КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Славянските първоучители са родени в Солун – втори център на византийската империя след столицата й, съответно през 827 и 817 г. Синове на аристократ Лъв, командващ флота на Солун, те получават високо образование.
По това време солунските славяни ползват език от старобългарската група и той всъщност е книжовният език, служил на Кирил и Методий за съставяне на азбуката и преводите на богослужебни и юридически книги. На старобългарски са и поетическите и химнически творби, дело на двамата братя.
Тези факти са достатъчни да оценим гражданския подвиг на славянските апостоли. Те започват подготовката на славянските книги още когато България е езическа, но има планове за покръстването й. По-късно през 863г Кирил и Методий предприемат първата си славянска мисия във Великоморавия, заедно с помощниците си Климент, Наум и Ангеларий. По тези земи се утвърждава писмената славянска култура и църковни ритуали.
Срещу мисията им западните духовници издигат постулат, че само на три езика може да се извършва християнски църковен обред – доктрина разобличена блестящо от Кирил на диспут във Венеция.Победата над триезичниците е едно от най-големите духовни завоевания на човечеството, защото открива път на всички народи да творят на свой език.
Славянските творби на Кирил и Методий не са само исторически документи, но са и литература. Определящи за стила и композицията й са литературните изисквания на епохата. Средищно място в творбите им заемат житията.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Многобройни свидетелства са останали за живота и делото на Климент Охридски. В „Българска легенда” - гръцко пространно житие, Климент е изобразен като спасител на българската църква, организатор на българското училище и автор на книги. Най-достоверни свидетелства са обаче неговите собствени творби.
Климент е бил неизменно в мисиите до Кирил и Методий, особено нужен им с отличното владеене на родния си български език. В Рим е ръкоположен за свещенослужител на славянски език. След това е между бързописците, с които Mетодий довършва преводите си.През 885г той се връща в България, където княз Борис оценява възможностите му и му поверява духовната власт над една трета от държавата – област Кутмичевица, където Климент създава книжовни центрове в Охрид, Девол, Костер, Струмица Средец и Белград.
В първите години след завръщането си Климент обучава над 3500 младежи, които се готвят за свещеници, учители, писатели и преводачи. Осигурени са кадрите за плана, замислен от Борис и Симеон – издигане на славянския като език на културата, след отхвърляне на гръцкия.
На събора през 893г Климент е избран за „пръв епископ” на българския език. Климент успява да укрепи организационно църковния живот на българите, построява храмове, превежда и допълва с оригинални творби църковните химни.
Като писател Климент разгръща дарбата си във всички области на художественото слово като преводач, повествувател, химнограф и оратор. Мъдростта и писателската му опитност са опора на младите около него. Като основен книжовен център в науката се е наложила Охридската книжовна школа, поради водещото в нея място на Климентовия манастир в Охрид.
Климент е познат и като ненадминат майстор на празничните слова, които посвещава на най-големите църковни празници.
Най-вълнуващи са произведенията посветени на Кирил и Методий.
КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
Ученик на Методий, Константин идва в Плиска от Великоморавия вече като опитен писател. Работи в Плиска и Преслав под ръководството на Наум, по чието настояване превежда проповеди, тълкуващи евангелски текстове. Сборникът му с беседи е известен като „Учителско евангелие”.
Книжовното наследство на Константин Преславски съдържа декламативна и химническа поезия. Той въвежда като похват акростиха- изписване на дума, фраза или име чрез началните букви на всеки стих или пасаж.
Най-известната декламативна творба на Константин Преславски е „Азбучна молитва”.
ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
Името, с което е известен този автор очевидно е псевдоним. Мнозина предполагат, че зад него се крие самият княз Симеон, за когото се знае че е прекарал седем години в монашество. Може да се допусне че е някой и от Кирило-Методиевите ученици-Климент, Наум Константин и др, почувствал се задължен да излезе на двубой с триезичниците и да продължи битката на учителите си.
И така въпросът с авторството на „За буквите” – творба, необорима в аргументите си против триезичниците е една от загадките на старобългарската литература.
Не се знае кога е писана тази творба. Предполага се, че е произнесена на всенародния събор през 893г, когато славянската писменост е приета за официална в България.
ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ
Роден е в Търново в семейство на боляри и е най –образованият българин през XIVв.Евтимий се образова в Килифаревския манастир, в Цариград и Атон. Там придобива авторитет на учител и свещеник не само за славянските, но и за византийските духовници.
След смъртта на цар Иван-Александър, когато османците завладяват Балканите, Евтимий се връща в Търново и става духовна опора на младия цар Иван Шишман.
Създава духовно средище около Търново и си поставя за задача да развие до съвършенство езика и книжнината, музиката и живописта. За кратко време Търновската книжовна школа добива всеславянска слава.
През 1375г е избран за патриарх и застава начело на българската църква. Върху традиционните религиозни чувства на българите Евтимий изгражда родолюбието. Химнопенията вдъхват на българите увереност, че столицата е закриляна от светците и няма да позволят на чуждоверци да я покорят.
Творбите на Евтимий се характеризират с т.нар химнически стил, който е образец за писателско майсторство през целия XVв.
ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК
Роден в Търново в богат болярски дом, който му осигурява високо образование, знатно име, богатство, писателска дарба, чудодейно слово.
Той твори във време, когато Търново е в руини; посечени са най-видните търновчани, близки и роднини на Цамблак. Книжовници тайно изнасят книгите от царската библиотека и ги крият в манастири в Румъния, Русия, Полша и Света гора. Цамблак, като един от тях обикаля съседните земи, където написва блестящи творби, в които укрепва авторитета на Търновската книжовна школа; подготвя ученици и организира скриптории.
Цамблак прекарва известно време в Русия – вкл. и като Киевски митрополит и от тази си позиция опитва да събуди съчувствие и да призове на помощ на България европейски императори и кардинали. На Констанцкия събор/1414-1418г/ Григорий Цамблак произнася блестяща реч, в която пледира за единство и взаимопомощ на християнските народи.
Престоят на Цамблак на митрополитската катедра в Русия е време и на усилена книжовна дейност – той създава своите бележити похвални слова за Патриарх Евтимий и митрополит Киприан.
ВЛАДИСЛАВ ГРАМАТИК
Роден в Ново Бърдо, този творец е живял само в робско време. Работи през втората половина на XVв, когато османците завладяват и Цариград. Той се заема да спаси наследеното книжовно богатство.
Името на този човек показва, че не е бил монах и въпреки това носи висока филологическа култура, владее книжовните правила и има висока начетеност в старобългарската литература. Като редактор на старобългарските съчинения и съставител на книги Владислав Граматик може да бъде сравнен с книжовниците от епохата на цар Симеон. В сборниците му са опазени преписи на Пространното житие на Константин Кирил, Похвалното слово за Кирил и Методий от Климент Охридски, жития на светци от Патриарх Евтимий и други.
@bgmateriali.com
