Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........
Вариант 12
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 7 КЛАС
Прочетете текста и отговорете на въпросите (1. – 4.).
Несъмнено най-чудните страници от „Пътешествията на Гъливер в някои далечни страни“ са тези, в които се описват неговите необикновени приключения в страната на лилипутите и в страната на великаните бробдингняги.
В страната на лилипутите размерите – ширина, височина и дебелина, на всички хора, животни, растения и предмети са 12 пъти по-малки, отколкото при обикновените хора. В страната на великаните обратно – 12 пъти по-големи. Защо авторът на „Пътешествията“ е избрал именно числото дванадесет, е лесно да се разбере, ако си припомним, че то е съотношението на фута към дюйма в английската мерна система. (Авторът на „Пътешествията...“ – Джонатан Суифт – е англичанин.) Дванадесет пъти по-малко или дванадесет пъти повече като че ли не е особено значително намаляване или увеличаване. Обаче различието в природата или обстановката на живота в тези фантастични страни спрямо тези, с които сме свикнали, се оказва поразително. Често пъти това различие така ни учудва със своята неочакваност, че дава материал за много остроумни задачи.
Очевидно е, че Суифт, пишещ според принципите на Просвещението и осмиващ наукоподобието, отправя различни провокации към читателя.
1. Коя е темата на текста?
А) Романът „Пътешествията на Гъливер“;
Б) Дванадесет пъти по-малко или повече в романа на Суифт;
В) Загадките на романа на Джонатан Суифт;
Г) Провокациите на романа „Пътешествията на Гъливер“.
2. Кое от предложените заглавия не се препокрива с темата на текста?
А) Книгата на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“;
Б) Математическото различие 12 пъти в „Пътешествията на Гъливер“;
В) „Пътешествията на Гъливер“ – упражнение по математика;
Г) Математическите провокации на Джонатан Суифт.
3. Количественото различие 12 пъти в текста може да бъде определено най-вече като:
А) математическа провокация;
Б) авторова приумица;
В) любопитен факт;
Г) слабост на Суифт към числата.
4. Текстът не дава отговор на въпроса:
А) От колко части се състои книгата на Суифт?
Б) Какви са размерите на лилипутите и великаните?
В) Какви предизвикателства крие книгата на Суифт?
Г) Защо Суифт използва числото 12?
5. С кой ред ще замените многоточията?
Техните ………………………………….. животни бяха почти ………………………………….. за мен. Видях как един готвач скубеше чучулига колкото нашата ………………………………….. муха; друг път едно момиче ………………………………….. невидим конец в невидима игла.
А) най-дребни; незабележими; обикновена; вдяваше;
Б) най-незначителни; невидими; незабележителна; промушваше;
В) най-малки; незначителни; проста; прокарваше;
Г) най-дребнави; недоловими; дребна; пъхаше.
Коя от подчертаните думи е написана без правописна грешка? (6. – 10.)
6. Романа (А) „Пътешествието на Гъливер“ донася на автора (Б) си литературно бесмъртие (В). В тази необикновенна (Г) книга Джонатан Суифт описва приключенията на доктор Лемюел Гъливер.
7. Фантазията на авторът (А) не само забавлява малките читатели, но и с горчива осмивка (Б) им показва сложния (В) свят на възрасните (Г).
8. На пети ноември, началото на лятото по тези земи, при твърде лоша видимост (А) моряците забелязаха скала. Но вятъра (Б) беше толкова силен, че ни блъсна право във нея (В) и кораба (Г) ни се разби.
9. С извънредна лофкост (А) те подхвърлиха една от най-големите бъчви, изтърколиха (Б) я до ръката ми и избиха капака. Изпих я на една глъдка (В), защото тя не съдържаше и четвърт литар (Г).
10. Шестстотин дюшеци (А) с обикновенни (Б) лилипутски размери бяха докарани със коли (В) в моето помещение (Г), където шивачите се заеха за работа.
11. В кое изречение са нарушени правилата за съгласуване в текста?
Един път с нас дойде в градината придворното джудже (1). Издебвайки момента, когато се разхождах под едно дърво, той хвана клона и го разтърси над главата ми (2). Град от ябълки колкото бъчви се посипаха по земята (3). Една от тях ме удари по гърба и ме събори на тревата (4).
А) 1;
Б) 2;
В) 3;
Г) 4.
12. В кой пример са нарушени правилата за цитиране?
А) „Бяха изпратени петстотин огромни коня, за да ме откарат в столицата“ – разказва Гъливер за страната на лилипутите.
Б) Ето как лилипутите приготвят леглото на своя гост великан в „Пътешествията на Гъливер“: „От сто и петдесет дюшека, съшити заедно, излезе един, на който аз свободно можех да се събера на дължина и ширина.“
В) Сред предметите, докарани от Гъливер от страната на великаните, бил „и златният пръстен, който кралицата лично ми подари милостиво, сваляйки го от малкия си пръст и нахлузвайки го на шията ми като огърлица“.
Г) Друг път четем: „Някакъв подъл ученик ме замери с орех право по главата и за малко не ме улучи, а той беше хвърлен с такава сила, че неминуемо щеше да ми пръсне черепа, тъй като беше малко по-малък от нашата обикновена тиква.“
Кое изречение е написано без пунктуационна грешка? (13. – 15.)
13.
А) Не ви ли се струва, че петстотин коня са извънредно много за тази цел, даже ако се вземат под внимание относителните размери на Гъливер и лилипутските коне?
Б) За кравите, биковете и овцете на лилипутите Гъливер разправя, че когато заминавал направо „ги сложил в джоба си“!
В) Наредиха един върху друг четири дюшека зашити от 150 лилипутски, но дори и на това легло ми беше трудно да спя и се чувствах като върху каменен под.
Г) Дори четирите пласта подобни дюшеци не са представлявали достатъчно меко легло, защото полученият дюшек бил три пъти по-тънък от нашия.
14.
А) Гъливер напуснал Страната на лилипутите с лодка, която била за дребосъците чудовищен кораб далеч превъзхождащ размерите на най-големите им флотски съдове.
Б) Можете ли приблизително да изчислите, колко лилипутски тона водоизместимост е имала тази лодка ако изхождате от факта, че тя е могла да носи товар 300 кг?
В) На друго място Гъливер разказва, че кофите на лилипутите били „не по-големи от нашия най-голям напръстник“.
Г) Могат ли да съществуват такива мънички бъчвички и кофи в страна където всички нормални предмети са само дванадесет пъти по-малки?
15.
А) Ако бъчвата и кофата на лилипутите имаха такива форми, каквито имат нашите трябва да бъдат дванадесет пъти по-малки от тях не само на височина, но и на ширина и дължина.
Б) По математически път можем да изчислим, че вместимостта им е малко повече от чаена лъжичка и в действителност не превишава вместимостта на голям напръстник.
В) Ако вместимостта на кофата на лилипутите е равна на чаена лъжичка, то вместимостта на винената бъчва, ако тя събира десет кофи няма да бъде повече от половин чаша.
Г) Толкова ли е чудно, че Гъливер не е могъл да утоли жаждата си, дори с две бъчви?
16. Кое изречение съдържа пунктуационна грешка?
А) Идеята за написване на книга, която има за цел да осмее модната наукообразност на съвремието се ражда през 1713г., когато една вечер Суифт и неговите приятели спорят за великото и незначителното, за гигантското и дребното.
Б) 46-годишният вече утвърден публицист изтъква пред приятелите си аргумента, че нищо в света не е голямо или малко, ако не бъде сравнено с нещо друго и на този принцип той изгражда сатиричното си изображение.
В) И докато на първите две части на романа литературните критици лекомислено поставят етикета „детска литература“, то никой от тях не смее да отрече мащабите на сатиричното изображение в третата и четвъртата част.
Г) Даже и най-значителните съвременни изследователи със страхопочитание се измъкват от конкретно тълкуване на романа с баналната фраза, че „Гъливер“ е може би най-недооценената класическа творба в английската литература.
17. Кое изречение не е сложно съчинено противоположно?
А) Романът „Пътешествията на Гъливер“ е написан в началото на XVIII век, но не спира да ни изненадва с откритията, с обществено-политическите прозрения и социалните пророчества, втъкани от автора в сюжета, образите и ситуациите.
Б) В случая не става въпрос за гениалните технологични измислици на Жул Верн, вдъхновили изобретателите от по-късните епохи, а за представяне на конкретни научни и технически факти.
