Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на худо­жествените средства, похвати и лексикал­но богатство на символистичната поети­ка. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово вре­ме символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми. В негова­та поезия дори най-често срещаните при поетите символисти теми, идеи и симво­ли звучат завладяващо и искрено, защото той влага в тях собствените си чувства и преживявания. В стиховете му няма ни­що фалшиво и измислено, а макар и по косвен път се открива вътрешната му съп­ротива срещу заобикалящия го бездушен към малкия човек свят. Настоящето на Димчо Дебелянов и на неговия поетичен двойник - лирическия Аз, е настояще мрачно, изпълнено с равнодушието на околните и със собственото му отчаяние. Затова лирическият Аз в елегиите на Дим­чо Дебелянов се обръща така често към спомените от миналото и към мечтите за бъдещето, пречупени обаче през призма­та на непостижимостта.

Две от най-популярните му и обичани елегии - „Скрити вопли" и „Помниш ли, помниш ли", с право се считат за образци на този жанр в българската поезия.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com