СРЕДНОВЕКОВНАТА КУЛТУРА 
Средновековието като духовен синтез между Античност и християнство


     Средновековие наричаме онзи период от историческото развитие на Европа, при който господстват феодалните отношения между хората, а производството е свързано основно с обработването на земята. Исторически феодализмът се установява в периода след падането на Римската империя под ударите на варварите. Започва да се разпада по времето на Ренесанса, но окончателно е отменен след избухването на буржоазните революции. Този обществен строй се характеризира със строга йерархична структура на феодалните отношения, в която съжителстват три основни съсловия: духовенство, воини и производители. Единственото, което обединява тези три групи, е общата вяра в установения от Бога световен ред, където всяко нещо има своето неизменно място и функция. Прекрачването на социалните граници и йерархии е било напълно невъзможно и нежелателно. Името „Средновековие“ обаче има друг произход.

     Съвременните хора обичайно мислят за Средновековието като за „тъмни векове“, по време на които не се случва нищо. Тази представа е създадена от ренесансовите автори, за които е била важна връзката с Античността, която те са искали да възродят. А времето, което се намира между Античността и Новото време, се е смятало за загубено. Можем да разберем тази представа, но не и да я приемем. Защото Средновековието освен че представлява сравнително голям отрязък от човешката история - повече от десет века, но е и една велика и многообразна епоха, дала на човечеството големи духовни достижения.

     Средновековните мислители в никакъв случай не отричат достиженията на Античността. Напротив - смятат себе си за нейни продължи-тели. Още повече, че основната идеологическа доктрина на средновековния свят - християнството, се създава и разпространява именно в недрата на античните общества. Но не само» това - както църковните, така и светските водачи неизменно търсят начини да докажат връз-ката си с антични източници. Много църкви и манастири претендират, че са създадени, ако не пряко от апостолите на Христос, то най-малкото от техен ученик. Редица аристократични родове търсят корените си било в Троя, било в Гърция или Рим. Това означава, че връзките с библейската и Гръко-римската античност са били важни за средновековния човек, те са определяли по-високата или по-ниската ценност на всичко съществуващо.

     Но все пак основната духовната връзка между Античността и Средновековието е християнската религия. Това, че нейните корени са в античната култура, не се оспорва от никого - не само основните книги на християнството, Старият и Новият завет, събрани в Библията, но и създаването на християнската църква, подвизите на нейните първоучители и първомъченици, са рожба на Античността. И точно тук е и голямата заслуга на Средновековието като важен етап в развитието на човешката култура - на базата не християнството то успява да обедини разпокъсания на различни етноси, религии и култури античен свят и изгражда основите на една универсална човешка вселена. Основаният; за това се крият в учението на Христос, който пръв излага идеята, че Бог и божието благоволение се отнасят към всички човешки същества, независимо от тяхната народност или език. В притчата за добрия самарянин разказана от Исус на учениците му, се казва че не е важно от каква вяра и народност си. а постъпваш ли според божествените правила, или не. След това апостол Павел, създателят на християнската религия, обединява с новото учение хора от различни народности, езици и вери. По този начин се поставят основите на един качествено нов етап от развитието на човечеството.

     По време на Средновековието новата идеология прекрачва етническите и държавните границите и създава една универсална духовна общност, подчинена на общочовешките ценности, проповядвани от Христос. Ценностите на средновековния човек вече са ценности, присъщи на човека като цяло. Те не поставят граници между своя и чуждия. Словото Божие е едно за всички и божествената саможертва за спасението на хората е насочена към цялото човечество.

     Този универсализъм на ценностната система довежда до това, че по времето на Средновековието Божието слово се разпространява на ограничен брой езици - гръцки, латински и старобългарски. Това обстоятелство има и твоята обратна страна, както ще се убедим, когато се запознаем с полемичната реч на Черноризец Храбър „За буквите“. И все пак то помага за отварянето на границите между хората и за обединяването им в ценностната система на една общочовешка общност.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave