СТАРОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ
Митове за Прометей и за Едип
► ТЕКСТЪТ
ПРОМЕТЕЙ
Прометей бил титан, известен е мъдрост и със способност да вижда бъдещето. Когато Зевс повел битка за властта над света срещу баща си Кронос и титаните, Прометей го подкрепил и е умните си съвети му помогнал да победи. След като Зевс взел надмощие и заедно е братята и сестрите си се възкачил на връх Олимп, за да управлява от там богове и хора, всички титани за наказание били заключени в Тартар, най-тъмната и страшна част на подземното царство. Само Прометей бил пощаден заради помощта му в битката.
Отношенията на Прометей със Зевс обаче не останали за дълго добри. Първият конфликт настъпил, когато трябвало да се установят правилата на жертвените ритуали, чрез които хората да изразяват почитта си към боговете. Боговете и хората трябвало да решат как да си поделят жертвеното животно – каква част да остава за смъртните и каква за безсмъртните. Задачата за подялбата била поверена на Прометей. Тъй като той симпатизирал на хората, направил така, че боговете да получат по-лошия дял, а хората – по-добрия. Той разделил жертвеното животно. Поставил на една страна месото и го покрил е неугледна кожа. На друга страна подредил костите, а върху тях сложил бяла лой, за която знаел, че е обичана от боговете. После предложил на Зевс сам да избере дела си. Богът, без да подозира какво се крие под лойта, я посочил. Като съзрял купчината кости отдолу, бил страшно ядосан, но вече не можел да промени избора си. Така древните гърци започнали при жертвоприношение да изгарят костите и лойта на жертвеното животно в чест на боговете, а по-ценната част – месото – оставала за тях.
За да отмъсти за измамата, Зевс скрил от смъртните огъня и така ги обрекъл на студ, глад и тъмнина. Прометей отново защитил човешките същества. Той откраднал огъня от боговете, дарил го на хората и ги научил как да го използват. За това свое благодеяние бил жестоко наказан. По заповед на Зевс бил прикован на върха на самотна скала в далечните Кавказки планини. Изпълнител на божествената повеля станал Хефест, а негови помощници били Зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила).
Но това не било единственото наказание за Прометей. Всеки ден при него долитал орел и кълвял безсмъртния му дроб, който през нощта отново се възстановявал. Прометей търпеливо понасял мъките, защото знаел, че един ден Зевс отново ще има нужда от него. Титанът пазел тайна, свързана с властта на върховния бог. Зевс не трябвало да встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото от нея щял да се роди син, по-силен от баща си, син, който един ден можел да го свали от божествения престол.
Прометей страдал дълги години, прикован в Кавказките планини, а неговите стонове огласяли цялата земя. Там го намерила и Ио, преследвана от богинята Хера, ревнивата съпруга на Зевс. Ио била жрица на Хера, но Зевс я видял и се влюбил. За да я предпази от гнева на Хера, той я превърнал в бяла крава. Богинята обаче заподозряла измамата и измолила кравата като дар. Поставила при нея страж – Аргос, който имал сто очи и никога не заспивал. Зевс наредил на Хермес да убие Аргос, за да избави Ио от страданията й. Отмъстителната Хера обаче направила така, че Ио да изгуби разсъдъка си, и пратила след нея стършел, който я преследвал неотлъчно.
Така в странстванията си Ио стигнала до Прометей. Като знаела неговите ясновидски способности, тя го помолила да предскаже кога ще свършат теглата й. Отначало Прометей отказвал, но накрая се съгласил, защото неговата собствена съдба била обвързана с потомството на Ио. Той й предвещал дълго пътуване, преди да намери избавление в египетските земи. Там тя щяла да роди син, родоначалник на героическо племе и прародител на Прометеевия освободител.
Така и станало. Прометей изтърпявал наказанието, докато Херакъл, потомък на Ио, не го освободил по пътя към единадесетия си подвиг. Той убил със стрела орела, който кълвял дроба на титана, и свалил оковите му. За благодарност Прометей го посъветвал как да приключи успешно начинанието си.
Заслугите на Прометей към човешкия род не се изчерпват само с даряването на огъня на хората. Според някои митове той участвал при разпределянето на качествата между животните и хората, които боговете създали. Според други той сам сътворил първите хора по подобие на боговете, като примесил вода и пръст. Дал на човека разум и знания, въвел го в изкуствата, а също го научил как да се лекува. За разлика от животните, които били с наведен към земята поглед, Прометей изваял човешкото лице с очи, устремени нагоре – към небето и звездите.
