Никола Вапцаров
    Сън

    — Лорй, не спиш ли?
    Чуваш ли, Лорй?
    „По-тихо! Скрий главата си! Отвън
    на педя са от нас, не говори!“
    — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

    Почакай… как започваше?… Така…
    Войната свършена… Разбираш ме, нали?
    И всичко е във нашата ръка,
    нали така, Лорй?

    Работех пак в завода. А пък то
    уж същия завод, машини същи,
    но частите им блеснали — злато!
    И ставите им някак по-могъщи.

    В завода ти, Лорй, си надзирател
    и казваш: „Днеска искам триста болта!“
    „Добре, Лорй, отлично, мой приятел!“
    И двамата се смееме доволни.

    А вънка тъй широк е небосвода!…
    Блести небето, въздухът блести!
    И дишаш, дишаш толкова свободно!
    И сам не вярваш, че това си ти. —

    Лорй погледна другия в очите
    (те бяха толкова детински днес),
    усмихна се и каза, уж сърдито:
    „Какъв си ти мечтател, Фернандес!“

    На изток гаснеха звездите. Мрака
    отстъпваше във паника,
                        без строй.
    Сигнал за бой!
    Започваше атака…

@bgmateriali.com

Изтеглиsave