СТИХОТВОРЕНИЕТО „БОРБА“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЧУВСТВА, УБЕЖДЕНИЯ И НАГЛАСИ
По времето, в което е писано стихотворението „Борба“, задачите, стоящи пред българското общество, са насочени към реализиране на една конкретна цел – политическото освобождение на България от османско владичество. Поради това идеологическият заряд на стихотворението, което не призовава пряко към борба с конкретния враг, остава малко встрани от основните настроения на епохата. Подчертано реторическата стилистика на стихотворението, издържана в традициите на библейската образност, също не спомагат за широкото му разпространение, което в онези времена се е осъществявало главно чрез пеене. Не е известно текстът на „Борба“ да е използван за създаването на песен, както това се случва с най-популярните Ботеви стихотворения като „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Пристанала“ и т.н. Всички тези обстоятелства определят сравнително скромната роля на „Борба“ в движението за национално освобождение.
Съвсем друга става ситуацията обаче, когато въпросът за принципите, по които се управлява светът, се поставя от нововъзникналите социални движения като социализма, народничеството и др. под. За тях именно универсалните послания на „Борба“, както и неговият безспорно завладяващ реторически патос, се оказват изключително важен инструмент за изграждане на нови умонагласи. Не е можело да се проведе каквото и да е публично събитие без тържествена и патетична декламация на „Борба“. Именно това стихотворение е служило като основен аргумент на социалистите да настояват, че Ботев е „наш“. Очевидно забравяйки за позицията на поета, че човешкият живот се развива и че хората непрекъснато търсят нови хоризонти и че вечна е само борбата – борба за свобода, за истина. За нас днес именно това е основният извод от Ботевата творба.
@bgmateriali.com
