СЪЩНОСТ НА ПРАВОГОВОРНАТА НОРМА

 

 

          Правилният изговор е важен не само за нормалното протичане на общуването, но и за определяне на социалния престиж на човека. Хората, допускащи в речта им да проличат диалектни особености, обикновено не се ползват с голямо уважение. За да се постигне това единство при изговора на звуковете и думите, книжовният език е изработил специална правоговорна норма.

      Правоговорната норма определя наложилия се в общонародната езикова практика начин за изговаряне на звуковете и на техните съчетания в потока на речта, както и мястото на ударението в думата.

          Установеният книжовен изговор се отбелязва в правописните и правоговорните речници на българския език.

          А) Правоговорни правила на книжовния език

          Въпреки че всички българи от няколко поколения назад задължително изучават книжовния изговор в училище, и до днес хората, живеещи в Източна България, лесно се разпознават по изговора на думите. В отделните краища на страната звуковете, изграждащи думите, се изговарят по свой начин, ударенията се поставят на различни места, общото звучене на речта се променя. За да се избегнат тези различия, водещи често и до недоразумения, трябва да се спазват следните правоговорни правила:

          ► Ясен и без редукция (стесняване) изговор на широките гласни е и о в неударена позиция.

          Примери:

Правилно Неправилно
   чете́    чите́
   пи́ше    пи́ши
   пече́ли    пиче́ли
   борба́    бурба́
   кола́    кула́
   молба́    мулба́

          ► Ясен и без редукция изговор на гласния звук а в ударена позиция.
          Примери:

Правилно Неправилно
   борба́    бурбъ́
   овца́    уфсъ́
   врата́    вратъ́
   коса́    кусъ́

          ► Допуска се лека редукция при изговор на а в неударена позиция.
          Примери:
          пъни́цъ, мъръто́нкъ, бъкъли́йъ, на мястото на пани́ца, марато́нка, бакали́я.

          ► Съгласните в окончанията на глаголите от второ спрежение задължително се изговарят меко.
          Примери:

Правилно Неправилно
   мо́льа    мо́ла
   во́дьа    во́да
   но́сьа    но́са

          ► Когато гласните а и я са под ударение в глаголните окончания, задължително се изговарят като ъ и йъ.
          Примери:

Пише се Произнася се
   чета́    четъ́
   стоя́    стойъ́
   вървя́     вървьъ́
   пера    перъ́

          ► При произнасяне на а и я в кратките членни форми на съществителните от мъжки род, както и на прилагателните, числителните и местоименията се допуска тяхната редукция.
          Примери:

Пише се Произнася се
   мъжа́    мъжъ́
   бе́лия    бе́лийъ
   тре́тия    тре́тийъ
   то́я    то́йъ

          ► Старата гласна „ят“, или т.нар. променливо я, се произнася като я, когато е под ударение и пред твърда сричка, а когато не е под ударение или се намира пред мека сричка, както и пред съгласните ж, ч, ш, й се произнася като е.
          Примери:
          хля́б, но хлеба́рница, ця́л, но це́лия, сня́г, но сне́жен.

          ► Когато я не произлиза от старата ятова гласна, т.е. когато няма променливо я, винаги се произнася като я (йа).
          Примери:
          поля́на/поля́ни, тоя́га/тоя́ги, пия́н/пия́ница.

          ► Когато е не произлиза от старата ятова гласна, т.е. когато няма променливо я, винаги се произнася като е.
          Примери:
          де́вет/деве́тка, де́сет/десе́тка.

          Б) Основни отклонения от правоговорните правила

          И до днес в различните краища на България се допускат някои устойчиви отклонения от установената правоговорна норма. Ето по-важните от тях:

         ► Редукция на широките гласни е и о, когато не са под ударение.
          Примери:
          ко́йту вместо ко́йто, пи́ши вместо пи́ше и др.

          ► Редукция на а дори когато е под ударение.
          Примери:
          Бурбъ́, ранъ́ вместо борба́, храна́.

          ► Изпускане на х.
          Примери:
          Ле́п или ля́п вместо хля́б, сна́а вместо снаха́, ма́ам вместо ма́хам и др.

          ► Последователно произнасяне на е вместо променливо я. Характерно е за живеещите в Западна България.
          Примери:
          Бе́л, це́л, умре́л вместо бя́л, ця́л, умря́л.

          В) Правоговорни дублети

          Правоговорната норма определя и мястото на ударението. По различни причини някои думи се произнасят с ударения, появяващи се на различни места. Например ра́ботя и рабо́тя, мо́лив и моли́в, на́ука и нау́ка. При тази промяна имаме два случая:
          ► Ударението се възприема като неправилно. Това се случва най-вече в глаголните окончания: направи́х вместо напра́вих, поиска́х вместо пои́сках и др. Такава промяна се среща основно в Западна България, където ударението най-често се поставя на последната сричка. От гледна точка на книжовния език обаче тези ударения са неправилни.
          ► Ударенията се възприемат като възможни и в двата случая. Тогава говорим за правоговорни дублети. Въпреки това обаче двете форми не са съвсем равноправни – едната винаги се възприема като малко по-книжовна. Ето защо, когато се колебаем, трябва да проверим в речника и да произнасяме думата по начина, който е посочен на първо място.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave