Тестови задачи – Интонация и пунктуация на сложното съчинено изречение (6 клас)

Сто и две задачи в един тест. Материал с обем, който трудно се събира на едно място – и който покрива буквално всичко изучено през годината, от определението за общуване до синтактичната служба на причастията. Форматите са необичайно разнообразни. Освен обичайните въпроси с избор тук има попълване на многоточия, свободен отговор в няколко реда, синтактичен разбор, подчертаване в готов текст, поставяне на запетаи, превръщане на един вид изречение в друг, редактиране на цели откъси, образуване на думи и посочване на подходящата дума от двойка. Такова редуване поддържа вниманието и проверява умения, които затвореният въпрос не може да улови. Началото е върху текста и общуването: участниците в процеса, темата, термините, съобщението и поканата, ключовите думи в научния текст, контекстът и резюмето. Следва обширен синтактичен блок. Видовете изречения по цел и по състав, а после – цяла поредица върху еднородните части, като за всеки вид има отделна задача плюс още пет за пунктуацията при тях, с различни съюзни връзки. Сложното изречение е разгърнато докрай: съчинено и съставно, видовете подчинени – определително, подложно, допълнително, обстоятелствено, всяко с въпроси за разпознаване, за пунктуация и със задачи за преобразуване. Отделни блокове са посветени на лексиката и на морфемния строеж – излишна дума, значение на фразеологизъм, морфема, представки, сродни и производни думи, образуване на прилагателни. Морфологичната част обхваща членуването с три отделни задачи за редактиране, показателните, въпросителните и относителните местоимения, глагола и залога, а накрая – причастията: разпознаване, отрицателни форми и синтактична служба. Включени са и три откъса за поправяне на правописни грешки, взети от изучавани творби. Преподавателят получава готова годишна проверка, която може да се използва цяла или разделена на части по раздели. Ученикът – най-пълния възможен преговор преди края на годината.

В съчиненията, преразказите и есетата изреченията рядко остават кратки. Щом мисълта се разгърне, се появява точно този вид изказ – с няколко части, свързани по различен начин – и заедно с него идват и повечето пунктуационни грешки. Този тест подготвя ученика за срещата с тях: 20 задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Материалът е ориентиран към практиката на писането, а не към теорията. В нито една задача не се иска определение – иска се преценка върху конкретно изречение, каквато ученикът трябва да прави и когато препрочита собствения си текст. Началните задачи изграждат основата: колко части има изказът и от какъв вид са връзките между тях. Проверява се и обратната посока – кое изречение остава извън темата, защото връзките в него не са съчетани. Без този първоначален прочит нататъшната преценка увисва. Средната част е за отношенията между частите. Задачите изискват да се проследи кои изречения свързва съюзът и къде точно минава границата между тях – включително когато между свързаните части се е вклинило друго изречение. Това е и мястото, където най-често се греши при писане, защото окото се води по думите, а не по строежа. Подредбата на задачите следва естествен ред – от прочита на изречението към разбирането му и оттам към оформянето му на хартия. Останалите задачи са изцяло върху препинателните знаци и вървят случай по случай: съюз между непосредствено свързани части, два съюза един до друг, наречие, което се слива със съюза, отрицателна частица пред него, край на подчинено изречение и няколко последователни форми с „да“. Част от задачите търсят грешката, друга част – единственото изречение без нея. Изреченията са кратки и естествени, от обичайна всекидневна и училищна обстановка. Неверните варианти повтарят грешки, които реално се допускат в ученическа работа – запетая с една дума встрани, липсваща в края на подчиненото, излишна пред съюза. Задачите не изискват предварително обяснение от учителя и могат да се решават самостоятелно със същия резултат, стига накрая да се прегледат обясненията. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая с кратко обяснение, което посочва правилото зад избора. Събрани заедно, обясненията образуват сбита справка, към която ученикът може да се връща, докато пише. Тестът е самостоятелен и не зависи от конкретен учебник. Подходящ е за упражнение в час, за самостоятелна работа у дома и за преговор преди писмена работа. Двадесетте задачи се решават и обсъждат в рамките на един учебен час, а трудността им е премерена – достъпна, но без възможност за отгатване по изключване. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори, полезна и като подготвителен час преди класно съчинение или преразказ. За ученика: тренировка, която се пренася директно в собственото писане – там, където дългото изречение обикновено му коства точки.

