Светът се създава със слово, оценява се със слово и се назовава със слово. Последното обстоятелство – назоваването – лежи в основата на две неща: възможността всичко съществуващо да бъде подредено в божествения ред и да бъде опознато. Защото само тогава, когато знаем името на един предмет или явление, ние можем да осъзнаем къде е неговото място и да го осмислим. Затова словото се възприема като свещено.
Но това, което прави словото на християнската вяра наистина изключително, е неговият писмен характер. Само записаното слово е в състояние да преодолее превратностите на времето и да прекосява пространствата, така че да обхване цялата земя. Нещо, което нетрайното устно слово не е в състояние да осигури. Писменото слово е вечно, а устното – преходно. Затова християнската вяра възприема писмеността и книгите като божествен дар. Божието слово е достъпно на хората под формата на Свещено писание. Бог записва делата на всеки човек в своята небесна книга, спуска на Мойсей своите заповеди, изписани върху две каменни плочи, а разказът за сътворението и цялата история на общуването на човека с Бога е записана в книга - Библията. Тази връзка между вярата и писменото слово се отразява и на самочувствието на християните.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com