Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........
Вариант 29
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 7 КЛАС
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 5.
БЯЛОТО ОТГОРЕ ЗАРАДИ Б – КАТО БЪЛГАРИЯ
Историята на знамето на България съчетава не само факти и личности, но и древни вярвания и символи. Три цвята – бяло, зелено и червено, са вписани в него, три цвята – съчетали вселената на българина, неговата история и неговото бъдеще.
Първообразът на знамето ни е създаден от Иван Парашкевов, а е избродиран от неговата дъщеря Стилияна Парашкевова. Буден и родолюбив българин, роден в Ямбол, Парашкевов живее в Браила и е известен търговец. През октомври 1876 г., когато българските емигранти искат да съберат средства за знаме на опълчението, Парашкевов заявява, че поема „грижата да го приготви за своя сметка“. Той решава, че дъщеря му, която е едва 15-годишна, ще изработи знамето.
За целта Парашкевов доставя от Виена копринен плат, сърмени конци и маргарит*. Сам изработва различни проекти и най-после, когато се спира на един от тях, Стилияна започва работа. Шест месеца младото момиче неуморно бродира знамето, останало в историята ни като Браилското. В него за първи път подредбата е бяло, зелено, червено. Бялото, по думите на Стилияна, било поставено отгоре, защото „започва с б – горе бяло, горе и България“. На трибагреника е изобразен 60-сантиметров изправен лъв и над него надпис „България“. Отдолу е извезано: „С Божията воля и със силата на славного руского царя Александра ll-го напред!“. Знамето е широко 175 см и дълго – 198 ом.
В Плоещ на 20 май 1877г. Иван Парашкевов и дъщеря му Стилияна връчили на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия, първия български трикольор, изработен за Четвърта опълченска дружина. Князът подарил на Парашкевов сабя и предложил на Стилияна да учи в Русия. Момичето отказало, защото вече било сгодено.
След Освободителната война знамето вероятно е занесено в Русия, а по-късно върнато в България. През 1930 г. Стилияна е поканена в царския дворец, за да види знамето, което е ушила като момиче. Сега то се съхранява в Националния военноисторически музей.
Така бяло-зеления-червен трицвет се налага в общественото съзнание като държавен символ на България. На 7 април 1879 г. Учредителното събрание в Търново го утвърждава като национален флаг.
Речник: маргарит – скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди, бисер.
1. Коя е темата на текста?
А) утвърждаването на българския трикольор;
Б) историята на Браилското знаме;
В) изработването на българския трикольор;
Г) историята на българския трикольор.
2. В кой ред се съдържа допълнителна информация за текста?
А) Създаването на българския трикольор е свързано с името на браилския търговец Иван Парашкевов и неговата дъщеря.
Б) Трикольорът с изправения лъв и надпис над него „България“, изработен от 15-годишната Стилияна за шест месеца, е връчен на Четвърта опълченска дружина на 20 май 1877 г.
В) Българският трибагреник е: бяло, което символизира чистота, свобода, святост; зелено – хайдушкият символ, свързан с образа на гората закрилница; червено – пролятата кръв на героите, загинали в боя.
Г) На 7 април 1879 г. Учредителното събрание в Търново утвърждава като национален флаг знаме, което в цветово отношение е еднакво с ушитото от Стилияна Парашкевова Браилско знаме.
3. Първият, вторият и третият абзац са свързани чрез:
А) местоимения;
Б) лексикални повторения;
В) синоними;
Г) популярни термини.
4. Кое от твърденията НЕ е вярно?
А) Информацията в текста е свързана с историческо-документални факти.
Б) Информацията в текста е свързана с Българското възраждане.
В) Информацията в текста е свързана с учредяването на Българската държава.
Г) Информацията в текста е свързана с политиката на България.
5. Коя от думите е излишна според текста?
А) трибагреник;
Б) трицвет;
В) трикольор;
Г) трицветен.
6. Коя от думите не е членувана правилно?
