СИМВОЛ НА ВОЛНИЯ ДУХ В „ПО-МАЛКАТА СЕСТРА“ ОТ ЙОРДАН ЙОВКОВ
(съчинение разсъждение)
Трудно е да се определи коя от „сестрите" е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра". И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата. А това означава душевна чистота, която е несъвместима с мисълта за смъртта. Показателно е описани¬ето, когато кобилките са затворени в отделен обор, поради съмнението, че „са болни от сап“. Този детайл е особено въздействащ. Авторът противопоставя тъмнината на огнената светлина, отразила жизнената сила на Айа. И поривът към светлината на просторите е очарователен като младостта и красотата, които за Йовков са непреходни категории. Той ги слива в едно.
Не е случайно, че свидетел на тъжните сцени в „тъмнината" е тъкмо чичо Митуш. В целия цикъл разкази „Ако можеха да говорят" този герой присъства като въплъщение на човешката доброта и отзивчивост. Мъдрият човек винаги е особено чувствителен към красотата на детската невинност. Във фаталния ден именно чичо Митуш отвързва Айа. Така човекът, който най-много обича малката кобилка, неволно става причина да бъде убита тъкмо тя.
Трагизмът се задълбочава, когато изведената навън Айа, за да бъде убита, скача и играе като дете. Използваните поетични и ярки сравнения извайват прекрасния образ на Айа.
Йовков е намерил истинския ключ към човешкото добро и съчувствие, защото дори най-загрубелите сърца трепват при това погубване на една невинна и чиста като на дете душа.
@bgmateriali.com
