Никола Вапцаров
Сън
— Лорй, не спиш ли?
Чуваш ли, Лорй?
„По-тихо! Скрий главата си! Отвън
на педя са от нас, не говори!“
— Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…
Почакай… как започваше?… Така…
Войната свършена… Разбираш ме, нали?
И всичко е във нашата ръка,
нали така, Лорй?
Работех пак в завода. А пък то
уж същия завод, машини същи,
но частите им блеснали — злато!
И ставите им някак по-могъщи.
В завода ти, Лорй, си надзирател
и казваш: „Днеска искам триста болта!“
„Добре, Лорй, отлично, мой приятел!“
И двамата се смееме доволни.
А вънка тъй широк е небосвода!…
Блести небето, въздухът блести!
И дишаш, дишаш толкова свободно!
И сам не вярваш, че това си ти. —
Лорй погледна другия в очите
(те бяха толкова детински днес),
усмихна се и каза, уж сърдито:
„Какъв си ти мечтател, Фернандес!“
На изток гаснеха звездите. Мрака
отстъпваше във паника,
без строй.
Сигнал за бой!
Започваше атака…
@bgmateriali.com
