САФО – „ЛЮБОВ“

 

          АВТОРЪТ

          Сафо е първата жена поетеса в историята на европейските литератури и една от най-влиятелните фигури от Античността. Тя живее и твори на границата на VII – VI век пр.Хр., а нейният поетически талант е признат още приживе от съвременниците й. Един от изследователите й я поставя сред трите най-значими жени от Античността заедно със спартанската царица Елена и египетската владетелка Клеопатра. Според същия изследовател, докато Елена дължи популярността си на своята красота, а Клеопатра – на могъществото си, то известността на Сафо е резултат от силата на духа й и нейната дарба на поетеса.
          Биографичните сведения за Сафо представляват смесица от реални факти и легенди. Един от съвременниците й, поетът Алкей, я описва като дребна, къдрокоса жена, с усмихнато лице, от което струят невероятна енергия и чар. Това, което със сигурност се знае за Сафо, е, че е родена в Метилена, на остров Лесбос, където прекарва по-голямата част от живота си. Произхожда от заможно семейство със солидни позиции в обществото. Омъжена е за аристократ и има една дъщеря. Смята се, че близо десет години живее в изгнание в Сиракуза по политически причини. Пребивава и в Сицилия, като се твърди, че още преди пристигането й там в нейна чест била издигната статуя. След завръщането си у дома създава общност или по-скоро школа, чиято цел била подготовката на млади момичета за брачен живот и семейство. Девойките се учели на изисканост и умение да общуват, усвоявали пеене, танци, религиозни практики, занимавали се с литература. Според едни източници общността била посветена на култа към богинята Афродита, покровителка на любовта, а според други – на богинята Хера, пазителката на брака и на семейното щастие.
          Легендите надграждат тези оскъдни данни, като добавят трагична несподелена любов. Според една от версиите Сафо се самоубива, като скача в морето от скала заради божествено красивия младеж Фаон, който отхвърлил любовта й. Според други – Сафо доживява до дълбока старост, като ръководи основаната от нея женска школа и се ползва с уважението на своите съвременници.
          Сафо създава редица лирически произведения – стихотворения, химни, сватбени песни. През III век пр.Хр. учените от Александрийската библиотека включват името на Сафо в списъка на деветимата най-велики гръцки поети и събират поетическото й творчество в девет книги според броя на музите. До наши дни са се запазили само фрагменти (откъси, части) от стихотворенията й и само две – в цялостен вид.

          ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

          „Любов“, или известно още на български като „Любовна болка“, е фрагмент от стихотворение, достигнал до нас благодарение на съчинение върху теория на литературата – „За възвишеното“ от Псевдо-Лонгин, от I век сл.Хр. В съчинението фрагментът е даден като пример за великолепното умение на Сафо да предава емоционални състояния. В литературната история творбата е позната и като „Фрагмент 31“ и се смята за едно от най-често превежданите и коментирани произведения на Сафо.
          Времето на създаването на стихотворението трудно може да се определи, но се предполага, че то е плод на периода, когато Сафо вече е създала своя кръг от почитателки на Афродита или Хера.

          ЖАНРЪТ

          Сафо е лирическа поетеса. Нейните произведения са от областта на втория по ред на създаване литературен род – лириката.
          Наименованието лирика идва от лира - музикалния инструмент, в съпровод на който най-често се изпълняват този род творби през Античността. Според митовете Хермес изобретил лирата, като направил струните й от животно, което откраднал от свещеното стадо на Аполон. Богът разбрал за кражбата и принудил Хермес да му подари инструмента. Оттогава лирата станала един от основните атрибути на Аполон като покровител на изкуствата и предводител на музите.
          Както вече знаем, като литературен род лириката възниква и се оформя в епохата на Архаиката (VII – VI в. пр.Хр.), когато се установява полисната система в Древна Гърция. Това е време, когато вниманието все повече се насочва върху мястото на отделния човек в общността и взаимоотношенията му с нея. Заедно с това все по-важна става позицията му по обществените въпроси. Зараждането на лириката е резултат именно от потребността на индивида да изрази себе си и да намери мястото си сред другите.
          Основни лирически жанрове от онова време са лирическа песен, ода – стихотворение, израз на възторг, елегия – скръбно стихотворение, химн – хвалебствено стихотворение, и други. Особено популярни са сватбените песни, които се изпълняват по време на брачни ритуали и имат за цел да възхвалят качествата на младоженците.
          Тъй като „Любов“ е част от стихотворение, може само да се предполага за жанра му. Най-общо жанрът може да се определи като стихотворение, в което се „пее“ за емоционалното състояние на героите. Повод за по-конкретно дефиниране дава съдържанието на творбата, която според изследователите й стои най-близо до сватбена песен.

          СЮЖЕТЪТ

          Лирическите творби по принцип са безсюжетни, тъй като в тях важен е не разказът за определени събития, както е в епическите произведения, а споделянето на чувства и преживявания. Така и „Любов“ условно „разказва“ на пръв поглед за едно емоционално изживяване – трепетите и емоциите, които предизвиква обектът на любовта. Поставено обаче в контекста на времето, когато е създадено, произведението разкрива едно по-специфично съдържание. Според изследователите му в него се пресъздава ситуация, присъща на сватбените песни. Младоженецът и младоженката са застанали един до друг пред погледите на останалите, а предполагаемото място е сватбената трапеза. Наобиколилите ги гости се възхищават от красотата и качествата им, като заедно с тях съпреживяват тържествения момент.

