СЪЩНОСТ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СТИЛ

 

          1. СЛОВЕСНОТО ИЗКУСТВО

          Произведенията на словесното изкуство съпровождат човека през целия му живот. Още в люлката детето чува приспивната песен на майка си, различни залъгалки, броилки, игри. По-късно само се научава да пее песни, да казва стихотворения, да разказва истории. А когато се научи да чете – то се среща с приказките, стихотворенията, песните, гледа представления... И в повечето случаи тези негови срещи с проявите на словесното изкуство не са предназначени за делнично общуване, а с нуждата му да преживее нещо различно, да се развълнува, да изпитва разнообразни чувства, да види как хората се държат в трудни житейски ситуации, да размишлява и открива нови светове. И това е така, защото ние имаме само един живот, а художествената литература ни позволява да преживеем още много други и така да се обогатим, да развием своята душевност, както и способността да разбираме себе си и света, в който живеем. Точно заради това словесното изкуство се е създавало и е било ценено от хората през всичките хиляди години, откакто човекът съществува на земята.
          Изкуството ни помага да изграждаме и развиваме своите знания и възприятия, да осъзнаваме и спазваме човешките ценности, да предаваме опита си във всички области на живота. И което е най-важното - изкуството не прави това със средствата на принудата или прякото наставление, чрез логически обяснения или научни знания, а чрез свободна и непринудена игра на живот.
          Днес с произведенията на изкуството се срещаме най-често в специално написани книги. Но в историята на човечеството те са съществували и по много други начини – в песните, в разказите, в ритуалите. Всички те обаче имат все една и съща задача – да помогнат на човека да получи едно по-дълбоко и по-разностранно разбиране на себе си и на света, в който живее, като го карат да се вживява в различни житейски ситуации, които да осмисля и оценява.
          От друга страна, самото значение на думата изкуство (гр. tehne, лат. ars, слав. изкуство) е „занаят“, „майсторство“, „умение“. Това означава, че целите на изкуството могат да се постигнат само когато някой е в състояние да сътвори такъв текст, в който думите са подбрани и подредени по такъв начин, че да постигнат възможно най-силно въздействие. Така стигаме до двете главни особености на изкуството:
          ► насоченост към въздействие;
          ► специална обработка на текста, за да се постигне това въздействие.

          2. ОСОБЕНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБЩУВАНЕ

          Разказвам ви това по съвсем определена причина. Когато пишеш книги, много често те питат: „Ехей, наистина ли се е случило това, което пишете?“ Особено децата винаги искат да знаят това съвсем точно. И човек стои, недоумява и си подръпва козята брадичка. Разбира се, някои неща в романите наистина са се случили, но всичко? Човек не е тичал винаги след хората с бележник в ръка, за да стенографира най-подробно всяко нещо, което са си казали или са сторили! Нито пък е знаел, когато им се е случило това или онава, че за тия неща някога ще се пише! Ясно, нали?
          Ала сега много читатели – малки и големи – ще се изпъчат, ще разкрачат крака и ще заявят: „Многоуважаеми господине, щом като описаното от вас не се е случило в действителност, то ни най-малко не може да ни развълнува “. А аз бих желал да им отговоря: Дали наистина се е случило или не, това няма значение. Главното за историята е да бъде правдива. А една история е правдива тогава, когато би могла да се случи точно тъй, както е разказана. Разбрахте ли? Ако сте разбрали, схванали сте един от най-важните закони на изкуството.

          Този най-важен закон на изкуството, за който говори немският писател Ерих Кестнер, е неговата условност. Защо е необходима тя? Казахме, че изкуството ни помага да опознаем себе си и света, в който живеем, както и да възприемем онези ценности и правила, които трябва да спазваме, за да бъде животът ни по-сигурен и по-щастлив. Но нима изкуството е единственият начин да постигнем тези цели?
          Разбира се, че не! Знания за света ни дава и науката, и всекидневният опит, и примерът на другите. За разлика от изкуството обаче научното познание е опосредствано от логиката. То е абстрактно, защото само така може да се осъзнаят закономерностите на света. Но тази абстрактност е пречка за непосредственото преживяване, което ни позволява да по-чувстваме разказаното така, „сякаш там сме били“. А човек възприема по-силно онова, което е преживял сам.
          От друга страна, има много начини за изграждане на ценностната система на обществото и човека, за налагане на общите правила, по които живеем - моралът, правото, наградите, наказанията... Всички те съществуват, за да ни „вкарват в пътя“. Проблемът е в това, че тези мерки в повечето случаи са принудителни. Човек не може свободно да избира между различни решения и начини за действие, когато знае, че ако сбърка, го чака наказание.
          Единствено изкуството ни позволява да възприемаме и преживяваме света едновременно и непосредствено, и непринудено. Без да минаваме през абстрактните формули и страха от наказанието. Но за да е възможно това, светът на изкуството трябва да е условен, в него всичко трябва да се случва „наужким“, „като че ли“. И в същото време, както казва Ерих Кестнер, трябва да бъде и правдив, за да може изкуството наистина да ни помогне да опознаем себе си и своя свят, както и да изградим ценностите си.
          Много често наричаме тази условност на изкуството „художествена измислица“. Тя обаче важи само за съдържанието на текста. Но ако си помислим, ще видим, че условността се проявява не само там. Нека прочетем следния стихотворен откъс:

                             От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
                             Хе, там зад горите... много е далече, 
                             нямам татко, майка: ази съм сирак, 
                             и треперя малко, зима дойде вече.
                             Ти Батак не си чул, а аз съм от там: 
                             помня го клането и страшното време. 
                             Бяхме девет братя, а останах сам.
                             Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Иван Вазов 
„Възпоминания от Батак“

         Автор на това стихотворение е Иван Вазов. Той е написал текста, разказвайки историята на малкото момче, като е подредил думите така, че те да ни развълнуват. Но в текста говори не авторът, а детето. В обикновеното общуване това не може да се случи – там говорещият е ясен и той пред очите ни казва това, което иска да каже, търси изразни средства, подрежда думите, прави изказването или пише текста. В литературата не е така - не само съдържанието, но и художественото общуване е условно. В откъса от Базовото стихотворение говори детето, а слуша „чичото“, докато автор на самото стихотворение е Иван Вазов, а стихотворението се възприема от читателите.
          Условността на художествената литература се проявява и в това, че описаният свят винаги крие и още нещо освен картината, която възниква пред очите ни, докато четем. Чрез образите, които създава във въображението на читателя, художественото произведение иска да му внуши и някакви идеи, някакви поуки, някакви мисли. Само така изкуството ще изпълни своята цел – да ни помогне за придобиване на нов опит в преживяването и опознаването на света.
          Тази цел обаче е обща за цялото изкуство, но не всяко произведение я реализира по един и същи начин. Има произведения, които ни помагат да осмислим света като осмиват неговите недостатъци. Други произведения ни карат да скърбим за нещастията, сполетели героите. Трети ни показват пример за следване. И така нататък. Конкретната цел на дадено литературно произведение зависи от неговия жанр. От което пък следва, че за да постигнат своите цели, отделните жанрове разполагат със специфични начини за изграждане на текста. Затова и изразните средства, които използва художествената литература, са толкова богати и разнообразни.

          3. ИЗРАЗНИ ОСОБЕНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СТИЛ

          Нека сравним следните два текста:

          Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.
          Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените й недра.

Елин Пелин. „Косачи“

          Когато момчето се върна, старецът беше заспал на стола и слънцето беше залязло. То взе от кревата старото военно одеяло и го метна върху облегалката на стола и раменете на стареца. Това бяха особени рамена, все още силни, макар и много стари, и вратът още беше силен, и бръчките не личаха толкова, когато старецът спеше с клюмнала напред глава. Кръпка до кръпка личеше по ризата му, също като по платното на лодката, а кръпките бяха избелели от слънцето в най-различни отсенки. Главата му все пак имаше много старчески вид и тъй, както седеше сега, със затворени очи, лицето му беше съвсем безжизнено. Вестникът беше на коленете му и само тежестта на ръката пречеше на вечерния вятър да го отнесе. Старецът беше бос.

Ърнест Хемингуей 
„Старецът и морето“

          Обикновено се смята, че художественият стил, който трябва да изгради едно вълнуващо описание на света и човешките преживявания, е наситен с много образи, поетични изрази, преносни употреби на думи, ритъм и звукови ефекти. И наистина, първият текст, който прочетохме, е именно такъв. В него ще срещнем епитети (чудна, лятна, прохладна, свежа), метафори (потъна в мрака), сравнения (сякаш изчезна), олицетворения (замря в наслада), поетизми (тайнствените). От пръв поглед личи, че тази реч не е като „нормалната“ делнична реч. Във втория текст обаче не можем да открием нищо от това. Всяка дума, всеки израз, всяко изречение тук назовава само и единствено нещата такива, каквито са, без метафори, без епитети, без олицетворения и поетизми. Значи ли това, че този текст не е художествен?
          Разбира се, че не. Всеки, който е прочел „Старецът и морето“, се е убедил в огромната въздействена сила на това произведение. Нещо, което е потвърдено както от огромния му читателски успех, така и от престижните награди за литература, присъдени на писателя – „Пулицър“ и Нобелова награда. Силата на този текст се крие другаде – в драматизма на разказаната история, който сякаш се подсилва от пределно изчистения, „телеграфен“ стил на произведението, дълго и упорито търсен от писателя, за което той говори в интервюто, което прочетохме в началото.
          Защо се появяват тези разлики?
          Причините са две.
          От една страна, художественото произведение се стреми да се разграничи колкото се може повече от обикновената делнична реч, за да покаже, че задачите на текста са по-различни от това, да се съобщи нещо. Затова и първите прояви на словесното изкуство са били свързани с използване на стиха – специално ритмично слово, което от пръв поглед показва, че това не е обикновена реч.
          От друга страна обаче, когато художествените произведения се пишат все по един и същи начин, пък бил той и много образен и емоционален, постепенно въздействената сила на този тип реч се изчерпва. Или, както казваме разговорно, изтърква се. В своето интервю Хемингеуй обръща специално внимание на този факт – той казва, че писателят не бива да прави това, което вече е правено от други писатели, за да може неговото произведение да прозвучи свежо и да развълнува читателя. С други думи, художествената реч се стреми да се разграничи не само от обикновената делнична реч, но и от онази художествена реч, която вече е обичайна, предвидима.
          Именно затова не може да се даде едно-единствено определение на художествената реч и да се очертаят еднозначно особеностите на художествения стил. Въпреки това има някои общи характеристики, които са валидни за всички прояви на художественото слово, независимо от школата или индивидуалния авторски стил. И те са:
          – Художествената реч трябва да изгражда един убедителен образ на света, който да вълнува, да поражда чувства и оценки, да по-мага на читателя да се вживее в случващото се и да се постави на мястото на героите.
          – При художествената реч думите не само назовават нещата от действителността, но изразяват идеи и обобщения за човека и света. Затова и употребата на преносни значения на думите в художествената реч се среща много по-често, отколкото при нормалното общуване.
          – Художествената реч изгражда разнообразни образи на света, въвежда читателя в най-различни ситуации, среща го с различни герои и характери. Именно затова в художествените произведения можем да срещнем проявите на всички функционални стилове – разговорен, дори диалектен или жаргонен, публицистичен, научен, официално-бюрократичен. По този начин авторът успява да предаде атмосферата, в която протича действието, да направи речева характеристика на разказвача и героите, да внуши определено отношение.
          – Художественото произведение се стреми не просто да изгради образ на света, но и да разкрие чрез него определени идеи и да внуши представи и нагласи. Ето защо думите и изразите в художествената творба са подчертано многозначни, за разлика от тяхната нормална употреба, където в определен контекст думата има само едно-единствено значение.
          Всичко това се постига с помощта на внимателна обработка на изказа, която е резултат от майсторството на писателя, на неговото „изкуство“. Кои са инструментите на това изкуство ще научим в следващия урок.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave