Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........
Вариант 8
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – 7 КЛАС
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4.
Преди много, много години в далечните гори на Тибет хан Исперих оставил родния дом и се отправил да търси плодородна земя за прабългарите. Много гори и реки преминал, за да се установи накрая в земите на славяните, където бил посрещнат радушно. Славянки в бели одежди му поднасяли чаши с напитки, а празничните трапези били богати с ястия – дар от плодовете на тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той страдал за своите близки – за майка си и сестра си Калина. Стоял той на брега на голямата река и горещи сълзи течели по обветрените от дългите походи мъжки бузи, а погледът му бил молитвено обърнат към слънцето и Бога. И се случило чудо. На раменете му кацнала бързокрила лястовичка, с която Исперих споделил болката си.
Птичката полетяла към земята, където се родили българите, и разказала с човешки глас на Калина за новото царство на брат й, за мъката му по нея, предала й и сърдечните поздрави на Исперих. Зарадвала се Калина и решила да изпрати на брат си вест. Стъкмила букет от зелена трева, обвила го в бял копринен конец и възел за поздрав завързала – така българите предавали думите. Със сестринска обич го изпратила по лястовичката.
Като мълния се понесла птицата и скоро кацнала на раменете на Исперих. Но от дългия път крилете на лястовичката се протрили и алена кръв обагрила белия копринен конец. Радостният хан взел букета, прочел по възлите сестринския поздрав и украсил с него гърдите си. Бяло-червената нишка привличала всички погледи. И заповядал Исперих на своя народ: нека на този ден всеки да се украсява с преплетени бяло-червени нишки като символ на здраве и небесна благословия.
Това се случило на първи март и останало до наши дни.
1. Какъв е жанрът на текста?
А) мит;
Б) приказка;
В) легенда;
Г) разказ.
2. Какъв е текстът според сферата на общуване?
А) художествен;
Б) научен;
В) научнопопулярен;
Г) публицистичен.
3. Писмото на прабългарите според текста е:
А) съставено от букви;
Б) клинописно;
В) йероглифно;
Г) съставено от възелчета.
4. Свързването на обичая да се носят мартенички с името на хан Исперих (Аспарух) показва, че:
А) Исперих бил не само велик хан, но и нежен брат;
Б) Калина е действителна историческа личност;
В) обичаят има старобългарски произход;
Г) обичаят е възникнал в далечните гори на Тибет.
5. Коя двойка думи не се състои от антоними и съответно не отговоря на нрава на Баба Марта?
А) усмихната – намръщена;
Б) притихне – развихри;
В) бяла – червена;
Г) щипне – погали.
В коя от подчертаните думи не е допусната правописна грешка? (6. – 10.)
6. На сутринта на първи март във всеки (А) дом се пали огън, така че да има повече дим. А след това всеки трети прескача огънят (Б) с лице откъм страната на изгряващото слънце, за да се учисти (В) от злите сили и да се претпази (Г) от болести.
7. В родопската (А) област се правят многоцветни, а в Софийско и Мелнишко – двуцветни мартеници със син (Б) и червен цвят. Когато се изработват, конеца (В) им задължително се върти само на ляво (Г).
8. Традиционата (А) мартеница има и друга окраса (Б) – парички, железни халки, скилидки (В) от чесън, маниста (Г), черупки от охлюви и много още елементи.
9. За здраве връзвът (А) мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на врътлетата (Б) на децата; на кръстта (В) под пояса и на лактите под ръкава (Г) на ризата на ергени и млади мъже.
10. Мартеницата се сваля и се слага под камък (А). Ако след десет дни под него са се настанили мрафки (Б), ще е богата годината с овце, ако пък има и други бобулечки (В), ще има голям приплод от едър рогат добитак (Г), ако има червеи, ще се въдят много коне.
Каква грешка е допусната в изречението? (11. – 12.)
11. Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата от злото – болести и немотия.
А) лексикална;
Б) правописна;
В) пунктуационна;
Г) граматическа.
12. Бялата вълнена нишка символизира дълголетие, а червената здраве и живот.
А) лексикална;
Б) правописна;
В) пунктуационна;
Г) граматическа.
Кое от изреченията е написано без пунктуационна грешка? (13. – 14.)
13.
А) Мартениците трябвало да бъдат усукани, за да се усукват момите около момците.
Б) А дойдели Власовден мартеничка се поставя по вратите на кошарите и рогата на добитъка, по пътните врати и оборите.
В) Вземе ли да се ражда домашно животно мартеница в бяло и червено се окачва по вратовете, ушите и опашките на малките против уроки.
Г) За здраве и дълголетие мартеница се връзва и на сватбените знамена, по хурките на младоженките на всяко новородено дете, а също така – и на родилките.
14.
А) Названието „Март“ произхожда от латинското „Мартеус“, т.е. Марсов, посветен на Марс – бога на войната син на Юпитер и Юнона.
Б) Старите българи, а по вероятно славяните наричали месеца „брезов“, защото според тях „брезите лист и сок пускат“.
В) Още не пукнала зората, а девойките вече са станали, за да не им покрие очите баба Марта, иначе през цялото лято те ще бъдат сънливи, когато работят.
Г) Младите трябва първи да посрещнат своенравната старица, за да бъде тя през целия месец весела и усмихната а времето – топло и хубаво.
