„СЕРАФИМ“ – УРОК ПО ЧОВЕЧНОСТ И ДОБРОТА
Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото. За някои професии дори е било задължително да се носи специално облекло. Този принцип в някои случаи се спазва и до днес. Имало е обаче хора, които с облеклото си, с начина си на говорене и държание са показвали, че не се вписват в обичайните правила на общността. Понякога дори са подчертавали по този начин, че са различни, че искат да се освободят от делничните грижи и ценности и да се отдадат само в служба на Бога или на някаква велика идея – такива са расата на свещениците, туниките на рицарите, грубите дрехи на отшелниците, униформите на участниците в Априлското въстание.
Външният вид на Серафим е напълно различен от това, което в обществото се смята за „прилично“ или просто за „нормално“. Разказвачът неслучайно казва, че не може лесно да се определи какъв точно е той – селянин или гражданин, т.е. героят не принадлежи към никоя обществена група. Освен това се споменава, че палтото на Серафим прилича на попско расо, което е указание, че героят принадлежи към онези хора, които доброволно са се отказали да служат на делничните нужди и да почитат делничните ценности, а са се отдали само на духовното. По-късно Серафим сам ще изрази тези свои схващания. Ще го направи впрочем, като заговори за палтото си – то е знак, че за Серафим е по-важна оценката на Бога, а не тази на вярващите в делничните ценности хора.
Основното събитие в разказа „Серафим“ е даването на пари от Серафим на Павлина. Макар и да не е показано пряко, то променя правилата, според които живеят „нормалните“ хора, почитащи единствено ценностите на делника, и въвежда като много важни други ценности – състрадание, милосърдие, съпричастност. Именно тези ценности Серафим определя като по-важни и угодни на Бога. Според него имено заради тях той ще заслужи божията награда.
Авторът подсказва и някои черти от характера на героя към подскачащите край него врабчета. Човекът винаги е възприемал птиците като символ на душевна чистота и пряка връзка с Бога, защото те са единствените земни твари, които летят и по този начин служат за връзка между небето и земята. В изображенията на древното световно дърво в корените винаги има змия, а в короната – птица. И както змията е символ на коварство, така птицата е символ на нещо чисто, на нещо небесно. Затова и в житията на много светци е отбелязано, че те намират общ език с птиците. Най-популярният приятел на птиците е св. Франциск от Асизи. Картината, която Йовков рисува, силно напомня изображението на този светец и с това се прави недвусмислен намек, че и Серафим (името му значи „висш ангел“, а думата ангел, означава „вестител“) е своеобразен посредник между света на хората и божествения закон.
Разказвачът не представя пряко сцената, в която Серафим дава парите си. Тук се изправяме пред една от основните особености на Йовковото изображение. Има писатели, които биха описали детайлно как Серафим е размишлявал и как, обзет от състрадание, е отишъл в дома на Павлина, за да й помогне. Йовков обаче не представя пряко действията на героя, а показва тяхното „отзвучаване“ чрез реакциите на Еню. Чрез тази пестеливост повествованието става много по-стегнато, по-богато на психологически въздействия. По-важното е не описанието на някакво действие, а неговият ефект върху някой герой и върху самите читатели – като подкана и те да вземат отношение към една или друга постъпка.
Еню е учуден и дори възмутен от жеста на Серафим, защото изхожда от собствената си егоистична позиция. Неговото сърце не познава състраданието и не трепва пред молбите и плача на жената. За него са важни само делничните икономически съображения – ако даде пари назаем на своята бедна сродница, тя вероятно няма да е в състояние да му ги върне. За него Павлина не е сродницата, нуждаещата се от помощ жена, а е несигурният платец. Неслучайно той пита Серафим защо дава пари на човек, когото не познава, и назидателно го предупреждава, че може да не си ги получи обратно. Такъв е светът, в който живеят героите – когато липсва съпричастието, се появяват аргументите на интереса.
В началото на разказа окъсаното палто е ясен знак за бедността на героя. Еню гледа на него само като на стара и вече негодна вещ. Затова настоява Серафим да си купи ново палто. Гледната точка на Серафим обаче е различна – чрез своя жест той превръща палтото в символ на съпричастието и милосърдието. Това палто ще бъде сменено със „златно“, защото то говори за способностите на човешката душа – за „златното“ сърце на Серафим. Постъпките ни в този свят получават своята оценка и в „оня свят“ – в света на големите нравствени добродетели, на свещените ценности.
@bgmateriali.com
