ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Изречения, които се състоят от две или повече прости изречения, наричат сложни.

Видове

Характеристика

Примери

Сложно 
съчинено

Две или повече прости изречения, свързани със съчинителни отношения, образуват сложно съчинено изречение.

[Слънцето ще се помрачи [месечинатаняма да изпра ща светлина], [звездите ще изпадат].

Сложно 
съставно

Сложно изречение, чиито прости изречения са свързани с подчинителни отношения, се нарича сложно съставно изречение.

[[Ако някой друг ми бей разказал тази история [[нямаше да му повярвам [защото изглежда доста  невероятна]]].

Сложно 
смесено

Ако в едно сложно изречение има и подчинителни, и съчинителни връзки, то е сложно смесено изречение.

[[Два пъти годишно прелитат ятата на черните лебеди], [[за да отидат на юг или[да се завърнат отново в делтата на реката]]].

 
 

Сложно изречение – видове
1. Сложно изречение. Видове.
а) сложни съчинени - сложно изречение съставено от две или повече прости изречения съединени със съюз и. Например: „Неуморно те жънат там и трупат златни снопове.”
В това сложното изречение всяко от простите изречения в състава му може да се отдели от останалите и да се произнесе с понижаване на интонацията в края, т. е. като относително самостоятелно. Двете прости са тясно свързани по смисъл и по интонация в сложно. Те имат общ подлог, а двете сказуеми са изразени с глаголи от един и същ вид и в едно и също време, съединени са със съюза (и). Така свързани в общо сложно изречение първото от простите изречения завършва с повишаване на гласа, което свидетелства, че мисълта не е завършена, а едва в края на второто има понижаване на тона и пауза. Свързани съюзно, обединени в сложно цяло, двете прости изречения представляват една завършена смислова и интонационна синтактична единица.
Извод: Сложното съчинено изречение съдържа две или повече прости изречения, самостойни по смисъл, всяко от които може да се употреби самостоятелно, независимо от другите, без да загуби смисъла си. 
Простите изречения се свързват съчинително – безсъюзно или със съюз. Съчинителни са съюзите, които свързват: - еднородните части в простото изречение; - простите изречения в сложното съчинено изречение. 
Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и -и, дали - или, нито-нито, ту - ту.
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) - безсъюзно, а (2) и (3) - със съюза "и".
б) сложни съставни –  сложни изречения, в които едното е загубило всички признаци на самостоятелност, на логическа и граматическа завършеност има още по-здраво изразена смислова, синтактична и интонационна цялост. Едно от изреченията е главно, относително самостоятелно, а другото - негово подчинено, например: 
(1) Той забеляза, (2) че е близо до Йланлъшката гора. 
(1) главно изречение
(2) подчинено изречение
В това сложно изречение граматическата и семантическата връзка между двете прости изречения е толкова силна, че второто изречение е изгубило всички признаци на самостоятелност, на логическа и граматическа завършеност и не може да се отдели от първото, от главното. Подчиненото изречение представя обекта на действието, изразено чрез сказуемото на главното изречение, и е подчинено допълнително изречение. Като цялостна синтактична единица сложното изречение е съставно.
Или: (1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха "камбаната". 
Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:
(1) - главно изречение 
(2) - подчинено изречение, 
като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.
Простите изречения са свързани подчинително чрез съюзната дума "която". 
Извод: Простите изречения в сложното съставно изречение са:
• зависими едно от друго по смисъл;
• синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение) 
• свързани подчинително 
в) сложни смесени -
Изречението:
То се огледа и разбра, че неусетно се е приближил до езерото е сложно смесено. 
Първите две прости изречения в негова структура са свързани като сложно съчинено, а второто и третото - като сложно съставно.
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други- подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях.)
2.0. СИНТАКТИЧЕН РАЗБОР НА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Синтактичният разбор на сложно изречение предполага й изисква следните стъпки при синтактичния анализ:
1. Определяне броя на предикативните ядра или отговор на въпроса - Просто или сложно е изречението?;
2. Определяне на границите на всяко от простите изречения или отговор на въпроса - Има или няма разкъсване на частите на простите изречения?.
3. Определяне на вида на връзките и отношенията между отделните прости изречения или отговор на въпроса - Какъв вид сложно изречение е то?

Сложно съчинено изречение

Синтактичните отношения, изразяващи равнопоставеност или подчинителност действат и в рамките на сложното изречение. Изречение, което съдържа повече от едно предикативно ядро (повече от едно сказуемо), е сложно изречение. Сложните изречения са два основни вида – съчинени и съставни, които се състоят от главно и подчинено изречение. Изречения, които съдържат както съчинено свързани изречения, така и подчинени изречения са сложни смесени изречения.

Изреченията в състава на сложното съчинено изречение са относително самостоятелни, т.е. може да се каже, че сложното съчинено изречение се състои от главни изречения. Отношенията между изреченията, които съставят сложното съчинено изречение, са три вида:

  • съединителни;
  • разделителни;
  • противоположни;
  • разнородни.

Съчинителни отношения може да има както между главни, така и между подчинени изречения. Когато между подчинени изречения има съчинителна връзка, това означава, че подчинените изречения са от един и същи вид.

Сложно съчинено съединително изречение

Изреченията в състава на сложното съчинено съединително изречение се свързват посредством съчинителна пауза и/ или съчинителни съюзи. Основен съчинителен съюз е съюзът и, също та, па, които имат разговорен характер, също и съюз че, когато е употребен като синоним на съюза и.

(1)Зад сините планини на изток, из едно море от светлина и слава, се показваше пламналото лице на майското слънце и събуденото зелено поле широко и весело се къпеше в лъчите му и празнуваше. (2)Навсякъде миришеше на пролет, на зеленина, на вретенила ръж, на цъфнали овошки. (3)Нейде се обаждаше гугутка, по отрупаните с цвят сливаци бръмчеха пчели. (4)По синурите подвикваше пъдпъдък, по трънаците любовно се боричкаха немирни врабчета, вдигаха се на облаци и с цвъркот изчезваха над зелените нивя. (Елин Пелин)

В горния откъс изречение (1) се състои от 3 прости изречения, свързани съчинително със съюза и. Изречение (2) е просто. Изречение (3) се състои от две прости изречения, свързани безсъюзно. Изречение (4) се състои от четири прости изречения, като първите три са свързан безсъюзно, а четвъртото е въведено от съюза и.

Правописно правило!

Между безсъюзно свързаните изречения има съчинителна пауза. Те се отделят със запетая.

Правописно правило!

Пред еднократно употребения съюз и не се пише запетая. Ако в едно изречение е употребен повече от един път съюз и между части с една и съща функция, пред втория и следващите се поставя запетая.

В изречението По пътя минаваха селяни и селянки и го поздравляваха с почит (Елин Пелин) няма запетая пред второто и, тъй като едното е от словосъчетанието селяни и селянки (еднородни подлози), а второто между изреченията (минаваха и поздравяваха), т.е. всеки от двата съюза и употребен еднократно. Макар че в сложното съчинено съединително изречение, отделните изречения са относително самостойни, те са смислово свързани, изразяват едновременно протичащи или последователни действия и състояния, затова често изреждането им завършва с въведено от съюза и изречение:  Той се озърташе наоколо като избягал от клетката врабец и гледаше на всички страни, по всички краища тая зелена картина, тия далечни планини, толкова чисти и тъй рязко откроени в дълбочините на ясното и лазурно пролетно небе, – гледаше, дишаше, мечтаеше, тананикаше си весели песнички и сякаш се подмладяваше (Елин Пелин).

Сложно съчинено противоположно изречение

Събитията, представени от изреченията, съставящи сложното съставно противоположно изречение, са равностойни, но противоположни или разграничени по значение. Противоположните съчинени изречения са свързани посредством разделителните съюзи а, но, ала, обаче, ама. Изборът на съюз зависи от степента, в която се противопоставят събитията, изразени  от  изреченията в състава на сложното. С най-малка сила на противопоставителност е съюзът а. Съюзът а може да бъде определен като разделителен съюз: Някои се припичат на слънце, а други карат сърф; На южния полюс има пингвини, а на северния живеят бели мечки; Мария обича шоколад, а Петя предпочита плодове; Ето години се минуват, а тяхната злоба, тяхното отмъщение не е угаснало! (В. Друмев).

В редица езици вместо разделителен в такива случаи се използва съединителният съюз и. Съюзите но, ала, обаче, ама  изразяват по-голяма степен на противопоставяне: Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички (Елин Пелин); Най-сетне той заговори, ала слухът й не отчете нищо; С кок, като че ли, приятелката на Любо Милев изглеждаше по-нормална, обаче много пушеше; Дъждът малко ме прецака, ама оборотът не е за изхвърляне...

Правописно правило!

Пред съчинителните противопоставителни съюзи а, но, ала, обаче, ама се пише запетая.

Правописно правило!

Когато обаче не употребено като съюз, пред него не се пише запетая, освен когато пред обаче следва да се постави затваряща запетая на предходно изречение: Същинското състезание обаче не се състоя; Ама аз нали съм си приятел с ламята Спаска и тя като дофърча, щото аз малко се бях разпискал и тя такова... за малко да се спука от смях, обаче после ме облиза...

Сложно съчинено разделително изречение

Характерна особеност на разделитилните изречения е наличието на двойни съюзи: ту...ту, я...я, било...било, ли...ли,ли...дали,  дали...или, или..или, хем...хем, нито...нито. Единствено съюзът или може да бъде употребен единично.

Както показва названието на този вид съчинени изречения, те изразяват редуващи се или конкуриращи се, алтернативни, събития.

Дали това се дължи на невероятната сложност на мозъка му, или някаква тайнствена необходимост е създала тази организация; Тези мънички създания ту прехвръкваха от клон на клон, ту се спускаха към пухкавата земя; И ако в тази теснотия много размахваш чука, рискуваш я да станеш смешен, я сам да се удариш...; Бихте могли да станете сутрин по-рано или да оставите неизмитите съдове за по-късно.

Правописно правило!

Пред втория от двойните съюзи винаги се пише запетая.

Правописно правило!

Пред еднократно употребения съюз или не се пише запетая.

Сложно съчинено разнородно изречение

В писмената и устната реч се употребява и сложно съчинено разнородно изречение, в което едни от простите изречения се свързват като съединителни, а други – като противоположни или разделителни изречения.

Например: Майката шеташе, подканяше челядта, но все нещо ѝ тежеше.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave