Съгласуване при формите за изразяване на учтивост

Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.

Цял тест, посветен на едно-единствено нещо: учтивостта в писмената реч. Двайсет задачи обикалят темата от всички страни и накрая не остава ъгъл, в който ученикът да се скрие. Това е рядкост, защото учтивата форма обикновено се свива до една задача в края на някой общ тест, а тук тя е целият материал. Началото е върху откъс от позната книга, в която един разговор е построен изцяло върху разликата между говоренето на „ти“ и на „вие“. Четирите задачи към него не се задоволяват с разпознаване. Едната иска да се преброят изреченията с учтива форма, друга поставя въпроса за главните букви, а трета обръща питането и търси изречението, в което учтива форма няма. Втората от тези задачи се оказва коварна, защото не всяко вежливо звучащо изречение съдържа учтива форма, а броенето изисква да се прегледа всяка реплика поотделно. Следва задача, която изисква да се преброят отделно правописните и отделно пунктуационните грешки в няколко изречения. После идва дял от три задачи върху нещо, което почти никъде не се упражнява: как точно се изписва официалното обръщение към титла и длъжност и кои думи в него получават главна буква. Тези три задачи решават въпрос, по който и възрастните се колебаят всеки път, когато пишат заявление или покана. Най-голямата част от теста са петте задачи върху съгласуването. Всяка дава едно официално изречение с подчертани думи и само една от тях е сгрешена. Събраните случаи покриват точно мястото, където учтивата форма се разпада в практиката: кои причастия вървят в множествено число и кои остават в единствено, според рода на лицето, към което се обръщаме. Две задачи след тях изискват преобразуване. Даден е откъс с обръщение на „ти“ и трябва да се избере как изглежда същото, казано учтиво, като подвеждащите варианти се различават само по една буква или по едно окончание. Накрая са трите пунктуационни задачи, работещи на обръщане, и една теоретична, в която трябва да се открие невярното твърдение. Разделът с отговорите е подробен. При задачите с грешки са изписани верните форми, при пунктуационните е даден целият поправен вариант на всяко изречение, а при две от задачите е приведено и основанието от правописния речник. Така краят на теста се превръща в кратка справка по темата. Тестът е обхватен и се решава за цял учебен час, затова пасва на класна работа и на преговор. Отделните му дялове обаче работят и самостоятелно, особено този за официалните обръщения, който става за кратко упражнение в началото на часа. Полза за учителя: получава събрано на едно място онова, което в учебника се побира в един урок, а в практиката изисква много повече упражнения. Задачите за съгласуването дават готов материал за цяло занятие, а тези за обръщенията вършат работа и в часа по изготвяне на документи. Полза за ученика: научава се да пише учтиво, без да греши, а това му трябва при всяко заявление, писмо и имейл до институция. Разбира кога местоимението се пише с главна буква и кога не, което е най-честата грешка по темата. Отговорите с обясненията позволяват самопроверка и подготовка без чужда помощ.

Материал, който започва не с правило, а с литературен герой. Преди да изброи нормите, той обяснява откъде изобщо ги знаем – и стъпва на откъс от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Именно това начало го отличава. Показано е защо старецът в творбата говори неправилно, защо момчето му подражава и защо чиновничката недоумява – три различни отношения към езика в една сцена. Оттам следва разсъждение, което рядко се среща в граматичен материал: че нормите се усвояват първо безсъзнателно, после осъзнато в училище, но най-сигурното средство остава четенето. Основната част разглежда трите вида норми поред. Морфологичният блок е най-обширен. Той обхваща бройната форма с изключенията ѝ, окончанието при глаголите в първо лице множествено число – грешка, която се чува все по-често, – названията на професии и длъжности при жени, възвратните притежателни местоимения и падежните форми, дадени в четири отделни примера. Особено ценен е примерът с въпросителното местоимение. Показано е как една дума решава кой върши действието и как при погрешен избор изречението започва да значи обратното. Членуването е разгледано с трите основни случая, с практическата проверка чрез замяна с местоимение, а после и с правило, което почти не се обяснява: кога при изреждане на определения се членува само първото и кога и двете. Словообразувателният блок е кратък, с три примера за сгрешени думи. Синтактичният блок е най-разнообразен. Освен учтивата форма с разграничението между двата вида причастия, тук са и две правила, които рядко се срещат другаде: как предлогът се съчетава с два глагола, свързани със съюз, и защо деепричастието изисква един и същ вършител. Именно примерът с деепричастието е сред най-полезните. Приведено е изречение, в което шапката сама върви по улицата – грешка, която звучи напълно естествено, докато не се вгледаш. Финалната част е за словореда и за инверсията. Обяснено е защо в български словоредът носи цялата тежест на смисъла, а за пример е приведено вестникарско заглавие, при което така и не става ясно кой кого е изял. За преподавателя това е готова опора за няколко учебни часа, с вградена връзка към изучавана творба. Блоковете вършат работа и поединично – например само синтактичните норми. За ученика материалът е справочник, в който всяко правило стои заедно с примера и с грешката, която предотвратява. Точно тези случаи се отчитат при всяка писмена работа и при матура.

