Чрез своите герои Иван Вазов успява да проникне в човешката душа. Той ни припомня забравени идеали и утвърждава ценности, в които вярва. Произведенията му ни помагат да бъдем човечни и нравствено чисти, да върнем общочовешките ценности в нашето време.

Разказът „Една българка” ни запознава с духовната красота на баба Илийца и с това провокира съзнанието на съвременника ни, който малко обръща внимание на духовността, съвестта и морала. Чрез образа на главната героиня Вазов утвърждава християнското благочестие, благородството, човеколюбието и нравствената сила - добродетели, които ще живеят вечно.

Баба Илийца се проявява като силна и твърда жена, с непреклонен български дух, с добро и отзивчиво сърце. Съдбата и е стоварила на ръцете отговорността за живота на болното внуче. Поведението и пред заптиетата е твърдо и изпълнено с достойнство, защото я води майчиното чувство и чувството за дълг. Изтерзаната жена се опитва да докосне струната на милосърдието в тъмните души на турците, да призове бащината обич.

При вида на бунтовника човечността и я подтиква да му окаже помощ. Тя осъзнава какви са реалните опасности и риска, който поема, но милосърдието и състраданието я карат да забрави за болното си внуче и да помогне ,защото „Българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става”.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com