ЙОРДАН ЙОВКОВ – „СЕРАФИМ“
МИЛОСЪРДИЕТО И ПОМОЩТА КЪМ ДРУГИТЕ
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Серафим“ е от по-късните разкази на Йовков. Издаден е през 1935 г., включен в сборника „Женско сърце“. Друг много известен разказ от същия сборник е „Вълкадин говори с бога“.
■ СЮЖЕТЪТ
Разказът представя една красива човешка постъпка. Бедният и невзрачен Серафим, чужд на селото, става свидетел на разговор между кафеджията Еньо и Павлина, чийто съпруг е болен, а тя няма пари, за да го заведе в болница, и затова иска помощ от кръстника си. Той й отказва и тя си отива. На следващия ден става ясно, че Серафим й е дал малкото си припечелени пари.
Интересно е, че в разказа е пропуснат моментът, когато Серафим дава парите си на Павлина. За щедрия му жест читателят научава косвено. Този момент в изграждането на сюжета е особено интересен, тъй като тъкмо безкористната помощ, която Серафим оказва на Павлина, е най-същественото за неговата личност. Този неразказан момент е противопоставен на подробното описание на външния вид на героя. Колкото и силно да е внушението от детайлното описание на облеклото на Серафим, както и от разказа за съдбата му, решаваща за представата, която се създава за него, е точно красивата му постъпка, премълчана от повествователя.
■ ЖАНРЪТ
„Серафим“ е къс разказ. Повествованието в него е организирано около една основна случка – помощта, която героят оказва на изпадналата в беда Павлина. Характерна особеност на късия разказ е обратът в историята, изненадата от нещо неочаквано. Така в „Серафим“ извършеното от главния герой е истински изненадващо спрямо представата, създадена за него до момента, както и спрямо развитието на действието (Павлина всъщност иска пари от Еньо и като не ги получава, си отива). Допълнително се засилва ефектът от изненадата и поради това, че моментът, в който Серафим отива при Павлина и й дава всичките си пари, не е представен в разказа.
■ ГЕРОИТЕ
Главен герой на разказа е Серафим. Първоначално той се появява в повествованието с портретно описание, което създава представа за бедността му. Научаваме повече за него от разказ за живота му. Освен това Серафим е представен и с помощта на косвена характеристика – чрез красивия жест да помогне на нещастната Павлина. Важна роля при изграждането на представата за героя играе и речевата характеристика – начинът, по който Серафим говори, го показва като изключително скромен човек. Тази скромност е в контраст с изключителното му благородство и силно го подчертава. Специално внимание при описанието е отделено на палтото, което носи Серафим. То изглежда да е цялото му имущество, защото го носи със себе си дори и през лятото.
Образът на главния герой е изграден на принципа на контраста. На първо място контрастът се проявява в противоречието между външния вид на Серафим, който е неособено привлекателен, и прекрасната му човешка същност. В началното описание дори се създава впечатлението, че той твърде много се грижи за парите си, а също и че вероятно пие. Контрастът действа и при съпоставката между бедността на героя и духовната му щедрост.
Другият основен герой е Еньо. Образите на Серафим и Еньо са противопоставени един на друг. И в този случай писателят е използвал контраста, за да подчертае особеното в характера на всеки от тях. Еньо е показан като егоист. Макар и сравнително заможен човек и при това кръстник на Павлина, той отказва да откликне на молбата й да й даде пари назаем. Докато „чуждият“ Серафим, който дори няма къде да се подслони, й дава всичко, което е припечелил, дори и без да е бил помолен за това. Примерът на Серафим обаче му повлиява и той започва да гледа и на него, и на нещастието на Павлина по нов начин.
Ролята на Павлина е второстепенна, но е важна с това, че тъкмо нейното присъствие е повод да се прояви истинската същност на Серафим.
■ ТЕМИТЕ И МОТИВИТЕ
Основна тема в разказа „Серафим“ е милосърдието и помощта към другите. Да помогнеш на онзи, който е в беда, е основно, извънредно важно качество на човека. Една от десетте Божи заповеди гласи: „Обичай ближния си“. Серафим показва изключителна проява на човечност. Безкористната му помощ към Павлина е особено ценна, защото макар и сам лишен от каквото и да е богатство, той е готов да даде и малкото, което притежава, за да помогне на онзи, който има още по-голяма нужда.
Важна роля за разказа има и мотивът за дрехите. Известна е поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, която изразява идеята, че външният вид, който свързваме най-често с дрехите, не е най-същественото у човека. В разказа на Йовков палтото на Серафим, което говори за крайната му бедност, се превръща в емблема на героя и знак за душевното му благородство.
Видяхме определящата роля, която мотивът за размяната на дрехите играе в романа на Марк Твен „Принцът и просякът“. В „Серафим“ „размяната“ е между външния вид и духовната същност на героя.
■ ЛУПА
Името на главния герой Серафим означава ангел. Ангелът е символ на доброто, на милостта и състраданието. Като дава това име на героя си, авторът подсказва идеята за прекрасното и възвишеното, което се крие в него.
Важен детайл от портретното описание на Серафим са кръпките по неговото палто – различни по големина, по цвят, по качество на плата. Първоначално кръпките се възприемат единствено като елемент от общото впечатление за бедността на Серафим. Впоследствие обаче, след като благородната му постъпка става известна, те придобиват собствена стойност и се превръщат в знак за добротата и душевната му щедрост.
Друга интересна подробност в разказа е лястовичето гнездо в Еньовото кафене. Лястовицата символизира доброто, вярата и надеждата, тя е знак за красивото начало в живота. Лястовицата е характерен образ за творчеството на Йовков. В разказа му „По жицата“ централно значение за сюжета има търсенето на една бяла лястовица, която за героите е мечта и надежда за спасение.
@bgmateriali.com
