ХРИСТО БОТЕВ – „НА ПРОЩАВАНЕ В 1968 Г.“
СМЪРТТА И ЗАВЕТЪТ
В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.
Отново посланието е адресирано към майката. Тя трябва да понесе твърдо трагичната вест за гибелта на първородния си син и да докаже, че е „майка юнашка“. Онази, която е отгледала и възпитала гордо и свободолюбиво чедо, не бива да се вслушва в думите на хората, примирили се с робството, мислещи единствено за собственото си спокойствие и нежелаещи да разберат подвига на борците. Лирическият герой жертвоготовно е приел смъртта в името на победата и свободата и смята, че подобен избор е свещен дълг на всеки родолюбив българин. Затова той призовава майка си да не се поддава на одумките на хората егоисти, а да благослови мисията му и да предаде неговия завет.
Майката е най-съкровената духовна връзка между поколенията. Тя е призвана да „прочете“ героичния „урок“ и да го предаде на братята – кръвни братя, но и обобщен образ на всички достойни българи, милеещи за свободата на отечеството. Те трябва да разберат смисъла на подвига и саможертвата на загиналия юнак и да продължат делото му, да изведат борбата до победния й край.
Посланието за свободата на духа въпреки смъртта е внушено и чрез пространствените и цветовите опозиции. Докато безсмъртието се постига „горе“ – във волното пространство („скали“, „орляци“), а бялото се свързва с духовната извисеност, то земята „долу“ и черният цвят олицетворяват робското начало, което юнакът е победил.
Повелителните глаголни форми „иди“, „разкажи“, „да помнят“, „да знаят“, „да търсят“ разкриват категоричността на лирическия герой, силното му желание смъртта му да не остане напразна, а да се превърне в пример и вдъхновение за бъдещите поколения. А оръжието му е художествен образ на приемствеността в борбата. С пушката и сабята на мъртвия живите ще отмъстят на поробителя за отнетата свобода и поруганото достойнство на цял един народ.
Другата възможност заветът на мъртвия герой да достигне до братята, е песента. Душевно деликатен и чувствителен, синът разбира драмата на онази, която го е родила, огромното й страдание, невъзможността да говори за смъртта на своето „първо чедо“. Със синовна нежност и с много пламенност той настоява майката да излезе на хорото, където ще прозвучи последната му, най-истинска и съдбовна песен. Отсъстващият юнак, мъртвият брат сякаш става зрим, защото песента носи последните му думи, завета, който е изрекъл преди преминаването в света на нетленното. Тази „песен юнашка“ ще бъде посланието равносметка за един достойно извървян път. Тя ще се превърне в призив към братята да продължат борбата. Чрез саможертвата на бунтовника те ще осмислят неговия избор и ще го приемат като свой родов дълг, като върховна отговорност и смисъл на съществуването. Така подвигът на героя ще се превърне в урок по свободолюбие и юначество за поколенията, в урок за силна обич към родината и за безпределна омраза към робството и потисниците.
@bgmateriali.com