          КОМПОЗИЦИЯТА

          Трудно можем да съдим за композицията на „Любов“, тъй като не разполагаме с цялото произведение. Според някои оригиналният текст съдържал осем строфи, като последната по традиция възхвалявала бог Аполон.
          Достигналият до нас текст съдържа четири строфи, всяка от които надгражда предшестващата я, като задълбочава емоционалното въздействие. Първата строфа има функцията на въведение. Във фокуса е обектът на възхищение и натрупването на характеристики за него. В следващите три строфи погледът е изместен към емоционалното състояние на лирическия говорител и въздействието, което му оказва картината от първата строфа. Специфичен похват е градирането на чувствата, като всяка следваща строфа натрупва нови моменти от емоционалното състояние на лирическия говорител.
          Една особеност при изграждането на стихотворението е ритмическата организация на строфите, присъща на творбите на Сафо. Този тип строфи са наречени по нейно име сафически строфи. Те представляват четиристишия, като първите три стиха са с по единадесет срички, а последният – с пет. При превод тази ритмика често се губи, тъй като е трудно да се съвмести верността към съдържанието на текста с придържане към оригиналната форма.

          ГЕРОИТЕ

          Основен герой в стихотворението е лирическият говорител, който споделя душевното си състояние, предизвикано от образа на любима девойка. Основните чувства, които го обладават, са болка, страдание, мъка, но и възхита пред обекта на поетизиране. В кръга на Сафо било обичайно да се посвещават поетически творби на девойките от общността, която тя ръководела, особено когато настъпвал моментът те да се отправят към брачния олтар и да напуснат школата. Освен насърчение, подкрепа и съпричастност тези лирически песни изразяват болката и страданието от раздялата с любимата, която се отделя от приятелския кръг и се отправя към семейния живот.
          Лирически герой е и девойката, представена в първа строфа, където са отличени нейните качества - сладостно говорене, нежен смях, шеговитост. Интересен момент е, че слушателят не добива визуална представа за облика на възхваленото момиче. Не се споменава нищо за красота, нито присъства портретно описание. Вместо това се открояват интелектуалните й способности – умението да говори, чувството за хумор, деликатността в отношенията. Представата за обаянието на момичето се добива също косвено чрез въздействието, което то оказва върху околните.
          Специфично място в стихотворението има човекът, приседнал до момичето и описан като равен на боговете. Тези два стиха от първата строфа са може би сред най-коментираните от поезията на Сафо. От една страна, застъпниците на тезата, че жанрът на стихотворението е сватбена песен, виждат в стиховете описание на младоженеца, застанал редом до своята невяста. От друга страна, противниците на тази идея разглеждат фигурата в контраст с емоционалното състояние на лирическия говорител, който тръпне, страда, преживява, докато човекът до момичето пази спокойствие или дори равнодушие подобно на бог.
          Едно възможно обяснение е и че прелестта на девойката е толкова впечатляваща, че само боговете имат право да общуват с нея. Да бъдеш до нея, това означава да си „на боговете равен“, т.е. да ти е позволено нещо, което е достъпно само за висшите същества.

          ТЕМИТЕ

          Стихотворението „Любов“ включва типични за поезията на Сафо теми. Това са темите за любовта, която буди радост, но носи и страдание, за сладката болка от съзерцаването на любим човек, която предизвиква „нежен пламък под кожата“ и „нежен мрак“. Косвено присъства и темата за раздялата. Лирическият говорител гледа любимата девойка „отдалече“ и друг вече седи до нея. Въз основа на първия стих, „на боговете равен ми се струва“, някои изследователи включват и темата за ревността.
          Изброеният тематичен кръг в „Любов“ подпомага изявяването на основната тема на стихотворението – темата за споделянето на личните емоции. На този етап от развитието на литературата идеята за вътрешен свят е все още неосъзната и чувствата се представят чрез физически изражения. Така душевното състояние се изразява чрез натрупването на серия от физически страдания като бледност, изтръпване, загуба на глас, виене на свят. 

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

          В Древна Гърция мястото на жената било строго регламентирано, като правилата варирали в различните елински територии. Ако за мъжете естествена територия за изява били обществените пространства, то за жената местата за общуване се свеждали до частното – дома и в редки случаи пазара. Според достигналите до нас сведения най-ограничавани били жените в Атина, които по традиция били омъжвани рано, имали настойник и не можели да напускат дома си без придружител. Нямали право да се разпореждат самостоятелно със зестрата, която получавали при женитба. При наследство вземали половината от дела, полагащ се на братята им. Относително по-свободни били спартанските жени, които освен че встъпвали в брак на по-късна възраст, получавали добро образование, в което влизала и физическа подготовка наравно с мъжете.
          В сравнение с другите части на Елада жените на остров Лесбос имали много повече права. Те имали свободата да се придвижват самостоятелно. Разполагали със зестрата си с минимални ограничения. Почти равностойно с братята получавали наследство и можели да се организират в общества или сдружения по интереси. В тях те се занимавали с музика, пеене, танци, литература. По времето, когато Сафо ръководи своята девическа школа, в Метилена имало поне още едно подобно женско сдружение, посветено на музиката и поезията.

          МОЗАЙКА

          За високото признание, което Сафо получава още през Античността, свидетелстват древните автори. Те говорят за „божествените песни“ на Сафо, сравняват я с богиня, а древногръцкият философ Платон я нарича „десетата муза“. През Античността тя е изобразявана върху вази, нещо, което било допустимо само за боговете или за митологичните герои.
          В следващите векове нейните стихотворения не само се превеждат и разпространяват на различни европейски езици, но и авторката им се превръща в „героиня“ на литературни и музикални произведения, както и на творби от изобразителното изкуство - картини и скулптури.

          Речник
лирика (от музикалния инструмент лира). Един от трите литературни рода; чрез лириката се изразява основно вътрешният свят на човека – отношението му към света, неговите мисли и чувства, емоционалното му състояние, настроения и чувствени преживявания. Основни жанрове – лирическа песен, стихотворение, ода, елегия, химн и др.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave