СЪЩНОСТ НА ЛЕКСИКАЛНАТА НОРМА

 

          Общуването между хората би било невъзможно, ако те употребяват думите с различно значение. Но употребата им с едно и също значение не става автоматично, защото много от думите в езика имат повече от едно значение. Ето например думата „път“. В следните три изречения нейното значение е различно:
          Колата караше бавно по горския път.
          Утре тръгвам на път.
          Неговият изпълнен с тревоги и грижи житейски път приключи вчера.

          В първото изречение думата „път“ означава физическо съоръжение за придвижване. Във второто изречение същата дума има много по-абстрактно значение и означава „придвижване от място на място“. А в третото изречение думата е употребена фигуративно като начин да се изрази протичането на човешкия живот.
          Всички тези примери ни убеждават, че за да протича успешно общуването, трябва да познаваме различните възможни значения на думите и да сме способни да определим кое от тях е използвано в съответния контекст. Освен това трябва да разграничаваме употребата на думите в пряко и в преносно значение, както и да осъзнаваме различните им стилистични характеристики, за да ги подбираме според контекста. Именно тази необходимост води до установяване на негласна уговорка между хората, говорещи един и същ език, какви да бъдат значенията на употребяваните от тях думи. Този негласен договор се нарича лексикална норма.

          Лексикалната норма определя общоприетите значения на думите в даден език, възможностите за използване на преки и преносни значения, както и употребата им в различни по стил и контекст словосъчетания.

          Лексикалната норма важи за всички възможни значения на думите. Но колкото и да са много тези възможни значения, в основата си те се делят на два основни вида – речниково и контекстово.

          А) Речниково значение на думите

          Речниково значение наричаме онова общоприето значение, с което думата е позната на всички говорещи даден език. И тъй като имаме предвид думата сама по себе си, без да е включена в реални словосъчетания и контексти, речниковите й значения обикновено са повече от едно. Затова и при съставянето на речници се посочват всички възможни значения, като се започне от основното и постепенно се изреждат допълнителните и преносните значения. За да бъдат обясненията по-разбираеми, винаги се привеждат и примери. Лексикалната норма задължава всички говорещи даден език да използват думите в съответствие с техните речникови значения.
          Има обаче един вид думи, при които не важи правилото за възможна многозначност. Такива думи са термините. Самото название (от лат. terminus = предел, граница) показва, че тяхното значение винаги си остава едно и също – такова, каквото го е установила съответната наука. Така например думата „кислород“ може да означава само определен химически елемент и нищо друго. Ако я употребим в преносно значение, например в изречението „Вчера ми писаха двойка по математика и баща ми ми спря кислорода“, тя престава да бъде термин.
          Спазването на лексикалната норма понякога е трудно, защото участниците в общуването трябва не просто да знаят езика, но и да притежават определено равнище на обща култура. В реалната речева практика често се употребяват думи, които отдавна са получили своето значение, свързано с определени явления от действителността, но непознаването на тези явления от страна на говорещите често води до недоразумения. Ето няколко примера:
          Главният герой на книгата е археолог и символист. Тук става дума за Робърт Лангдъм, героя от романите на Дан Браун, който е специалист по символите. Думата „символист“ обаче отдавна се използва за означаване на онези творци от края на XIX и началото на XX век, които принадлежат към школата на символизма.
          Или:
          Той излъчваше позитивизъм. Това изречение иска да каже, че съответният човек внушава положителни чувства и енергия, които са резултат на така модерното напоследък позитивно мислене. Думата „позитивизъм“ обаче означава научна школа от края на XIX и началото на XX век, за която е характерно изграждането на хипотези на базата на реално потвърдени факти.

          Б) Контекстово значение на думите

          Да видим следния диалог:
          – Вчера ходих на кино и не можах да си науча по математика. Ако днес ме изпитат...
          – Отиваш на кино!

          И двамата приятели говорят за отиване на кино. Но докато значението на първата реплика е свързано с действително ходене на кино, това на втората не е. Смисълът, вложен в нея, е, че се задават неприятности, че нещо лошо ще се случи. Тази преносна употреба на думите обаче не е произволна – тя също е утвърдена от лексикалната норма. Иначе този, към когото е отправена репликата, няма да я разбере.
          С други думи, лексикалната норма важи и за различните контекстови значения – тя регламентира какви могат да бъдат значенията на дадена дума или израз в определен контекст, както и в кои контексти е уместно тя да бъде употребена в това си значение. Репликата „отивам на кино“ в значението, че се задават неприятности, не е подходящо да се употреби в разговор с учителя.

          В) Отношения между значенията на думите

          Както вече знаем, думите влизат в различни смислови отношения помежду си. Значението на някои думи е сходно, а разликата е в някои нюанси и в стилистичните им характеристики. Тях наричаме синоними. Други думи пък имат една и съща форма, но различни значения. Наричаме ги омоними. Значенията на трета група думи са противоположни и те винаги се явяват под формата на опозиционни двойки като ден и нощ. Тези думи наричаме антоними. Друга група са думите, които имат близко звучене, но различни значения. Като например икономичен и икономически. Тях наричаме пароними.
          Друг признак, по който думите влизат в смислови отношения помежду си, е включването. Значението на една дума включва в себе си значението на други думи. Така например думата тяло, съдържа в себе си значението и на думата глава, която пък съдържа значението на думата лице, в чието значение се включва това на думата нос и т.н. Тези думи се наричат родови и видови понятия, като всяка дума в един контекст може да се появи като родово понятие, а в друг – като видово. Общото между всички тези смислови отношения между думите е, че те също са регламентирани от лексикалната норма. Не във всеки контекст обаче тези отношения се запазват едни и същи. Така например в изреченията Охранявай вратата и Охранявай изхода думите врата и изход са синоними. Но в изречението С топовен шут Роналдо заби топката във вратата думата врата не може да се замени с изход, т.е. в този контекст те не са синоними. Тези контекстуални зависимости, както и възможните стилистични различия между контекстовите употреби също се регламентират от лексикалната норма.

          Г) Изменения в значението на думите

          През XIX век често се среща изразът „отечество любезно“ – ах, любезно отечество, за тебе ще се бия! (Добри Чинтулов) или Отечество любезно, как хубаво си ти! (Иван Вазов). Очевидно тогава думата любезно е означавала просто любимо. Днес обаче тази дума се използва, за да се каже, че някой е мил, вежлив, внимателен.
          Такива примери има много. С течение на времето някои думи престават да се употребяват или пък променят сериозно своето значение. Други думи, които са имали нормална делнична употреба, започват да се възприемат като историзми или поетизми, навяващи атмосферата на други времена. Такива са например думи като при́стан, зарево́, разлъ́ка. Трети вид думи са съвсем нови, възникнали заради появата на нови явления от действителността. Думи като лаптоп, смартфон или таблет, които днес се чуват на всяка крачка, само преди петнайсетина години просто не съществуваха.
          С настъпването на тези промени се развива и лексикалната норма, която е най-изменчивата от всички езикови норми. Затова, когато четем по-стари текстове, трябва да си даваме сметка за значението на думите и тяхната стилова характеристика не само според днешната, но и според отминалата лексикална норма. В това отношение голяма помощ ни оказват тълковните речници.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave