СРЕДНОВЕКОВНАТА КУЛТУРА 
Светът на средновековния човек

 

     За разлика от митологичните вярвания на Античността, в които сътворението се мисли като постепенен процес, а светът се поражда сякаш от само себе си, християнската представа е свързана само с един Бог, който за една седмица създава света и реда в него. Това означава, че светът не е резултат от случайно преобразуване на хаоса в космос, а е следствие на един дълбок замисъл, обикновено наричан божествен промисъл. Този замисъл се реализира с твърда и непоколебима воля от Бога, който създава света от нищото. При това сътворението се извършва не по друг начин, а чрез слово. Бог пожелава да има светлина и тя се сътворява. След това сътвореното преминава през оценка. Едва когато Бог одобри сътвореното от самия него и се убеди, че то е добро, то добива право на съществуване. Третата стъпка се извършва, когато новосътвореното явление получи име. Световният ред се създава с думи, оценява се с думи и се назовава с думи. Именно затова словото в представите на средновековния човек е толкова важно за разбирането на световния ред.

     Освен дълбок божествен замисъл сътворяването на света показва и необикновената мощ на Бога - само той единствен е в състояние да се пребори с хаоса и от нищото да създаде един разумен и справедлив ред. Затова всяко противопоставяне на божествената воля е обречено на неуспех. Именно това убеждение лежи в основата на идеята за йерархичното подреждане на света. Бог сътворява всичко видимо и невидимо. Неговото седалище - небето - стои по-високо от мястото, където живеят хората - земята. Хората от своя страна създадени по образ и подобие на самия Бог, са поставени по-високо от растителния и животинския свят – 
„И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всички животни, които пълзят по земята.“ (Битие, 1:28)

      Средновековният човек вярва, че земният и небесният свят са огледално копие един на друг. Също както при божествения ред, и на земята цари строга йерархия - най-високо стои владетелят, за когото се вярва, че е получил властта си лично от Бога. Под него са князете и аристокрацията, по-долу - дребните феодали и рицарите, а най-долу - занаятчиите и селяните. И тъй като този ред е сътворен от Бога, никой няма право да му се противопоставя. Защото бунтът и неподчинението водят до хаос, разрушение и смърт.

     Именно по този начин християнската вяра обяснява участта на земните хора. От една страна, те са божие творение, създадено по образ и подобие на самия Бог. Но от друга, те са смъртни, животът им на земята е изпълнен с труд, мъки и изпитания. Това противоречие се обяснява с неподчинението на първите хора - Адам и Ева. Заради него Бог е наказал всички техни потомци да изкупват първородния грях. Целият земен живот на човека представлява едно изкупление. Само този, който издържи това предизвикателство, може да се надява на спасение. При това спасението ще дойде не в този, а в отвъдния, небесния свят. Затова светът на средновековния човек се ориентира в зависимост от противопоставянията преходност - вечност и грях - праведност. За да постигнеш вечността, трябва да живееш праведно и да се уповаваш на божията милост.

     От друга страна, колкото и да е ясен и подреден, светът е непознаваем за човека. Само тези, които свързват земния и небесния свят, т.е. свещенослужителите, пазителите на „истинната вяра“, имат достъп до знанието. Затова тяхната роля на посредници между земния и небесния свят е незаменима и цялостният живот на хората трябва да се подчинява на разпоредбите на Църквата.

     Вследствие на всички тези представи, образът на света, който носи в съзнанието си средновековният човек, е строго вертикален. Противопоставянето горе - долу лежи в основата на цялостната ценностна система на тогавашното общество. Горе са небето, Бог, ангелите, но и земните владетели, господарите. Долу са хората, подземното царство, но и подчинените - селяните и занаятчиите. Тази вертикалност на представата води и до своеобразното възприемане на времето и пространството.

     За разлика от днес времето на средновековния човек не се движи, а се повтаря циклично от сезон към сезон, от празник към празник. Единствените различни моменти, които предшестват и следхождат това циклично настояще, са времето на сътворението, което отдавна е отминало, и времето на свършека на света, на Страшния съд и Второто пришествие, което ще настъпи някой ден и всички хора ще бъдат съдени според делата им.

     Пространството също е непроменливо. Разликите съществуват не по хоризонтала - навсякъде действа един и същи, създаден от Бога, ред, а по вертикала. Колкото е по-нагоре едно нещо, толкова то е по-близо до Бога и следователно - по-ценно. И обратното – колкото едно нещо е по-надолу, толкова то е по-земно, по-вулгарно и по-незначително. Това противопоставяне лежи в основата на цялата средновековна символика - църквите се строят високи и устремени към небето, обиталище на Бога. Дворците и замъците на земните владетели също са горе - по хълмове и планини. Долу са градовете и селските къщи. По този начин всичко съществуващо е поставено на собственото му място, което не може да напусне никога.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave