СВОБОДА И СМЪРТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ“ НА ХРИСТО БОТЕВ
Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота.
Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата е не просто състояние на духа и необремененост от събитията, случващи се в заобикалящата среда. Напротив, свободата е волята на човека да променя неудовлетворяващата го действителност, да променя света, да се бори с лъжата и фалша, да търси смисъла, за да осветли пътя си. Смъртта е и край на борбата, и път към безсмъртието и вечността. Тя дава покой на неспокойния дух, има силата и властта да заличи недостойния и да съхрани във вечността истинския борец.
Стихотворението „До моето първо либе“ показва избора на пътя в живота на революционера: „Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова.“ Човек, за когото смъртта и свободата са избраният път, не може да се обръща към миналото, не може да предпочита личното щастие пред благополучието на цял един народ. Любовта, като най-висше човешко чувство, добива друго измерение. От любов към либето и близките, тя прераства в любов към народ и родина и окриля героя в неговия решителен път към постигане на идеала. Затова песента на либето е представена като робска песен. Влюбената душа е заробена, защото оковите на чувствата са най-страшни и могат да замъглят погледа на бореца за свобода.
Любовната песен е заменена с бунтовническа — песента на битката, бурята и смъртта. Лирическият говорител не може да гради собственото си щастие, докато сънародниците му търпят неволи, докато народът страда поради робската си участ. Единственото решение на бореца е да извоюва свободата в битка, жертвайки живота си:
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Смъртта изземва функциите на либето, а гробът — полагането в майката земя, е като връщане в майчината утроба. Това е единственото място, в което борбеният непримирим дух може да намери покой.
@bgmateriali.com
