се изрича словото. Това е едно чисто описание на любовно състояние. Героят съвпада с лирическия говорител. Той не е конкретизиран социално, възрастово, няма и полова конкретизация. Внушението, което постига самият герой, е максимална обобщеност. Без да е лишен колективът от възможност за общо възприятие, колективната опора е изчезнала и е описано състоянието на един земен човешки индивид.

Любовта е изобразена като лично преживяване. Сафо рисува външните прояви на чувствата с  невероятна интензивност. За това допринася и натрупването на глаголни форми, които създават усещане за драматизъм и напрежение. В нейните стихове преживяванията най-често имат скръбен характер и затова в съзнанието на късната античност образът на поетесата се свързва с представата за нещастната любов.

Сафо по един запомнящ се,виртуозен начин обрисува силата на любовното копнение. Изобразеният в стихотворението свят се затваря до човешкото тяло и душа. Любовта сякаш събужда сетивата. В песента на Сафо очите и ушите губят своята способност да разчленяват - светът за тях е буря и мъгла. Езикът изсъхва-не може да разпознава вкусовете,не може и да изказва нищо. Душата усеща заплаха, изпитва страх, изпада във вцепенение. Тялото губи сили. Всичко това е толкова конкретно предадено, с толкова прости думи. Сърцето като че ли спира, гласът изчезва някъде, краката стават меки, тялото е обхванато от огън и в същото време е студено като изсъхнал стрък трева, загуба на свяст, символична смърт. Никога до Сафо тялото не е било толкова свързано с душата, и толкова богато - то е единство от различни части, изпитващи чудни усещания. С това механично насочване отвън навътре, до изчезване, се постига внушение за обладаване от любовта.

Сафо описва любовта като болест. В стихотворението тя говори за връзката на любовта и болестта,на любовта и опиянението,на любовта и лудостта. Любовта не е една от възможните обективно изредими радости, пратени от боговете, а нещо, което приближава към смъртта, нещо, сходно със смъртта. Любовта отнема силите на човека.

Читателите се идентифицират лесно с описаното състояние, защото любовта е един от изключителните мигове в живота. Тя е извънредност, чудо. За всекиго е уникална и неповторима. Всеки стих е изповед на интимно душевно състояние,искрено и вълнуващо поради непредсказуемостта на чувствата. Любовното копнение е толкова могъщо, че завладеният от него е като смъртоносно болен - всичките му сетива се напрягат,свиват се на възел, а след това ,,изключват”. Влюбеният ,,чезне”, ,,губи се”. Всеки, който е бил влюбен е изпитвал подобни чувства и копнежи, вълнения и неизменно щастие, опиянение, страх, болка и мъка от раздялата с обичания човек.

От стиховете на Сафо, които обхващат девет книги,до нас са достигналиоскъдни откъси  и само три цели стихотворения. Първото е химн на Афродита, в другото се рисува любовната мъка, а в третото Сафо дава съвети на разпуснатия си брат. В запазените откъси можем да открием магията на нейното творчество. Любовното съперничество, раздялата, тревогите на любовта, предаността към младите приятелки са главният предмет на поезията й.
Стихотворението ,,Молба към Афродита” разкрива силата и мъчителния копнеж на любовта, която още не е намерила отзвук. Творбата е изградена във формата на химн с всичките му необходими призиви, епитети, възхваляващи богинята и позоваване на обещаната някога от нея помощ.
Друго стихотворение, предназначено за сватба, започва с прослава на ,,равния на боговете” младоженец и на сладкия глас и чаровния смях на младоженката.
Наричат Сафо ,,царица на любовната песен’’ За стихотворенията й с любовна тематика е характерна ,,силната емоция”. Поетесата образно изразява силата на любовната емоция –тя има силата на природна стихия. Много често за фон й служи природата. За да изрази всички трепети и нюанси на любовта, Сафо създава красив фон, описвайки премените, ароматите, цветята, пролетта. Ценното в тези стихове е, че Сафо пише само за лично изживяното. Сафо избира езика на дърветата или на птиците, за да бъде разбрана и приета по-добре.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave