Творчеството на Сафо се цени още по нейно време. От събраните стихове в девет книги – любовна лирика, епиталамии (сватбени песни, изпълнявани по време на брачния ритуал), химни, вероятно и елегии, епиграми, ямби – е запазено твърде малко. Влиянието на лириката й се прехвърля отвъд пределите на Гърция – Сафо е модел за подражание на Катул и Хораций. В Палатинската антология е запазен лаконичен, но красноречив израз на почитта към поетесата: "Някои казват Музите са девет: колко безрасъдно! Вижте, има още и Сафо, от Лесбос, тя е десетата".

Лириката на Сафо проговаря за вътрешния свят на жената от времето на VІІ в. – за преживяването на обичта и нежността, за прибирането на погледа от света на големите дела в света на любовното чувство. Няма други сюжети за поетесата от Лесбос освен сюжетите на собственото аз, а те почти винаги са свързани с радостите и тъгите на любовния копнеж. Сафо описва духовните състояния като състояния на тялото – погледът й детайлно пресъздава телесните реакции при среща с красива жена или мъж. Това е типичен маниер за разкриване на вътрешния емоционален свят през архаиката – спомнянето и изреждане на движения, подробно проследени из частите на човешкото тяло или конкретни картини от природния пейзаж. Чувствата по времето на Сафо са овъншнени, защото още се търсят средствата за формулиране на понятия за емоции чрез използване на нагледни образи. Тъкмо този описателен поглед, потънал в телесността и предметността, но все пак преодолял буквализма на епоса, прави античната поезия привлекателна с хубостта на семплата и пластична откровеност.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave