СВОБОДАТА КАТО НАСЛЕДСТВО И ИЗБОР
Литературно интерпретативно съчинение върху стихотворението „Потомка“ на Елисавета Багряна
Поетическото творчество на Елисавета Багряна може да бъде отнесено към художественото направление авангардизъм. През 20-те години на 20 век нейната поезия контрастира на доминиращия до онзи момент символизъм. Лирическият й стил е определян като необуздана първична емоционалност.
Свободата и правото на избор на модерната жена носят една от основните идеи в стихотворението „Потомка“. Заветът на дедите като духовно, а не материално наследство също е ключов елемент. С буйната си кръв и волността си, героинята на Багряна разбива стереотипът и пътят измества дома от ролята му на висша ценност.
Първата строфа контрастира на заглавието като отхвърля връзката с предците и традициите им. Отрицанията „няма“, „ни“ и „и не знам“ отместват акцента от родното и от документалната връзка между поколенията и го поставят върху заложената във втора строфа идея за духовно наследство. Противопоставителният съюз „но“ въвежда именно този смислов обрат към нематериалното завещание, което няма общо с „прародителски портрети“ и „фамилна книга“.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com