(Сбит преразказ)
В Китай идват пътешественици от цял свят. Всички те се любуват на града, на палата и на градината, ала най-хубавото от всичко, те смятат, че е песента на славея. И щом се върнат по родните си места поети и пътешественици разказват за столицата, за градината, но най-отгоре поставят славея. Книгите им стигат и до императора, а именно от тях той разбира, че в неговата държава има прословут певец - славей, който дори не познава. Тогава той повиква първия си съветник, но се оказва, че и съветникът не познава славея. Императорът заповядва на съветника си да го намерят при всички обстоятелства. Той претърсва всички стълби, зали и коридори, ала без успех. Заедно с него търсят и всички придворни и тогава те намират едно малко бедно момиченце, работещо в кухнята, което им разказва как носи на болната си майка остатъците от императорската трапеза всяка вечер и тогава, сядайки да си почине, то чува омайващата песен на славея. Съветниците му предлагат постоянна работа в двореца, ако ги заведе при славея. И момичето изпълва молбата им…
Същата вечер в палата има тържество. Стените блестят от отраженията на златните фенерчета, а по коридорите звънчетата непрестанно звънят поради тичането на придворните. В средата на голямата зала, където седи императорът има златна пръчка, върху която стои славеят. И изведнъж птичката запява тъй хубаво, че дори в очите на императора блясват сълзи. А когато сълзите закапват по лицето му, славеят запява още по-хубаво. Тогава императорът, толкова доволен, предлага да подари на птичката златен пантоф, ала птичката отказва и възкликва, че сълзите в очите на императора са най-голямата награда за твореца. Всички придворни дори и съветниците са доволни от чудния глас на птичката.
Веднъж в палата пристига голям пакет с надпис:”Славей”. Вътре в нея няма поредната книга, а изкуствен славей, досущ като истинския, но обсипан с брилянти, рубини и сапфири. Щом го навият, той започва да пее една от песните на истинския славей и да повдига опашката си от злато и сребро. На шията му има лента с надпис, който гласи, че славеят на японския император не струва нищо пред славея на китайския император. Всички извикват от радост. Императорът заповяда двата славея да попеят заедно. И те запяват. Ала се получава нещо неприятно, защото истинската птичка пее както си знае, а изкуствената - както се върти пружината. Капелмайсторът защитава изкуствения славей, защото според него тя пее каквото й показва той, а истинската не.
Тогава се налага изкуствената птица да пее сама и тя пожънва същия успех, а пък е и по-красива. След малко императорът заповядва истинския славей да пее, ала него го няма. Тогава придворните се смущават и го наричат неблагодарно същество.
Идния неделен ден капелмайсторът получава разрешение да покаже изкуствения славей на народа. И след като народът я чува, всички се възхищават и радват. Само бедните рибари казват, че пее добре, ала не може да замени истинския.
Една вечер, докато императорът лежи и слуша песента на изкуствения славей, нещо изсъсква и музиката спира. Владетелят скача от леглото и вика лекар, ала дори и лекарят е безпомощен. Тогава часовникар, след дълги размишления, обяснява, че от сега нататък птичката трябва да се пази много грижливо. И накрая се разбира, че славеят ще може да пее само веднъж годишно.
След пет години императорът се оказва на смъртно легло. Той е тежко болен, бледен и неподвижен. Върху него стои Смъртта. В едната си ръка тя държи златния меч на императора, в другата-великолепно знаме, а на главата си - златната му корона.
Около Смъртта има някакви странни глави - едните грозни и зли, които са лошите дела на императора, а другите прекрасни и кротки - добрите му дела. Те постоянно му напомнят какво ли не. Императорът не иска да слуша техните думи и крещи за музика. Той непрестанно отправя молби към изкуствения славей, ала той не е навит и не пее.
Изведнъж се чува чудна песен. Това е истинският славей, който е чул за болния император и идва да му помогне. Той продължава да пее и призраците стават все по-бледи и по-бледи. Дори и Смъртта казва на славейчето да продължава. Ала птичето иска от Смъртта златния меч, великолепното знаме и златната корона. След всяка песен на славея, Смъртта му дава меча, знамето и короната. Накрая след песните на птичката за гробището с белите рози, люляка и прясната трева, Смъртта отлита от стаята като студен бял облак. Императорът започва да благодари на славея като му предлага за награда каквото поиска. Ала творецът отвръща, че той вече е възнаграден, че за него сълзите на императора са най-голямата награда.
Тогава той запява отново, а владетелят се унася в сладък сън. На другия ден императорът се събужда здрав е бодър, слънцето грее през прозореца. Никой не е дошъл при него, защото всички го мислят за мъртъв. Само славеят седи при него на прозореца и пее…
@bgmateriali.com
