Сюжет на романа "Снаха" от Георги Караславов
Началото на романа ни представя една спокойна селска картина. Поканени сме в къщата на Тодор Юрталана и неговата съпруга Гина Юрталанката, които с нетърпене очакват завръщането на своя син Стойко заедно с надничарките. Юрталана е неспокоен дали работата по нивята е свършена или той трябва да се трепе, за да я направи, както трябва. От тук разбираме, че Юрталана не е какъв да е селянин, а че е богат земевладелец, който не търпи несвършената работа.
Когато Стойко и надничарките пристигат, Юрталана скача като попарен и се втурва, за да се увери, че всичко е харно. Когато надничарките заговарят за заплащането им той им отговаря уклончиво и с недомлъвки, по всякакъв начин се опитва да им даде по-малко пари от заслуженото. Този момент предначертава и пътят, по който ще ходи Юрталана от тук нататък, и представя неговото скъперничество.
Стойко е най-големият син на двамата Юрталановци. По-малкият - Алекси не е дорасъл за училище, докато Стойко е веч за женене. Той си е избрал момата (Севда) и често я посещава посред нощ в градината на дома й. Избраницата му произхожда от по-бедно семейство, отколкото самият той, но въпреки това Стойко я обича с цялото си сърце и дори й говори за годеж и женитба. Майката на Севда – Казълбашка е изключително доволна от факта, че най-богатият ерген е предпочел нейната дъщеря пред другите моми в селото. Тя бди над срещите им със Стойко и се опитва да покаже къщата им в най-добрия и спретнат вид, за да не излязат като втора ръка хора. Бащата на Севда не гледа с добро око на тези припирни в градината, но под острите думи на жена си не смее да се противи. Въпреки това той се гордее с дъщеря си и счита за чест, това че Стойко е избрал нея.
Юрталана не обича да оставя днешната работа за утре, той става сутрин рано, постоянно обикаля нивите и пресмята кое как и кога да свърши. Постоянно крои планове и дава команди, държи изкъсо Стойко и не го оставя намира, докато не свърши всичката работа. От друга страна в главата му са се сметки, в които участва вече и Алекси, макар да не е порасъл. Юрталана не разбира от машини, дори мрази напредналата техника, но решава, че по-малкият му син трябва да я изучи и да му помага на нивята. Така и така Стойко не е могъл да сполучи в учението, поне с малкия си син да се гордее.
Юрталана непрекъснато обикаля нивите си, следейки за някакви нередности и търсейки си причина да нахока някого. Един ден, както обикаля се натъква на едно малко момченце, което бере от царевицата му. Юрталана го подгонва веднага, но хлапето е пъргаво. Двамата се гонят извество време, докато в пристъп на безпомощност Тодор хваща един камък и замята с него. Детето пада покосено на земята, но Юрталана смята това за инсценировка, той не вярва, че е ударил момчето толкова силно, но когато кляка до него, взима го в ръце и то не реагира, студена пот избива по челото му. Детенцето е мъртво, а Юрталана дори не знае чии баща и майка е оставил бездетни. В душата му се прокрадва разкаяние и страх, най-различни планове се кроят в главата му, докато се стигне до решението да зарови детето и никой да не разбере за случилото се, вместо да го набедят в убийството и да започнат арести и глоби.
Вечерта Юрталана хваща сина си Стойко и двамата отиват при детето. Оказва се, че е Астаровият син – Томичката. Заравят го под едно дърво и си дават дума да не казват на никого. Молейки се всичко да остане скрито-покрито, Юрталана дава дума да врече един овен на празника на Богородица.
В селото се разчува за липсващото дете, майката и бащата се топят от мъка по изгубената рожба, но Юрталана не продумва.
Минава се извество време, детето го смятат за избягало и Юрталана си отдъхва. Започва се отново монотонната работа и улисан в нея, разкаянието изчезва от душата му. През това време Севда чака Стойко най-накрая да обявят годежа. Тя и майка й се притесняват да не би Юрталана да дигне глас над тази сватба и да не им позволи да се вземат.
На деня на света Богородица, Юрталана изпълнява обещанието си, че ще връчи овен на празника. Той, спругата му, Стойко, Севда и Казълбашката се вдигат до Бачковския манастир и там се разиграват весели хора, пеят се песни и веселието е пълно. На следващият ден навсякъде се говори за Севда и Стойко и за тяхното кръшно хоро. Най-накрая Стойко подметва за годежа и съмненията на Казълбашката и Севда се разсейват.
Вдига се сватбата и Севда заживява в къщата на Юрталана.
Първите няколко месеца и се струва, че е като в приказка. На празниците двамата със Стойко се веселят донасита, в къщи къщната работа не й тежи, а най й става благо, когато преминава по улиците и всички завистливо я сочат с пръст и зад гърба и се чуват откъслечни реплики като „Юрталановата снаха”. Севда дори се привързва към Алекси, които предпочита нея пред собствената си майка.
Животът им тече нормално, а Юрталана продължава с безбройните си планове. Той купува няколко ниви, които се образуват в Голямата нива, но това не му стига. Постоянно пуши и пресмята с молив нещо върху цигарената му кутия.
Веднъж в един откровен разговор Стойко признава на Севда за убийството на Томичката и как са го заровили. Дълго време Севда не може да мисли за нищо друго освен това, но улисана в друга работа то се изпарява от главата й. Налягат я нови грижи, а именно липсата на дете. Тя пробва какво ли не – знахарки, помади, дори се вдигат чак до Пловдив на празника на Богородица и там преспива в манастира, молейки се всичко да мине благополучно и тя най-накрая да си има дете. Но чудото така и не идва. Започват мъчителни дни за младата душа, но това не е единствената беда.
Полека-лека цялата работа по нивята пада върху Стойко, от друга страна пък общината решава да вземе част от нивите на Юрталана и да му даде други, но не толкова плодотворни. В къщата на Юрталанови става неприветливо, Стойко не се прибира по цял ден, а прибере ли се вечер, той е капнал от умора. Алекси е пратен на училище, но оценките му не са на ниво и той остава да повтаря трети клас. Юрталана пък не иска да се примири с вземането на земите му и се кандидатира за кмет. Дълго време обикаля по хорските къщи, но накрая е победен от съперника му Пеню. Колкото и злъч да изсипва върху главата на новия кмет, нищо не помага. Общината му взема земите и ги заменя с други, където нищо не може да се насади и да израсне.
Севда все повече се затваря в себе си, не се чува звънката й песен, не се вижда бодрата й походка. Тя е нещастна, че няма рожба, че не вижда мъжа си по цял ден, че Юрталана непрекъснато е начумерен, а Юрталанка непрекъснато недоволна и пълна с хапливи забележки.
Не се минава дълго и върху Юрталановата къща надвисва друга беля. Изморен до немай къде от работа, Стойко пада на легло. Уж се оправя за известно време, но болестта е коварна. Той се подува, става бял като платно, краката му отичат. Добива заоблен вид и не е пригоден за работа. Юрталана е недоволен, обявява сина си в мързел и дълго време не вярва в болестта му. Двамата със съпругата му смятат, че Севда го подучава да не работи и да мързелува по цял ден. Чак когато отиват на доктор и той потвърждава, че Стойко трябва да лежи на чист въздух и да яде само отбрани храни, Юрталановото сърце се отпуска и той се примирява с болестта на сина си.
Алекси продължава да не се учи добре, Юрталана решава да го изпрати в Пловдив да се учи в търговската гимназия.
Един ден околийският началник извиква Юрталана. Завистливото сърце изтръпва от страх да не би да се е разбрало за убитото момче, но страховете се оказват напразни. Кметът и околийският началник му предлагат да стане общински съветник. Така се започва нова борба за гласове и нови ядове, от които патят единствено Севда и Стойко.
Болестта на Стойко продължава и дори се влошава. Под заръката на лекаря Юрталана изпраща сина си в Пловдив в най-скъпата болница, където ще го гледат като писано яйце. Тъкмо и Алекси ще наглежда батко си и Юрталана ще си почине от непрекъснатото му мързелуване.
Дълго време няма ни вест, ни нищо от Стойко. Юрталана се успокоява, че ако има нещо лошо, то непременно ще им обадят. Така и става. Той получава бележка от Алекси, че Стойко е зле. Юрталана се хваща и отива в Пловдив и седмица не се връща. Севда се топи от мъка и тревога по мъжа си, става като сянка, от ден на ден дрехите й стават все по-широки.
Дългочаканата вест за Стойко пристига със зетът на Юрталана. Той съобщава на Севда и Юрталанка, че Стойко се е поминал.
Умряло от мъка по мъжа си, Севда намира сили да остане в къщата на Юрталана, тъй като традицията повелява да се стои в къщата, където е живяла поне година след смъртта му. Но стоенето в къщата й е невъзможно, тъй като двамата Юрталановци не я искат. Дълго време я тормозят, карат я да върши най-тежката работа, отправят към нея злостни забележки, от които очите й се пълнят със сълзи. Девойката не успява да издържи и се прибира при майка си.
Освен лошо отношение тя не получава нищо друго от свекъра и свекървата си. Дори не й връщат ръчно изтъканата черга, камо ли нещо друго. Севда е същевременно ядосана и разстроена.
Един ден тя подмята на Юрталана за смъртта на Томичката. Косите на свекъра и настръхват, сърцето му заподскача до небето. Той разбира, че няма да се отърве без да й даде нещо, за да й запуши устата. Но Севда, подучена от баща си, иска Голямата нива. Започват се преговори между Севда и Юрталана, той е непреклонен и не иска да даде тая нива.
Сънят му става неспокоен, очите му се у входната врата, чакащи да се открехне и Севда да влезе и да приеме предложението за по-малката нива. Но това не става. Дни наред Юрталана прималява все повече и повече, а малкият му син само спомага за това. Той е изключен от Пловдив и сега се е прибрал у дома, но само лейтяйнства.
Севда така и не склонява и Юрталана, след дълго умуване и премисляне, решава сам да се предаде, смятайки, че така присъдата му ще е по-лека. Той дава пари на жена си, заръчва й нищо да не дава на Алекси и се запътва със сълзи на очите при кмета.
@bgmateriali.com