По „Дела и дни “ и „ Теогония “ от Хезиод,
„Прикованият Прометей “ от Есхил
и „ Метаморфози “ от Овидий
Речник
титани. Митически същества с огромен ръст и сила, деца на богинята Гея (Земята) и Уран (небето).
жертвен ритуал, жертвоприношение. Обредно действие, чрез което древните изразявали почитта си към боговете, като принасяли в тяхна чест жертвено животно, жрица. Свещенослужителка.
ЕДИП
Когато на царя и царицата на Тива – Лай и Йокаста, се родило момче, те получили страховито предсказание. Според него синът им щял един ден да убие баща си и да се ожени за майка си. Покрусени, родителите разпоредили на един слуга да захвърли детето в планината, като пробие нозете му. Надявали се, че дивите зверове ще свършат това, на което те не били способни. Но детето оцеляло. Намерили го пастири и го отнесли при своя господар, Полиб, царя на Коринт. Полиб и жена му били бездетни. Те взели детето, излекували раните му и го нарекли Едип (с отекли нозе). Отгледали го като собствен син и го подготвили за свой наследник.
Едип растял силен и умен. Той се отличавал от другите със своите качества и будел завист сред тях. Когато пораснал, започнал все по-често да чува зад гърба си, че е подхвърлено дете. Едип се опитвал да говори с родителите си за това, но те отбягвали въпросите му с мълчание. Тогава той решил сам да научи истината. Заминал за прочутия Делфийски оракул. Пророчеството, което получил там, го направило още по-нещастен. Оракулът му предсказал, че съдбата му е да убие баща си и да стане съпруг на родната си майка. Отчаяният Едип решил да не се връща никога повече в Коринт, защото смятал Полиб и жена му за свои родители. И вместо да отклони съдбата си, той, без да знае, съдействал за нейното изпълнение.
Докато бягал далече от Коринт, на един кръстопът се натъкнал на колесница. В нея бил тиванският цар Лай. Едип не подозирал, че това е родният му баща. Било тясно, не можели да се разминат и някой трябвало да отстъпи. Лай нападнал Едип и го ударил с жезъла си. Това разгневило Едип. В схватка той убил Лай и придружителите му, а после продължил пътя си, докато не стигнал до Тива. Така се сбъднала първата част от пророчеството – Едип убил родния си баща.
По това време Тива била сполетяна от двойно бедствие. От една страна, вестта за смъртта на Лай вече била достигнала до града. От друга страна, богинята Хера била изпратила за наказание на Тива Сфинкса, чудовищно същество с лице на жена, гърди, крака и опашка на лъв и крила на птица. Това ужасно създание поставяло загадка на всички, които искали да влязат в Тива. Ако не я решали, то ги разкъсвало и изяждало. Много достойни мъже намерили смъртта си в ноктите на Сфинкса. Тогава Креон, който временно управлявал Тива, оповестил, че който надвие Сфинкса, ще получи за награда царския трон и ръката на овдовялата царица Йокаста, съпругата на Лай. Току-що пристигналият Едип с лекота разрешил загадката. А тя била: „Кое е това същество, което има един глас и първо е с четири крака, после с два, а накрая – с три?“. Отговорът, който дал Едип, бил: „Човекът“. Защото човек лази на четири крака, когато е бебе, ходи на два крака, когато порасне, и когато остарее, се подпира на тояга. Разгневено чудовището се хвърлило от крепостните стени на Тива. А Едип получил наградата – престола и женитба с Йокаста.
Така се сбъднала и втората част от пророчеството. Едип се оженил за Йокаста и имал от нея двама синове – Полиник и Етеокъл, и две дъщери – Исмена и Антигона. Живели щастливо двайсет години, когато ново бедствие сполетяло Тива. Боговете пратили чума и според Делфийския оракул причината била, че в града живеел безнаказано убиецът на Лай. Едип направил всичко, за да открие убиеца, без да подозира, че самият той е извършителят. Когато накрая разбрал, че предсказаното въпреки усилията му се е сбъднало, той се самоослепил и напуснал Тива, пропъден от жителите на града и от синовете си. А Йокаста още в мига, като научила истината, се обесила.
Дълго се скитал прогоненият Едип без цел и покой. Придружавала го единствено дъщеря му Антигона, която го подкрепяла по пътя. Накрая те стигнали до Колон, в покрайнините на Атина, където имало светилище. Там Едип се приютил и скоро намерил утеха в смъртта.
