Сюжетът и хуманитарните търсения на времето в „Евгений Онегин“
Както сам признава, Пушкин започва да пише „Евгений Онегин“ под силното влияние на Байрон и неговия „Дон Жуан“. В центъра на стихотворния му разказ стои невъзможната любов на двамата главни герои - Онегин и Татяна. Само че, за разлика от романтическите поеми на Байрон, тук схемата е променена - липсва героят, който пречи на двамата млади да са щастливи. Защо тогава тяхната любов остава нереализирана? Всъщност именно това е основният въпрос, на който романът в стихове „Евгений Онегин“ се стреми да отговори.
Един възможен отговор би бил - нещастно стечение на обстоятелствата, намеса на злата съдба. Вярно е, че в първия момент Онегин не отговаря на чувствата на девойката, но това би могло да се промени, както и става. Само че междувременно Татяна е отстъпила пред настояванията на майка си и се е омъжила. Така обстоятелствата попречват на героите да осъществят любовта си. Всъщност този отговор не е много далече от истината, но само ако възприемем значението на думата „обстоятелства“ възможно най-широко.
Всъщност сюжетът на романа ни показва цяла поредица събития, които довеждат до нещастната развръзка. Най-напред авторът надълго и нашироко запознава читателя с главния герой: описва навиците му, характера му, образованието му, начина, по който прекарва времето си. Защо е било нужно всичко това, вместо да се премине направо към срещата на младия мъж и девойката и да започне разказът за тяхната невъзможна любов? Само за да се покаже как Евгений Онегин попада на село и се среща с Татяна? Това е външната страна на фабулата, но не и истинското съдържание на произведението. Всъщност, описвайки ни героя и неговото обичайно поведение, романът ни подготвя да разберем какви са причините, довели да дългата поредица от нещастия. Отивайки на село, Онегин не иска да общува със съседите си, защото ги смята за ограничени и неинтересни. Сближава се само с Ленски, който по ум и образование се различава от обичайното руско общество. Но ето че характерът на Онегин, неговият начин да чувства света довеждат до там, че двамата приятели се изправят един срещу друг с пистолети в ръка и Онегин убива Ленски. Съдба и лошо стечение на обстоятелствата ли е това?
Нещастната развръзка е резултат на незрелостта на главния герой. Придружавайки Ленски у семейство Ларини, Онегин се среща с Татяна. Младата девойка се влюбва в красивия столичен франт, но той остава чужд на нейното вълнение. Тук някои читатели биха открили противоречие, защото главното занимание на Евгений е „науката за нежната страст“. Как така специалистът в тази „наука“ не успява да разбере, че това младо провинциално момиче крие в себе си качества, които след години ще го накарат да се влюби до безумие в нея? Всъщност противоречие има, но то не е свързано с владеенето на „науката за нежната страст“, а в това, че между тази „наука“ и истинската любов няма нищо общо. Героят трябва да преживее всички нещастия, описани в романа, за да разбере накрая коя е истинската и коя - фалшивата ценност. Междувременно обаче обстоятелствата са се променили и неговото прозрение не довежда до осъществяване на любовта между двамата, въпреки че е вече споделена. Защото животът не е нещо, което следва само личните ни желания, а има своя логика, на която всеки е принуден да се подчинява.
@bgmateriali.com
