СЪЩНОСТ НА ПРАВОПИСНАТА НОРМА
Записването на говоримата реч и превръщането й в писмена съвсем не е елементарна операция. Най-напред трябва да се определи еднозначно кои са звуковете, използвани в речта. След това трябва да се реши как всеки от тези звукове да се предаде с писмен знак – буква. И на трето място, трябва да се въведат правила как да се отразяват някои особености на изказването – начало и край на изречението, изписване на съществителни собствени и съществителни нарицателни имена и др. под. Затова правописната норма се установява постепенно, като следствие от много спорове, докато се стигне до най-приемливото решение. Установените правила наричаме правописна норма на езика.
| Правописната норма осигурява единството на езика, като регламентира кои звукове с кои букви се означават, както и как се изписват различните думи в състава на изречението. |
Утвърдените книжовни форми на думите се отбелязват в правописните речници на българския език.
При установяване на българската правописна норма се прилагат два основни принципа:
► Фонетичен. Този принцип следва правилото, че се пише това, което се чува, т.е. всеки звук на речта се отбелязва с отделна буква. Не може с една и съща буква да се отбелязват различни звукове, както например е в английския език. В българския език само буквата а се използва за означаване на два звука – а и ъ в глаголните окончания. Освен това са запазени някои исторически възникнали букви, означаващи мекото звучене на гласен звук – ю и я (меко изговаряне на у и а); букви, означаващи група звукове – щ (съчетание от ш и т); както и групи от букви, означаващи един звук – дз и дж.
Използва се също така буквата ь, която не означава звук, а мекост при изговора на о след съгласна.
► Морфологичен. Строгото спазване на фонетичния принцип невинаги е възможно, защото в различни позиции един и същи звук се изговаря различно – редуцира се, обеззвучава се, озвучава се и т.н. Това пречи за правилното възприемане на морфемите, определящи значението на думата.
Всяка от морфемите, изграждащи думата – корен, представка, наставка, окончание, определителен член – има свое значение, което влияе при определяне значението на цялата дума. Затова е възприет принципът, че една и съща морфема трябва да се изписва винаги по един и същи начин, за да бъде разпознавана по-лесно. Така морфемата без, когато се използва като предлог, се изговаря като бес, докато използвана като представка, например в думата безумец, ще се изговори като без. Ето защо, за да не се бърка, винаги се изписва като без.
Веднъж определена, правописната норма на езика се изразява чрез система от практически приложими правописни правила.
А) Правописни правила на книжовния език
По-важните правописни правила на съвременния български книжовен език са:
► В корена на думите гласните без ударение се изписват винаги така, както се чуват и изписват, когато са под ударение.
Примери: пъту́ване (пъ́т), кожу́х (ко́жа).
► Звучните съгласни се изписват винаги като такива, макар че в някои случаи се обеззвучават.
Примери: град [грат], градски [гратски], но градът.
► Мекият звук о се пише като йо в началото на думата и след гласна, а като ьо – след съгласна.
Примери: Йордан, Панайот, но Кольо, миньор.
► Съществителните имена от женски род, използвани като обръщения, се изписват с меко о в края на думата (йо след гласна и ьо след съгласна).
Примери: Марийо, земьо.
► Ако в края на корена има звук т или д, той се запазва във всички производни думи.
Примери: вест, вестник, вестникарски; чест, честност; дъжд, дъждовен.
► Представките и наставките винаги се изписват по един и същ начин. Внимавай, понякога след последния звук на представката идва подобен звук, заради което последният звук от представката се изпуска. Това не бива да се допуска, освен в случаите, когато думата е получила гражданственост в съкратения си вид.
Примери: безсмъртен, а не бесмъртен, подтиквам, а не потиквам, но потискам, а не подтискам.
Някои представки като о- и у- се бъркат заради близкото им звучене. Ако не сме сигурни как се изписва съответната дума, трябва да проверим в правописния речник.
Примери: угаждам, улавям, омесвам, оплитам; указвам (посока), но и оказвам (помощ).
► Когато от думите в мъжки род с наставка -нен се образуват думи от женски и среден род, форми за множествено число или членувани форми, е отпада и се получава двойно нн, което се изписва задължително.
Примери: конен, но конна, конно, конни, конният; ценен, но ценна, ценност, ценно, ценни, ценният.
► При членуване на думи от женски род, завършващи с т, винаги се пише двойно тт. Внимание, буквата щ съдържа т, така че при членуване на думи, завършващи на щ, се пише
само едно т.
Примери: кост, костта, милост, милостта, радост, радостта, но нощ [ношт], нощта.
► В окончанията на глаголите в 1 л. ед. ч. се пише а или я, въпреки че се произнася ъ или ъъ.
Примери: преда́ [предъ́], вървя́ [вървьъ́], седя́ [седьъ́].
► Съществителните собствени имена (лични имена, названия на места, институции, исторически периоди и др.) винаги се пишат с главна буква. Внимание, когато дадено название се състои от две или повече думи, някоя от които е съществително собствено име, то също се пише с главна буква.
Примери: Иван, Стоян, Петров, Народно събрате, Стара Загора, Велико Търново, Възраждане, но Българско възраждане.
► Когато названията на длъжности се използват като обръщение, те се изписват с главна буква.
Примери: Уважаеми господин Министър, Уважаема госпожо Директор, Уважаеми (а) господин (госпожо) Председател на Народното събрание на Република България.
► Сложните думи се пишат:
а) Слято, когато главната съставка е на второ място, а поясняващата – на първо. Същото се отнася и за сложните прилагателни имена.
Примери: железобетон, голмайстор, англоезичен, външнополитически.
б) Полуслято, когато двете съставки са равноправни или когато главната съставка е на първо място, а поясняващата – на второ. Сложни прилагателни имена, съставени от лично и фамилно име се пишат полуслято и с главни букви. Така се пишат и прилагателните фразеологизми.
Примери: кандидат-студент, вагон-ресторант, Иван-Вазов (роман), немил-недраг.
в) Разделно, когато съставката, стояща на първо място, приема определителния член. Това означава, че в случая има не сложна, а съставна дума или устойчиво словосъчетание, изпълняващо функцията на име. Разделно се пишат сложни прилагателни, използвани за имена. Така се пишат и думи, в които първата съставка е от чужд произход, употребявана самостоятелно.
Примери: самолет изтребител (самолетът изтребител), село резерват (селото резерват), Капитан Андреево, фитнес клуб, интернет страница.
► Ако някоя от съставките е числително име, имаме следните случаи:
Слято се пишат думите, в които числителното име е изписано с букви.
Примери: едноизмерен, стогодишен, осмомартенски, петнайсетминутен.
Полуслято се пишат думи, в които числителното име и изписано с цифри, или когато искаме да изразим приблизителност.
Примери: 28-годишен, 25-метров, 2-3 деца, пет-шест души, седем-осем дни.
Разделно се пишат сложни числителни имена, чиито съставки не са изписани с цифри.
Примери: двадесет и осем годишен, трийсет и пет метров.
► Ако в края на думата има звук ъ, който отпада в други форми на същата дума, тогава се пише ъ. Ако обаче не отпада, тогава се пише а.
Примери: остър, но остри, вятър, но ветрове, казал, но казала.
► Ако се налагат съкращения, те се изписват или с началната буква, или с първата сричка, завършваща на съгласен звук. В края се поставя точка. Думи ката час, година, месец град, село и др. се съкращават само ако са придружени от съществително или числително име. Имената, състоящи се от няколко думи, се изписват с началните им букви (абревиатура).
Примери: 3. и Здр. = Здравко, м. май, гр. Русе, 1876 г., БНР = Българско национално радио.
Б) Основни отклонения от правописните правила
В езиковата практика се наблюдават някои устойчиви отклонения от правописната норма.
Ето по-важните от тях:
► Редуване на е и и, както и на й и и.
Има две представки, които се различават само по един звук: пре- и при-. Тяхното значение е различно, но често при изписването им двете представки се бъркат.
Примери: пребягвам (бягам през нещо) и прибягвам (обръщам се за помощ); предавам (писмо) и придавам (значение); преписвам (домашна работа) и приписвам (апартамент); пренасям (товар) и принасям (нещо допълнително).
Съществителни имена, съдържащи и или завършващи на й, често се пишат грешно, когато са в множествено число или имат различен смисъл.
Примери: чийто (ед. ч.), но чиито (мн. ч.); герой (ед. ч.), но герои (мн. ч.); завой (ед. ч.), но завои (мн. ч.); музей (ед. ч.), но музеи (мн. ч.).
► Изписване на частицата не в глаголни форми и имена.
По принцип частицата не се пише разделно при глаголите.
Примери: не знам, а не незнам; не мога, а не немога; не искам, а не неискам.
Частицата не се пише слято само при глаголи, образувани със сложната представка недо-.
Примери: недооценявам; недочувам; недовиждам; недоспивам (си).
Частицата не се пише слято и при глаголи, които не съществуват без нея.
Примери: негодувам; немея; ненавиждам; негодувам.
Частицата не се пише слято при причастията с окончания -щ, -л, -н, -т, -м.
Примери: невиждащ; невидял; невидим; ненагледен, небръснат.
При причастията, участващи в сказуемото, както и при деепричастията частицата не се пише разделно.
Примери: той не видял крайния резултат; той не виждал нищо от мястото си на последния ред; не виждайки нищо, той изведнъж чу оглушителни ръкопляскания.
При съществителните и прилагателните имена частицата не се пише слято, когато образува думи с противоположно значение.
Примери: радост – нерадост; воля – неволя; материален – нематериален.
► Изписване на сложни географски имена и названия на институции.
Когато сложните названия на обекти или институции се възприемат като съществителни собствени, те се пишат с главна буква.
Примери: Народно събрание (на България), но народно събрание (изобщо); Черноморско крайбрежие (брегът на Черно море), но Българско черноморско крайбрежие – тук главната буква се приема от първата съставка;
Когато някоя от съставките е съществително собствено, тя също се пише с главна буква. Ако обаче съставките са нарицателни имена, с главна буква се пише само първата.
Примери: Стара Загора, Велики Преслав, Северна Македония, но Ново село, Бела паланка, Юридически факултет, Национална агенция за приходите.
@bgmateriali.com