Потомството на Едип било прокълнато. Синовете му се самоунищожили в братоубийствена война за престола на Тива. А Антигона се самоубила.
По „Едип Цар “ от Софокъл и „Митологическа
библиотека “ от Аполодор
Речник
Делфийски оракул. Едно от най-важните места за предсказване на бъдещето в Древна Елада. Намирал се в храма на Аполон в Делфи. Там пророчицата Пития, жрица на Аполон, предавала на хората посланията на бога.
► МИТОЛОГИЯ И МИТОВЕ
Още в далечни времена хората търсели обяснение на света и на мястото си в него. Промените в природата отдавали на волята и делата на висши същества – боговете, катаклизмите приписвали на гнева им, а благодатните събития – на тяхната благосклонност. Създаването на природния и на човешкия свят също се тълкувало като резултат от божествена намеса. Така на най-ранния стадий от човешкото развитие се родила първата форма на религиозно осмисляне на света – митологията.
► МИТОЛОГИЯ
Думата митология произхожда от гръцки език (от mythos – разказ, предание, и logos – слово, учение). С нея се назовава съвкупността от древни представи за богове и герои, чрез които се обяснява възникването и устройството на света, природните явления, земният релеф и небесните тела, както и мястото на човека сред обкръжаващата го природа. Според народностите, чиито разбирания се отразяват, има различни митологии – древногръцка, римска, германо-скандинавска, египетска и още много други.
Най-силно влияние върху европейската култура имат старогръцката митология, а по-късно и римската митология, която до голяма степен повтаря гръцката, като я наглася към разбиранията на древните римляни. Характерни особености на гръцката и на римската митология са: вярата в много богове, наречена политеизъм, или още многобожие, и представянето на боговете в човешки вид, означавано е понятието антропоморфизъм.
Митологичните схващания за светоустройството са се съхранили във времето чрез митовете.
► МИТ
Митът е най-ранната форма на човешка словесност. Той е свещен разказ за богове и герои, в който се излагат най-древните митологични представи на хората. Предава се устно от поколение на поколение, като така се съхраняват родовата памет и ценности. Плод е на колективното творчество на общността, при това на определен затворен кръг от нея. Тъй като имали значението на свещено слово, първоначално митовете били достъпни само за жреците, заклинателите и родовите старейшини.
► ИЗВОРИ ЗА МИТОЛОГИЯТА
Днес ние не познаваме оригиналните митове, тъй като те не са били записвани. Съдържанието им достига до нас преди всичко чрез античната литература – старогръцка и римска. Допълнителна ориентация дават изображенията върху керамичните съдове и скулптурните фигури, украсявали древните светилища. Едва в Късната античност се правят опити за цялостно представяне на митологията. Първата систематизация принадлежи на старогръцкия писател Аполодор в съчинението му „Митологическа библиотека“ от II век пр.Хр. В него се разказва за Сътворението, за боговете, героите и техните дела.
Най-голямо значение за възстановяването на древните митове има старогръцката литература – поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“, на Хезиод „Дела и дни“ и „Теогония“, трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид.
Римската литература също е ценен източник. Особено се откроява „Метаморфози“ от Овидий (I век сл.Хр.), където са включени над 200 мита от старогръцката и римската митология.
Всички тези произведения, чрез които митологичните разкази достигат до нас, днес наричаме извори за митологията.
► МИТ И ИСТОРИЯ
Митовете отразяват проблемите, които занимават човешкото общество през различните стадии от историческото му развитие.
Възникването на света и неговата подредба е един от най-важните въпроси, който занимава хората от най-далечни времена. Затова и най-старите митове разказват за Сътворението, за налагането на властта на боговете, за появата на първите хора и придобиването на блага като огъня, водата, оръдията на труда, земеделието. Те възникват в средата на първобитното общество, когато човекът възприема себе си като едно цяло с окръжаващата го природа и я обожествява. По аналогия с необяснимите природни стихии божествата се мислят като чудовища с гигантска сила и размери, както тините, с които Зевс влиза в битка.
С установяването на родово-племенните отношения на дневен ред идват проблемите за реда в човешкия колектив. Задача на митовете от това време е да регламентират отношенията в общността и да утвърждават родовите ценности. Към този момент се смята, че боговете са с човешки облик и имат ясно определени сфери на въздействие (семейството, любовта, изкуствата, занаятите и др.). Характерен пример е Олимпийският етап от старогръцката митология, когато боговете се установяват на връх Олимп и разпределят помежду си властта над света.
