От всяка страна на царския дворец стои по една жива статуя, облечена в лъскава стоманена броня. Много селяни и граждани се стичат към двореца, за да видят някоя царска особа. Тук е и Том, дошъл да види малкия принц. Той забелязва в градината хубаво момче, почти на неговата възраст, облечено в коприна и атлаз. На бедрото му виси малка сабя и меч със скъпоценни камъни, а на главата носи кепе с пера и блестящ елмаз. Това хубаво момче е Едуард Тюдор – уелският принц. Том се радва на гледката и бавно се приближава към позлатената решетка, за да види по-отблизо момчето. Най-сетне мечтата му се сбъдва – вижда на живо малкия принц.

Изведнъж, часовоят го сграбчва грубо и го избутва към тълпата с обидни думи. Младият принц забелязва това и се скарва на войника, като му заповядва да пусне бедното момче да влезе в двореца.

Двете момчета се запознават и влизат в кабинета на Едуард. Нарежда на слугите да донесат обяд, за който Том е чел само по книгите. Принцът с голям интерес започва да разпитва бедното момче за семейството му. Малкият просяк с удоволствие разказва за живота си в бедния квартал – Офъл Корт, за семейството си, за отец Андрю, от когото е научил много неща, за баща си и баба си, които не пропускат повод да го набият, когато се връща  вкъщи без просия. Том с радост и умиление разказва за игрите с момчетата през лятото, за танците, за валянето в калта и други забавления.

Едуард слуша с внимание и любопитство разказа на Том и изведнъж му хрумва идеята да си разменят дрехите. Той отдавна е мечтаел да си поиграе на воля и да се поцапа в калта, без да има кой да му се скара. Дори би се отказал от короната си.

Принцът облича скъсаните просяшки дрехи, а Том се пременява с царските одежди. Заставайки пред огледалото, двете момчета се споглеждат, те толкова много си приличат, че не може да се познае кой е принцът и кой - просякът. Едуард забелязва синината на ръката на Том и се сеща за лошата постъпка на часовоя. Той прибира бързо важна държавна вещ, оставена на масата. Заповядва на момчето да не мърда от там и хуква навън.

Когато стига до главния вход, хваща решетката на портата и я разтърсва, като заповядва на войника да я отвори. Часовоят веднага с ирония изпълнява заповедта и му зашлевява звучна плесница, затова че заради него е получил мъмрене от краля. Детето се завърта и пада в калта. Тълпата започва да смее, без да знае, че това момче е принцът, преоблечен като просяк.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave