СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Изречение, което съдържа две или повече сказуеми, се нарича сложно изречение. Простите изречения в състава на сложното съчинено изречение са равноправни помежду си и са свързани чрез съчинителна връзка – с помощта на съчинителни съюзи или безсъюзно.
ПОДЧИНИТЕЛНА ВРЪЗКА В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Връзката между две неравностойни изречения (от които едното е главно, а другото е подчинено) се нарича подчинителна. Главното и подчиненото изречение може да се свържат:
– чрез подчинителни съюзи (че, да, ако, за да, преди да, без да, като че, макар че, въпреки че и др.), например Видях (главно изречение), че приятелите ми идват (подчинено изречение);
– безсъюзно:
• подчиненото изречение е въведено с относително или въпросително местоимение или наречие (който, когато, как, кога и др.). Видях Марина (главно изречение), която се връщаше от училище (подчинено изречение);
• главното и подчиненото изречение са свързани чрез въпросителни частици (ли, дали): Видиш ли Ани (подчинено изречение), поздрави я от мене (главно изречение)!.
ВАЖНО!
За разлика от подчинителните съюзи относителните и въпросителните местоимения и наречия имат синтактична служба в подчиненото изречение.
Подчинителната връзка в простото и в сложното изречение не се осъществява по един и същи начин.
| ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ | СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ | |||
| Подчинителна връзка | предложно свързване |
Ваза от порцелан Разхождам се из парка. |
без съюз |
Разгледах университета, |
| съгласуване | бърза кола нови приятели |
със съюз |
Вярвам, че ще успея. Искам да успея. Ще зарадвам близките си, ако успея В живота. |
|
| прилагане | Връзка магданоз Счупих Вазата. |
|||
СЪЩНОСТ НА СЛОЖНОТО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Сложно изречение, в което простите изречения са свързани с подчинителна връзка, се нарича сложно съставно изречение. Сложното съставно изречение се състои от главно изречение и поне едно подчинено изречение. Подчинените изречения в сложното съставно изречение поясняват или част от главното изречение, или цялото главно изречение. Към едно главно изречение може да има повече от едно подчинено изречение.
| СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ | СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ | |
| Отношение между простите изречения |
Простите изречения са равноправни и независими едно от друго. |
Простите изречения са неравноправни - има главно и поне едно подчинено изречение. |
| Свързване на простите изречения |
Чрез съчинителна връзка (съюзно и безсъюзно) |
Чрез подчинителна връзка (съюзно и безсъюзно) |
| Примери | Видях Ани и говорих с нея. Видях Ани, но не говорих с нея Излязох, видях Ани, говорихме и се разбрахме. |
Видях, че Ани говори с тебе. |
ПОДЧИНЕНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЛОЖНОТО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчинените изречения в сложното съставно изречение могат да имат синтактични роли като второстепенните части в простото изречение (определение, допълнение, обстоятелствено пояснение), а могат и да изпълняват службата на подлог към главното изречение.
ДА ЗАПОМНИМ
Относителните местоимения който, която, което, които се съгласуват по род и число с думата от главното изречение, която поясняват, а относителните местоимения чийто, чиято, чието, чиито са определения на дума в подчиненото изречение.
Относителното местоимение за лица от м.р. ед.ч. има две форми – който и когото. Формата когото се употребява, когато местоимението замества съществително за лице от главното изречение, а в подчиненото изпълнява функцията на допълнение: Помоли́ мъжа, който (той) стои до тебе, за помощ. – Помоли́ мъжа, когото (него, го) очакваме, за помощ.
ПУНКТУАЦИОННИ ПРАВИЛА В СЛОЖНОТО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Подчиненото изречение в сложното съставно може да е разположено преди главното, след главното или между частите на главното изречение.
Когато подчиненото изречение е преди главното, се отделя със запетая: Да си вземат изпита, беше решаващо за Ани и Христо.
Когато подчиненото изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи: Изпитът, на който се явиха Ани и Христо, беше важен.
Ако подчиненото изречение е въведено със съюза да или е въпросителна дума, запетая се пише само в края му: Желанието ми да имам отлична диплома, изисква добра подготовка.
Когато подчиненото изречение е след главното:
а) се отделя със запетая, ако е въведено със съюзите че, ако, за да, без да, въпреки че и др. или с относителните местоимения или наречия: Ани и Христо учеха усилено, за да се подготвят добре за изпита. Ани и Христо се успокоиха, когато изпитът приключи;
б) не се отделя със запетая, ако:
– непосредствено е свързано с главното чрез съюза да или чрез въпросителна дума: За Ани и Христо беше решаващо да си вземат изпита. Ани и Христо се чудеха кога ще излязат резултатите от изпита;
– пред съюза или пред относителната дума стои частицата не или уточняващо наречие (само, даже, дори, тъкмо, именно, едва, поне и др.): Ани и Христо се успокоиха едва когато изпитът приключи.
@bgmateriali.com
