Проблемът за физическата красота и духовната грозота е интерпретиран от Светослав Минков в разказа „Дамата с рентгеновите очи”. Избрал заглавие, което да провокира читателското любопитство, писателят създава и провокативно повествование, защото се заема с тема, която, от една страна, е позната още от творчеството на Алеко Константинов - парвенющината, но от друга страна, подходът е нов, модерен и оригинален. Този нов поглед над бездуховността се налага от техническия прогрес, от откритията в медицината и най-вече - в медицинската козметика. Творческото му вдъхновение го отвежда в салона на Чезарио Галфоне, където погледът на Минков попада върху онази дама, която очевидно има най-голяма нужда модерните изобретения да се експериментират върху нея. Представителка на висшето общество, героинята ще преживее различни емоции - от отчаянието до радостта от сбъднатите мечти. Но през цялото време тя ще играе ролята на призма, през която авторът ще пречупва живота на онова общество, което се е самопровъзгласило за висше.
Дали творческата идея е да се покаже как дами от същото това общество безделничат и мислят как да станат по-красиви? Едва ли! Минковият поглед върху обществото е като на неговата героиня - рентгенов, защото той сканира битието на представителите на хайлайфа.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