Двадесет задачи, които обхождат най-често бърканите правописни правила – и всяка от тях идва с обяснение, а не само с буква. Готов материал, който се разпечатва и се работи веднага. Обхватът е широк и покрива правила от различни дялове. Началото е при звуковите промени: правописът при променливото я, случаите, в които се пише едно, а се изговаря друго, местенето на ударението при образуване на множествено число и изпадането на съгласна, която обаче се запазва при писане. Тези задачи свързват изговора с писането – връзка, която обикновено се пропуска. Следва блокът за удвоените съгласни. Проверява се кога се пише двойно т и кога двойно н, като сред възможностите за избор нарочно са включени и изключенията от правилото. Точно тук се греши най-често и точно тук обяснението към отговора е най-полезно, защото изрично назовава изключенията. Обширна група задачи е посветена на главните и малките букви: при учтива форма, при имена на медии, географски области и реки, при названия на месеци и годишни времена, при заглавия на книги и при думи, свързани с религията. Всеки от тези случаи има свое правило и тестът ги разграничава последователно. Отделна линия следи слятото, полуслятото и разделното писане – при сложни съществителни имена, при прилагателни с чужда представка, при наречия, образувани от предлог и съществително, при равноправни по смисъл съставни определения и при названия на селища. Тук са и двете задачи за правописа на отрицателната частица в различни случаи. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Възможностите са подбрани така, че всяка от тях да илюстрира различно правило – затова дори грешните варианти учат нещо, стига да се прочете обяснението. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях е придружен с обяснение от няколко изречения, в което е формулирано самото правило и е посочено защо останалите варианти са грешни, с правилните им форми. Така проверката се превръща в кратък правописен справочник. За учителя това е готова проверка след раздела и удобно упражнение преди контролно. Не изисква подготовка, обхваща няколко правописни дяла в един лист и се използва цял или на части. За ученика ползата е трайна. Правописните грешки се отчитат при всяка писмена работа, а тестът показва точно кои правила са усвоени и кои не. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.

Три различни на пръв поглед затруднения – окончанието за първо лице множествено число, съгласуването при учтиво обръщение и употребата на деепричастие – се проверяват тук едно след друго, защото всяко от тях личи веднага в писмен текст. Настоящият тест по български език ги обединява в един изпитен вариант. Материалът съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане. Формулировките се редуват: попълване на форма, откриване на грешката, преценка кое изречение е изцяло правилно, както и разпознаване на ред, в който две форми са верни едновременно. Началните задачи работят с една проста проверка – какво окончание има глаголът в първо лице единствено число и какво следва оттам за множественото. Правилото се прилага последователно в сегашно време, в бъдеще време, в конструкции с „да“ и в сложната повелителна форма, а няколко задачи изрично изправят книжовната форма срещу разговорния ѝ вариант. Следващите задачи разграничават двата случая при учтиво обръщение. Проверява се кога причастието остава в множествено число независимо от лицето и кога прилагателното или страдателното причастие приема формата за мъжки или за женски род. Ситуациите са подбрани от деловата практика – учтиви молби, съобщения за пропуснат срок, покани и оценъчни изрази. Последната част е посветена на деепричастието. Задачите изискват да се прецени дали действието му се извършва от подлога на изречението, като няколко изречения умишлено разместват вършителите. Включена е и задача, която показва кога вместо деепричастие се употребява лична глаголна форма. Ключът дава нормативния вариант за всяка задача заедно с обяснение на правилото, а при сгрешените изречения посочва къде точно е несъответствието. За учителя това е удобен инструмент за проверка, за упражнение върху официалния стил или за преговор. За ученика тестът обхваща конструкции, които се използват при всяко официално писмо или изложение. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Тестът е изграден така, че първо да провери разбирането на нормата, а след това нейното прилагане. В началото е поместен обобщаващ опорен текст, в който са изложени правописните принципи, основните правоговорни явления и правилата за главните букви и за слятото, полуслятото и разделното писане. Първите пет задачи стъпват изцяло върху него. Следващата част съдържа задачи с избираем отговор върху целия обобщителен раздел. Проверяват се понятието редукция и отразяването ѝ при писане, поведението на съгласните в края на думата и при струпване, изговорът на членните форми, проверката на неударена гласна чрез сродна дума, условията при променливото „я“ и отпадането на вметнатото „ъ“. Отделни задачи разглеждат образуването на прилагателни с наставка, редуванията в глаголните форми, правописа на думите с двойни съгласни, слятото писане на наречията, полуслятото писане при равноправни съставки, разделното писане при две съществителни и употребата на частицата „не“ в едно изречение с няколко случая едновременно. Практическата част включва три задачи от открит тип. Първата изисква посочване на по три собствени примера с формулиране на правилото към всяка група. Втората е редакторска – в кратък официален текст са събрани няколко различни по тип нарушения, които трябва да бъдат поправени и аргументирани. Третата изисква по един пример и точна формулировка на правилото за три отделни правописни явления. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, както и примерни решения на отворените задачи, включително напълно редактиран вариант на текста с обосновка на всяка промяна. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за обобщителен преговор, за упражнение в учебния час и за самостоятелна подготовка.