Следвайки все още живите средновековни традиции, Бокачо построява „Декамерон“ по строга схема. В книгата е показано как десет младежи от Флоренция – седем девойки и трима мъже – бягат от върлуващата в града чума. Настаняват се в имение близо до града и прекарват две седмици сред природата, докато болестта стихне. В десет от дните младежите си разказват различни истории за забава и поука. Така се оформя сборник, съдържащ сто новели, пролог и заключение от автора.
          В така описаната схема се открояват три пласта на разказване, влизащи един в друг, подобно на кутийки. Първият съдържа думите на автора, изречени от него в пролога и заключението. В тях Бокачо разказва защо и как е написал книгата, какви цели преследва с нея и каква е основната тема. Обяснява как самият той разбира новелата като жанр и език, както и как си представя нейното въздействие. Интересно е да се отбележи, че още тогава основната част от читателската публика е била съставена от жени и затова Бокачо посвещава произведението си на тях:
          В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, така и в най-стари времена.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com