В) „Пътешествията на Гъливер“ е първата западноевропейска художествена творба, в която се споменава Япония и дори в нея се развива част от сюжета на произведението.
Г) Едва 150 години след първия тираж на „Пътешествията...“ учените наблюдават двата спътника на Марс, а те са описани с поразителна точност в третата част на книгата на Суифт още през 1726 г.!
Като използвате знанията си за граматическите категории и значения на глагола, посочете излишното! (18. – 20.)
18.
А) Гъливер се чувстваше добре в царството на лилипутите.
Б) Стълбата се преместваше от великаните.
В) С тях вече се разбирахме добре.
Г) Аз се качвах на най-горното й стъпало.
19.
А) Гъливер всичко бил прочел.
Б) Той много се стараел при четенето.
В) Ключарят щял да дойде навреме.
Г) Той беше получил гигантския пръстен от кралицата.
20.
А) Той няма да се отърве жив.
Б) Гъливер не е виждал подобни ябълки.
В) Той не беше очаквал такова нещо.
Г) Утре нямало да си тръгне.
ОТГОВОРИ:
1. Б); 2. А); 3. А); 4. А); 5. В);
6. Б), верните варианти: А) романът; В) безсмъртие; Г) необикновена;
7. В), верните варианти: А) автора; Б) усмивка; Г) възрастните;
8. А), верните варианти: Б) вятърът; В) в нея; Г) корабът;
9. Б), верните варианти: А) ловкост; В) глътка (от гълтам); Г) литър (проверка с литри);
10. Г), верните варианти: А) шестстотин дюшека; Б) обикновени; В) с коли;
11. Б) – нарушена е номинативната (именната) верига на текста: личното местоимение трябва да се съгласува с подлога в предишното изречение – „придворното джудже“, защото го замества. Следователно трябва да се напише „то“, а не „той“, защото подлогът е изразен със съществително от ср. р., ед. ч.;
12. В) – липсва съгласуване на глаголите и местоимението в изречението: прав. Посочвайки предметите, докарани от страната на великаните, Гъливер споделя: „Тук е и златният пръстен, който кралицата лично ми подари милостиво, сваляйки го от малкия си пръст и нахлузвайки го на шията ми като огърлица.“;
13. Г), верните варианти: А) Не ви ли се струва, че петстотин коня са извънредно много за тази цел даже ако се вземат под внимание относителните размери на Гъливер и лилипутските коне?; Б) За кравите, биковете и овцете на лилипутите Гъливер разправя, че когато заминавал, направо „ги сложил в джоба си“!; В) Наредиха един върху друг четири дюшека, зашити от 150 лилипутски, но дори и на това легло ми беше трудно да спя и се чувствах като върху каменен под.;
14. В), верните варианти: А) Гъливер напуснал Страната на лилипутите с лодка, която била за дребосъците чудовищен кораб, далеч превъзхождащ размерите на най-големите им флотски съдове.; Б) Можете ли приблизително да изчислите колко лилипутски тона водоизместимост е имала тази лодка, ако изхождате от факта, че тя е могла да носи товар 300 кг?; Г) Могат ли да съществуват такива мънички бъчвички и кофи в страна, където всички нормални предмети са само дванадесет пъти по-малки?;
15. Б), верните варианти: А) Ако бъчвата и кофата на лилипутите имаха такива форми, каквито имат нашите, трябва да бъдат дванадесет пъти по-малки от тях не само на височина, но и на ширина и дължина.; В) Ако вместимостта на кофата на лилипутите е равна на чаена лъжичка, то вместимостта на винената бъчва, ако тя събира десет кофи, няма да бъде повече от половин чаша.; Г) Толкова ли е чудно, че Гъливер не е могъл да утоли жаждата си дори с две бъчви?;
16. А) – прав. Идеята за написване на книга, която има за цел да осмее модната наукообразност на съвремието, се ражда през 1713 г., когато една вечер Суифт и неговите приятели спорят за великото и незначителното, за гигантското и дребното.;
17. В);
18. Б) – глаголът е в страдателен залог;
19. Г) – глаголът не е в преизказна форма;
20. Г) – глаголът е в преизказна форма.
@bgmateriali.com
