СВОБОДА И СМЪРТ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „НА ПРОЩАВАНЕ“ ОТ ХРИСТО БОТЕВ
Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота.
Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата е не просто състояние на духа и необремененост от събитията, случващи се в заобикалящата среда. Напротив, свободата е волята на човека да променя неудовлетворяващата го действителност, да променя света, да се бори с лъжата и фалша, да търси смисъла, за да осветли пътя си. Смъртта е и край на борбата, и път към безсмъртието и вечността. Тя дава покой на неспокойния дух, има силата и властта да заличи недостойния и да съхрани във вечността истинския борец.
Стихотворението, в което най-ясно са изразени вижданията на твореца за пътя и борбата, е „На прощаване“. Тук е заявена идеята „свобода и смърт“. Традиционното „или“ е заменено с „и“, защото лирическият говорител вече осъзнал своята предопределеност. Той трябва да изведе каузата докрай. Успокоението на душата идва единствено със смъртта.
Творбата започва с обръщение към майката. Лирическият говорител се опитва да я успокои, да я накара да разбере, че съдбата му е предопределена от сложността на робската действителност. Той е станал „хайдутин“ и „бунтовник“, оставя жената, която го е родила, да живее в неизвестност за участта на първородното си чедо и във всеки един момент да очаква вестта за неговата смърт. След това идва пояснението за истинския виновник да напусне родния дом и майка си. Това е „таз турска черна прокуда“, причината за всички нещастия на героя. Затова той избира „тази тежка чужбина“, защото не може да се примири с поругаването на домашното огнище, това сакрално място, метонимичен образ на родното и святото. Домашното пространство е не просто опетнено. Там поробителят „бесней“ и извършва посегателство във вътрешния микрокосмос на цял един народ. Лирическият герой изпитва силна болка от раздялата с всичко, което обича. Изключително обаятелен е образът на либето, чиито поглед и усмивка остават завинаги в сърцето на юнака:
...либе хубаво
черни си очи вдигнеше —
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше...
Не само либето страда и се страхува за героя. Бащата и братята „черни чернеят“ за него, но лирическият говорител е решен да посвети живота си на борбата за свобода, защото „клетник не трая /... сюрмашко тегло да гледа“. С обръщението: „Прости ме и веч прощавай!“, юнакът се прощава със своята майка, сбогува се с нея, но и иска прошка заради страданието, което ще й причини. Ако той падне в борбата за свобода, би искал да остане споменът за непримиримостта му към потисничеството, за готовността му за саможертва. Майката е тази, която трябва да предаде завета на по-малките му братя — „силно да любят и мразят...“
Те трябва да продължат делото на бунтовника за свобода и когато видят врага, „със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват...“ Само така крайната цел може да бъде постигната. „На прощаване“ е единственото Ботево стихотворение, в което е представен щастливият изход от борбата с вековния тиранин. Съществува вероятността лирическият герой да остане жив:
...О, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец...
... ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни —
красно, с две думи заветни:
Свобода и смърт юнашка!
Тържествената и романтична картина на вероятното победно завръщане бързо е заменена от втората възможност — смърт в името на идеала — свободата на родината:
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Лирическият герой е поел по пътя на борбата, за да го извърви докрай. За него най-голямата награда е: „...да каже нявга народът: / умря, сиромах за правда,/ за правда и за свобода...“ Животът без цел е напразен, а за този, който търси достойния път, наградата е една — обезсмъртяването чрез народната памет.
Автор: Сабина ИВАНОВА
@bgmateriali.com