В средата на родовото общество възникват и митовете за герои, чиято участ е представителна за общността или чрез нея се утвърждават определени нравствени отношения като добро – зло, позволено – забранено, справедливо – несправедливо, чест – безчестие. Постепенно, наред с волята на боговете, определяща за човешките дела става вярата в съдбата, като случващото се с общността се обяснява и като резултат от родови проклятия, пророчества и съдбовна предопределеност.
► МИТОВЕТЕ ЗА ПРОМЕТЕЙ
Митовете за Прометей отразяват един от най-ранните етапи от старогръцката митология, свързан с налагането на властта на новите (олимпийски) богове в битка със старите (титаните), създаването на човешкия род и придобиването на първите културни блага за човечеството. Тези значими митологични събития оформят и основните моменти от разказа за делата на Прометей.
Според митовете Прометей е син на титана Япет и нимфата Климена. Според други версии негова майка е Темида, богинята на справедливостта и правосъдието. Името му означава „мислещ преди“, „предвиждащ“. Неговият произход и значението на името му подсказват за прорицателските му способности и мъдрост. Митовете го представят като застъпник на хората пред боговете и носител на блага. Вписва се в представата за културен герой – герой, който изнамира или чрез кражба добива ценности за колектива. Нарича се културен герой, защото създава културата или прибавя блага за нея. Огънят е именно от порядъка на тези блага.
Най-ранните литературни извори, които описват делата на Прометей, са поемите на старогръцкия поет Хезиод „Теогония“ и „Дела и дни“ от VIII век пр.Хр. В тях се разказва за произхода на Прометей, за братята му – Атлас, Менетий и Епиметей. Специално внимание се обръща върху мита за установяването на жертвения ритуал. Титанът е представен като бог „с остър ум“, който надхитря Зевс, за да помогне на хората. Наречен е още „хитроумен“, „хитрият бог Прометей“, но и „благодетелят“ заради заслугите си към човешкия род и преди всичко заради открадването на огъня. Откроена е и неговата мъдрост, особено в отношенията му с неразумния му брат Епиметей.
С отношенията между Прометей и Епиметей е свързан и митът за Пандора. Прометей многократно предупреждавал брат си да не приема дарове от боговете. Вместо да се вслуша, Епиметей взел жена, пратена му от олимпийците. Чрез нея те замисляли заличаването на човешкия род. Те създали жената от вода и глина, вдъхнали й живот, придали й неземна красота. Нарекли я Пандора – „дарена от всички“. Пратили я на Епиметей като дар, като й дали глинено гърне, в което всеки бог поставил някаква злина. Когато любопитната Пандора повдигнала капака на гърнето, от него изскочили болестите, бедите и нещастието. Те плъзнали сред хората и сложили край на безгрижното им съществуване. Само надеждата останала на дъното на съда, понеже уплашената Пандора бързо го затворила.
Този мит има множество литературни интерпретации, особено от епохата на Ренесанса. В една от тях глиненото гърне е подменено от кутия, след което изразът кутията на Пандора добива популярност и се употребява и днес.
В епохата на Класиката старогръцкият поет Есхил претворява мита за Прометей в своите драматургични произведения. Той създава за титана три трагедии, свързани тематично. До нас е достигнала само една от тях – „Прикованият Прометей“, която е ценен извор за възстановяването на съдържанието на мита, но и едно от най-високите достижения на античната литература. В нея особено са подчертани приносите на титана за човешкия род. Според Есхил Прометей измисля за хората науката за числата, буквите. Научава ги как да ползват животните при обработка на земята. Въвежда ги в ясновидството, измисля платнокрилите кораби. Показва им също как да добиват полезни изкопаеми – желязо, мед,
сребро и злато.
Според изследователите на Есхиловата трагедия в нея за първи път в античната литература се употребява понятието човеколюбец, с което е назован Прометей. На Есхил е и заслугата образът на Прометей да се превърне в един от най-значимите символи в европейската култура – символ на човеколюбието, благородството и на отстояването, дори с цената на страдание, на една справедлива кауза.
В Късната античност литературните и философските съчинения добавят нови елементи към митовете за Прометей. Според „Диалозите“ на старогръцкия философ Платон Прометей участва в направата на хората, а според „Метаморфози“ от Овидий сам ги създава, при това с вдигнати очи към небето и звездите.