А) знаменосецът
Б) пряпорецът;
В) байрактарът;
Г) трикольорът.
В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка? (7. – 9.)
7.
А) Първите знамена са имали практическа роля – при конна атака е било важно да се вижда посоката и скоростта на вятъра.
Б) На 100 конници един носел 4 – 6-метрово ударно копие, а конската опашка на върха му показвала какви са условията за стрелба с лък.
В) Конската опашка отпада като държавен знак на България, през 864 г.
Г) Развявали сме я близо два века и половина и според византийски източник от времето на хан Омуртаг при сключване на международен договор сме се клели в нея.
8.
А) В 864-а християнството става официална религия и забранява езическите символи.
Б) Изработват се държавни знамена от плат, подобно на съвременните, но какви цветове е имало, не се знае.
В) През 1204 г. папа Инокентий III подарява на цар Калоян заедно с короната и държавно знаме, но летописците не дават сведения как е изглеждало то.
Г) Хроникьорите на кръстоносците, обсадили Адрианопол през 1205 г. съобщават, че гърците развявали на стените български знамена и по този начин ги предупредили, че градът се е подчинил на цар Калоян, но и те не описват тези знамена.
9.
А) В картата на италианския мореплавател Анджелино де Далорто от 1330 г. върху столицата ни Търново е поставен само контур на знаме без цветове, с изображение на три изправени лъва.
Б) Лъвовете са родов герб на Шишмановци, които управляват до края на XIV век и затова народът запазил спомен за лъва като български символ.
В) Народното предание твърдяло още в средата на XIX век, че знамето на средновековната ни държава било трицветно – бяло, зелено, червено.
Г) Възможно е да е така, след като преданието казва и истината за лъва.
10. Колко правописни и пунктуационни грешки са допуснати в изреченията?
Георги Ръковски поръчва за първата Българска легия в Белград, през 1862 г. имено трицветно знаме, но багрите са били в друг ред – зелено бяло червено. Такова трицветно знаме но с червеното от горе развява и четата на Филип Тотю.
А) три правописни грешки и три пунктуационни;
Б) четири правописни грешки и четири пунктуационни;
В) пет правописни грешки и пет пунктуационни;
Г) шест правописни грешки и шест пунктуационни.
11. В кое от изреченията допуснатата пунктуационна грешка е при обособената част?
А) Конницата вдигала облаци от прах и за да не се загуби някой, било потребно парче ярък плат привързано на дълго копие, за да се вижда отдалеч.
Б) Постепенно знамето се превръща в морална необходимост, при изнамирането на огнестрелното оръжие то било там където е командирът и главният удар.
В) Веели се знамето – всичко е наред, изчезне ли – това е знак че е погубена честта на полка.
Г) Никога досега, българско бойно знаме не е падало във вражески ръце.
12. На мястото на многоточията поставете правилно членуваните и съгласуваните думи.
В митологията и ……………………………………………… на преобладаващата част от народите по ……………………………………….. е символ на висша, божествена мощ, сила и власт, благородство и спокойствие, благоразумие, великодушие и справедливост. Красивото същество с латинското име Felix leo е ………………………………………. като цар на всички животни на планетата.
А) фолклорът, светът, лъвът, коронясан;
Б) фолклора, светът, лъва, коронясано;
В) фолклора, света, лъвът, коронясано;
Г) фолклорът, света, лъвът, коронясан.
В коя от думите не е допусната правописна грешка? (13. – 15.)
13. Неизменен знак, сапътстващ (А) историческото ни развитие като държава, народ и нация, е лъва (Б). Изглежда той е пренесен отвъд (В) земите на Дунава с тотемните символи от прабългарите, каквито са още змията, коникът (Г), орелът.
14. Постепенно лъвът се утвърждава (А) и става първостепенен. Той е съхранен в народносната (Б) ни символика и се появява за пореден път в зората на българската държавност след възстанието (В) на асеневци (Г). Той е родов герб на тримата братя и се съхранява от XII-XIV в.