В кое изречение е допусната пунктуационна грешка? (15. – 17.)
15.
А) Червеното символизира женското начало, здравето; знак е на кръвта, на зачеването и раждането, затова и първоначално женските сватбени носии били червени.
Б) Веднага след запалването на огъня и изнасянето пред къщата на червени дрехи, децата и животните се украсяват с направените призори мартенички от вълнени или копринени нишки.
В) Задължение е на бабата да приготвя мартеничките от оскубаната от тръни и шубраци вълна, престояла на въздух под слънцето и под звездите и така предпазена от магии.
Г) В традиционните български мартеници се вплитат монетки, чеснови зъбчета, мъниста, железни пръстенчета, конски косми, охльови къщички и безброй други символи, които са свързани с празничната обредност.
16.
А) Децата носят мартеница на дясната ръка, шията или гърдите, а девойките и младите невести – на шията или вплетени в косите.
Б) Ергените носят мартеници с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В) На някои места мъжете слагат мартеницата в обувката на левия крак под петата, за да я скрият от лоши погледи, в други краища на страната се завързва и тяхната мъжественост.
Г) С мартеници се украсяват домашните животни за здраве и берекет, а плодните дръвчета, за да раждат добре.
17.
А) Когато видят щъркел, хората завързват мартеничката на напъпило плодно дърво, намислят си желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.
Б) Съществуват обичаи, да се хвърлят мартенички по посока на слънцето, да се подаряват на първите цъфнали овощни дървета или да се слагат под камък при първо виждане на прелетна птица.
В) В някои краища хвърляли мартеничката в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
Г) В някои селища на Северозападна България и в Разградско наричат мартеничката с поетичното име „китица“, а в средните райони на Северна България – „гадалушка“ (от гадая).
18. Колко и какви грешки са допуснати в двете изречения?
Широко распространен е и обичая „избиране на ден“. Всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава, каква ще му е годината – ако е слънчев ще е успешна, ако вали и времето е лошо ще има трудности.
А) една правописна и една пунктуационна;
Б) една правописна и две пунктуационни;
В) две правописни и три пунктуационни;
Г) две правописни и четири пунктуационни.
19. Кое е невярното твърдение?
Думата мартеница се състои от:
А) пет съгласни и четири гласни звука;
Б) девет букви и девет звука;
В) три сонорни съгласни, една звучна и една беззвучна съгласна и четири гласни звука;
Г) три сонорни съгласни, две беззвучни съгласни и четири гласни.
20. Кое изречение е сложно съставно с подчинено обстоятелствено за причина?
А) По традиция през март никой не се подстригва, за да не си „подстриже“ ума.
Б) Мартеницата се счита за амулет, който предпазва от злите сили.
В) Първи март е празник, който отбелязват именниците Марта, Мартин и Мартина.
Г) Хората носят мартеница – марта, мартичка, гадалушка, кичилка, до този момент, докато щъркелът не предвести пролетта.
ОТГОВОРИ:
1. В); 2. А); 3. Г); 4. В); 5. В);
6. А), верните варианти: Б) огъня (проверка с той и него); В) очисти; Г) предпази;
7. Б), верните варианти: А) Родопската (географско населено място); В) конецът (проверка с той и него); Г) наляво;
8. В), верните варианти: А)традиционната (от традиционен); Б) украса; Г) мъниста;
9. Г), верните варианти:) връзват; Б) вратлетата; В) кръста (думата е от м.р.);
10. А), верните варианти: Б) мравки; В) буболечки; Г) добитък;
11. Г) – прав. Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата от злото – болести и немотия, или Сутринта рано стопанките простирали или заканвали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата от злото – болести и немотия.;
12. В) – прав. Бялата вълнена нишка символизира дълголетие, а червената – здраве и живот.;
13. А), верните варианти: Б) А дойде ли Власовден, мартеничка се поставя по вратите на кошарите и рогата на добитъка, по пътните врати и оборите.; В) Вземе ли да се ражда домашно животно, мартеница в бяло и червено се окачва по вратовете, ушите и опашките на малките против уроки.; Г) За здраве и дълголетие мартеница се връзва и на сватбените знамена, по хурките на младоженките, на всяко новородено дете, а също така – и на родилките.;
14. В), верните варианти: А) Названието „Март“ произхожда от латинското „Мартеус“, т.е. Марсов, посветен на Марс – бога на войната, син на Юпитер и Юнона.; Б) Старите българи, а по-вероятно славяните, наричали месеца „брезов“, защото според тях „брезите лист и сок пускат“.; Г) Младите трябва първи да посрещнат своенравната старица, за да бъде тя през целия месец весела и усмихната, а времето – топло и хубаво.;
15.Б) – прав. Веднага след запалването на огъня и изнасянето пред къщата на червени дрехи децата и животните се украсяват с направените призори мартенички от вълнени или копринени нишки.;
16. Б) – прав. Ергените носят мартеници с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.;
17. Б) — прав. Съществуват обичаи да се хвърлят мартенички по посока на слънцето, да се подаряват на първите цъфнали овощни дървета или да се слагат под камък при първо виждане на прелетна птица.;
18. В) – прав. Широко разпространен е и обичаят „избиране на ден“. Всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо, ще има трудности.;
19. Г); 20. А).
@bgmateriali.com
