Никола Вапцаров
Сън

   — Лорй, не спиш ли?
   Чуваш ли, Лорй?
   „По-тихо! Скрий главата си! Отвън
   на педя са от нас, не говори!“
   — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

   Почакай… как започваше?… Така…
   Войната свършена… Разбираш ме, нали?
   И всичко е във нашата ръка,
   нали така, Лорй?

   Работех пак в завода. А пък то
   уж същия завод, машини същи,
   но частите им блеснали — злато!
   И ставите им някак по-могъщи.

   В завода ти, Лорй, си надзирател
   и казваш: „Днеска искам триста болта!“
   „Добре, Лорй, отлично, мой приятел!“
   И двамата се смееме доволни.

   А вънка тъй широк е небосвода!…
   Блести небето, въздухът блести!
   И дишаш, дишаш толкова свободно!
   И сам не вярваш, че това си ти. —

   Лорй погледна другия в очите
   (те бяха толкова детински днес),
   усмихна се и каза, уж сърдито:
   „Какъв си ти мечтател, Фернандес!“

   На изток гаснеха звездите. Мрака
   отстъпваше във паника,
                       без строй.
   Сигнал за бой!
   Започваше атака…