15. След като остъпва (А) за извесно (Б) време мястото си на орела в някои (В) наши гербове от Средновековието, лъвът ще символизира държавността ни при последният (Г) български владетел Иван Шишман.
В коя от думите е допусната правописна грешка? (16. – 18.)
16. В европейската (А) хералдика* той е най-честият (Б) символ на България. Виждаме го изобразен през 1710 г. в сборникът (В) на хърватина Павел Витезарович „Стематография“ и 40 години по-късно също в стематография, преведена (Г) и издадена на кирилица от Христофор Жефарович.
Речник: хералдика – 1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове. 2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове.
17. От тогава (А) българският герб с коронован лъв ще се появява многократно в книги и литографии във времето на нашето Възраждане (Б). Царят на животните присъства неизменно (В), когато става дума за героика (Г). Неслучайно той е и в името на най-големия сред българите в нашата история – Васил Левски.
18. Царят (А) на животните е не само на нашите знамена, но и върху кълпаците (Б) на въстаниците от април 1876 г. Не правят изключение красивите копчета по униформите (В) на нашите офицери и войници (Г).
19. Кое от твърденията за изреченията НЕ е вярно?
Националната ни валута е лев и лъв има както върху първите български сечени монети след Освобождението, така и върху първите банкноти. Разбира се, без лъв не могат нашите ордени „За храброст“, също и първият герб на столицата София.
А) Изреченията са сложни съчинени.
Б) В изреченията е използван вметнат израз.
В) Изреченията съдържат четири сказуеми.
Г) Изреченията са безподложни.
20. В кой ред не е допусната грешка при имената?
А) Иван-Парашкевов модел, иван-парашкевовско дарение, Парашкевова дъщеря;
Б) Омуртагов надпис, ханомуртагско време, Хан-Омуртагова войска;
В) Шишмановци, Иван-шишмановия род, иваншишмановската крепост;
Г) Цар-Калоянови архиви, Калоянов договор, Калоянов род;
ОТГОВОРИ:
1. Г); 2. В); 3. Б); 4. Г);
5. Г). никъде в текста не е спомената думата трицветен;
6. В) байрактарят;
7. В) Конската опашка отпада като държавен знак на България през 864 г.;
8. Г) Хроникьорите на кръстоносците, обсадили Адрианопол през 1205 г., съобщават, че гърците развявали на стените български знамена и по този начин ги предупредили, че градът се е подчинил на цар Калоян, но и те не описват тези знамена;
9. Б) Лъвовете са родов герб на Шишмановци, които управляват до края на XIV век, и затова народът запазил спомен за лъва като български символ.
10. В) Георги Раковски поръчва за Първата българска легия в Белград през 1862 г. именно трицветно знаме, но багрите са били в друг ред – зелено, бяло, червено. Такова трицветно знаме, но с червеното отгоре, развява и четата на Филип Тотю.;
11. А) Конницата вдигала облаци от прах и за да не се загуби някой, било потребно парче ярък плат, привързано на дълго копие, за да се вижда отдалеч. Останалите верни отговори са: Б) Постепенно знамето се превръща в морална необходимост, при изнамирането на огнестрелното оръжие то било там, където е командирът и главният удар; В) Вее ли се знамето – всичко е наред, изчезне ли – това е знак, че е погубена честта на полка.; Г) Никога досега българско бойно знаме не е падало във вражески ръце.;
12. В);
13. В); верните варианти: А) съпътстващ, Б) лъвът, Г) конникът;
14. А); верните варианти: Б) народностната, В) въстанието, Г) Асеневци;.
15. В); верните варианти: А) отстъпва, Б) известно, Г) последния;
16. В) в сборника;
17. А) оттогава;
18. Б) калпаци;
19. Г);
20. Б); верните варианти на сгрешените имена: А) иванпарашкевовско дарение; В) Иван-Шишмановия род; Г) Калоянов род.
@bgmateriali.com
