Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо­рата в покрайнините на големия град. В те­зи предградия властват отчаянието, мъка­та, бедността и мизерията. Изгубени са ра­достните емоции в живота. Стра­данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер­на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из­пълнена с болка. Животът не функ­ционира в своята цялост и жизне­на пълнота. Хората наподобяват си­ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав­сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све­ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна­ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!

Смирненски е описал човешко­то страдание в пет картини. Те да­ват пълна представа за живота и човешкото страдание.

Първата картина е израз на се­мейна тъга и нещастие.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com