► МИТОВЕТЕ ЗА ЕДИП
Митовете за Едип отразяват един късен етап от развитието на митологията, когато съществени стават въпросите, свързани с родовите отношения и норми. Те са част от по-обемна група митове, която включва разкази за Тиванското царство и неговия основател Кадъм, прародител на Едип, за самия Едип и за неговото потомство. Централно място в тази група митове заема животът на Едип, като откроявани моменти са убийството на Лай, срещата със Сфинкса, женитбата с Йокаста, разкриването на извършеното от Едип и накрая – смъртта на Йокаста и изгнаничеството на героя. Така случващото се с Едип демонстрира последствията от пристъпването на родовите закони, които осъждат отцеубийството и кръвосмешението.
В мита се отразява и постепенно налагащата се вяра в неумолимата власт на съдбата, на която човек не може да се противопостави. В представите на древните извършеното от Едип поради незнание не е толкова тежко престъпление, колкото опита му да промени хода на съдбовно предопределеното, равностойно на божествена воля.
В мита за Едип могат да се разпознаят и характерните моменти за митовете за герои. Има герой, поставен пред изпитания. Има чудовище, с което героят влиза в противоборство. За разлика обаче от по-архаичните митове героят не надвива чудовището с физическа сила и мощ, а благодарение на умствените си качества. Има и пророчество, което предопределя хода на събитията. Има и отнемане на благо от общността – боговете пращат чума на Тива, докато не се възстанови справедливостта.
Сведения за митовете за Едип черпим от „Митологическа библиотека“ на Аполодор, както и от отделни споменавания (например XI песен от Омировата „Одисея“). Произведенията, които превръщат Едип и неговата съдба в световен образ и сюжет за литературата и изкуството, са трагедиите на старогръцкия поет Софокъл – „Едип цар“, „Едип в Колон“ и „Антигона“. В тях са пресъздадени ключови моменти от мита за Едип и неговите наследници.
Най-пълна картина изгражда трагедията „Едип цар“, призната още през Античността за една от най-въздействащите творби на Софокъл. Сюжетът й е концентриран върху момента на разкриването на истината за Едип и извършеното от него. Твърди се, че Софокъл допълва мита, като добавя самоослепяването на героя. В древните времена се гледало на слепотата като на особен вид прозрение за света, равностойно на придобиване на мъдрост.
► МОЗАЙКА
Митовете за Прометей и Едип са едни от най-интерпретираните в европейското изкуство. Още през Античността делата на Прометей били рисувани върху вази и керамични съдове. По-късно са изобразени от най-големите европейски художници – Микеланджело и Рубенс. Особено впечатляваща е картината на Рубенс „Прикованият Прометей“, която изобразява титана и кълвящия го орел. В периода XVIII – XIX век темата за Прометей интензивно присъства и в литературата, и в изобразителното изкуство, и в музиката. Сред най-представителните музикални примери са балетът на Лудвиг ван Бетовен „Творенията на Прометей“ и симфоничната поема на унгарския композитор Ференц Лист „Прометей“. Различните епохи открояват чрез образа на Прометей идеи, актуални сами по себе си. Така неговата фигура преминава през вариациите на човеколюбец, бунтар, богоборец, но и самотник, страдалец,
мъченик.
Митовете за Едип също имат свойството да пречупват през сюжетите си съществените теми за времето. Особено популярни са в литературата от XVII век нататък – в трагедиите на френските творци като Пиер Корней, Волтер, в немската литература. В началото на XX век особено впечатлява операта на руския композитор Игор Стравински „Едип цар“ по едноименната трагедия на Софокъл. Върху сложната съдба на Едип стъпва една от основополагащите теории на австрийския психоаналитик Зигмунд Фройд за човешката психика – тази за Едиповия комплекс.
Речник
антропоморфизъм (от гр. Anthropos – човек, и morphe – форма). Придаване на човешка форма на нещо.
мит (от гр. mythos – разказ). Свещен разказ за богове и герои, в който се излагат най-древните митологични представи на хората.
митология (от гр. mythos – разказ, предание, и logos – слово, учение). Съвкупността от древни представи за богове и герои, чрез които се обясняват възникването и устройството на света, природните явления, земният релеф и небесните тела, както и мястото на човека сред окръжаващата го природа. Според народностите, чиито представи се отразяват, има древногръцка, римска, германо-скандинавска, египетска и още много други.
политеизъм (от гр. poly - много, и theos – бог). Многобожие; вяра в много богове, всеки от които управлява определена сфера от природата или от човешките дела.
@bgmateriali.com
