Страхът на героите в разказа "Една българка"

Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен, защото той е съветник на човека и ако замъгли разсъдъка му, го подтиква към действия, които не би извършил в състояние на вътрешно духовно равновесие.