1. Прилагателното име от съставното сказуемо в учтивата форма се поставя в единствено число. Пример: Вие сте талантливА
2. Страдателното причастие /на Н,Т/ от съставното сказуемо в учтивата форма се поставя в единствено число. Пример: Вие сте разочарованА.
3. Причастието на –Л, -ЛА, -ЛО, -ЛИ от сказуемото в учтивата форма се поставя в множествено число. Пример: Вие сте получилИ пратката.
Поставете формите за учтивост в единствено или в множествено число:
Вие сте чаровн/и-а/.
Навярно сте прочел/а-и/ моето писмо.
Вие сте великодушн/а-и/.
Вие сте притеснен/и-а/.
Вие погрешно сте разбрал/и-а/ моите думи.
Госпожо, Вие сте прочел/а-и/ моята статия, нали?
Вие сте толкова мил/и-а/, госпожо!
Вие сте получи/л-ли/ колета, нали, господине?
Не сте се промени/л-ли/.
Вие сте подготви/ли-ла/ чудесен спектакъл!
Иванова, Вие сте представен/а-и/ за голямата награда.
Иванов, Вие сте представе/ни-н/ за голямата награда.
Пеева, Вие сте прекрас/на-и/.
Ненкова, Вие сте събрал/а-и/ най-много точки.
Петкова, Вие сте подготвил/а-и/ чудесен доклад.
Ключ с верни отговори:
Вие сте чаровна.
Навярно сте прочели моето писмо.
Вие сте великодушна.
Вие сте притеснена.
Вие погрешно сте разбрали моите думи.
Госпожо, Вие сте прочели моята статия, нали?
Вие сте толкова мила, госпожо!
Вие сте получили колета, нали, господине?
Не сте се променили.
Вие сте подготвили чудесен спектакъл!
Иванова, Вие сте представена за голямата награда.
Иванов, Вие сте представен за голямата награда.
Пеева, Вие сте прекрасна.
Ненкова, Вие сте събрали най-много точки.
Петкова, Вие сте подготвили чудесен доклад.
1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число: Вие сте изказали мнението, че...
(А не: Вие сте изказал мнението, че... или: Вие сте изказала мнението, че...)
Вие бяхте пожелали да...(А не: Вие бяхте пожелал да... или: Вие бяхте пожелала да...)
Едно важно пояснение. Миналите деятелни причастия много лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на -л в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел.
С други думи, когато употребявате подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.
2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което, естествено, се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчива!/Вие сте толкова отзивчив!
Вие ще бъдете представена./Вие ще бъдете представен.
В последно време в официалната устна реч все повече зачестяват случаите, в които не се спазва първото правило. В националния ефир се носят неправилни изрази от типа: Не сте ли мислил по въпроса? Може би сте чула новината. Вероятно коректните варианти се възприемат, малко или много, като изкуствени или пък причастията на -л се подвеждат под знаменателя на второто правило и затова се стига до грешки.
Във всеки случай разграничение трябва да се прави.
Сега по въпроса за големината на буквите. Вариантите, вече виждам, че се сещате :), са два: малки и главни. А вариациите са при местоименията. Когато пишем официален документ, бил той молба, писмо до някоя институция, покана за важно събитие, е редно да употребяваме главни букви:
Уведомяваме Ви, че Вашата молба бе разгледана на заседание...
Уважаеми г-н Ковачев, имаме удоволствието да Ви поканим...
В практиката обаче, най-вече в публицистични и рекламни материали, формите на местоимението за 2 л. мн.ч. също се срещат написани с главни букви:
Вие разбирате и Вас ви разбират хора по целия свят. Увеличавате Вашия бизнес потенциал. (Примерът е автентичен, и да исках, нямаше да мога да го съчиня толкова добре. Друг е въпросът, че вместо Вашия трябва да е своя. Но да не се заяждаме :).
Чрез нашето списание Вие ще имате възможността да се докоснете до най-красивите кътчета на света.
Сякаш хората се страхуват, че ако напишат учтивите форми с малки букви, те няма да прозвучат достатъчно уважително. Според мен такава опасност няма и престараване не е нужно. Поне правописната норма не го изисква. Ако трябва да бъда честна обаче, не го и забранява изрично. Ясно е формулирано само правилото за начина на изписване в официални документи, а в кратка забележка е посочено, че то не важи за художествената литература. Авторите на “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002) можеха да бъдат по-изчерпателни и да узаконят положението и в другите стилове. А така коректорите кършат ръце и впрягат целия си мисловен потенциал ;) в тълкуване на закона. Лично аз съм на мнение, че учтивите форми трябва да се изписват с главни букви само в официални документи. Във всички останали случаи това ми се струва неуместно.
@bgmateriali.com