Тестът е предвиден за контролна работа и обхваща в 40 задачи двете големи теми – морфологичните особености на глагола и строежа на простото и сложното изречение заедно със съответната пунктуация. Приложени са верните отговори на всички задачи. Началната група задачи е посветена на залога и на вида на глагола: разпознаване на изречение, в което глаголното лице е вършител на действието, откриване на форми в страдателен и в деятелен залог, разграничаване на глаголите от свършен и от несвършен вид, включително чрез преброяване на формите в кратък текст. Отделна задача проверява правилното членуване в рамките на цяло изречение. Основната част е насочена към сложното изречение. Проверява се разграничаването на просто от сложно изречение, на сложно съчинено от сложно съставно, определянето на броя на простите изречения в състава на сложното, както и разпознаването на видовете подчинени изречения – определително, допълнително, подложно и обстоятелствено. Значителна част от тези задачи са формулирани с общо условие към няколко последователни въпроса, като вариантите във всяка задача са близки по смисъл и се различават единствено по строежа си. Обособена група задачи е свързана с позицията на подчиненото изречение спрямо главното и изисква да се открие примерът, който се отличава от останалите. Заключителната част е посветена изцяло на пунктуацията при сложното изречение. Задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка или на единственото изречение без грешка, като са обхванати типични случаи: излишна запетая пред подчинителен съюз, липсваща запетая при подчинено изречение в различна позиция и разделяне на съставен съюз. Финалната задача изисква да се посочи коя от вече поставените запетаи в дълго изречение е излишна. Подходящ е за провеждане на контролна работа, за преговор преди нея, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

1. Какви са по състав изреченията в текста? С помощта на вечерния бриз ние се понесохме по тъмните води и скоро пристигнахме до каменния кей пред храма. Кратас привърза ладията към една от халките, пригодени за целта, и ме последва на брега. Аз го възпрях, оставих го в ладията и се затичах по каменните стъпала. а) сложни съчинени; б) сложни съставни; в)смесени. 2. Как са свързани простите изречения в състава на сложните? а) безсъюзно; б) със съчинителни съюзи; в) със съчинителни съюзи и безсъюзно.

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Този тест не проверява правила наизуст, а изгражда навик: пред всяко изречение ученикът трябва да мине по един и същ път – да раздели изказа на части, да види как се отнасят помежду си и едва тогава да реши какво се случва с препинателния знак. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Първата стъпка от този път е обхваната в началните задачи. Търси се отговор на въпроса колко самостоятелни части има изказът и от какъв вид са те – достатъчно ли са, за да е изречението смесено, или пред нас е нещо по-просто. Въпросът се задава и в положителна, и в отрицателна форма, така че разпознаването да не се превърне в отгатване по дължина. Втората стъпка е за отношенията. Задачите изискват да се проследи какво свързва съюзът: равноправни части или зависими една от друга, съседни или разделени от вмъкнато изречение. Тук ученикът работи като с конструкция, която се разглобява – а точно това умение прави разликата между усвоена и наизустена тема. Третата стъпка е препинателният знак и тя заема най-голяма част от теста. Разгледани са поотделно случаите, в които запетаята е задължителна, и онези, в които тя е излишна: при съюз между непосредствено свързани части, при среща на два съюза, при наречие, което се слива със съюза, при отрицателна частица пред него, при края на подчиненото изречение и при верига от последователни форми с „да“. Трите стъпки не са обявени в теста като раздели, но подредбата на задачите ги следва и се усеща при решаването – затова материалът работи и като упражнение, и като начин на мислене върху изречението. Изискването се редува – ту да се посочи изречението с грешка, ту единственото безупречно. Така навикът се проверява в двете посоки: и когато трябва да се открие нарушение, и когато трябва да се потвърди правилността. Изреченията са кратки и от обичайна всекидневна среда, а грешките в неверните варианти са дребни и достоверни, каквито се появяват в истински текст. Задачите не изискват предварително обяснение, за да бъдат решени, което ги прави подходящи и за самостоятелна работа у дома. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, всеки с кратко обяснение, което назовава правилото зад избора. Прочетени наведнъж, те се четат като кратка систематизация на пунктуацията в сложното изречение. Материалът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник – работи и след урока, и като подготовка преди класна работа, и като преговор преди изпитване. Обемът е удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в един учебен час, без да остане неизползвано време. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори, която показва не само колко грешки има ученикът, но и на коя стъпка от разсъждението се къса веригата. За ученика: усвояване на работещ ред за проверка, който след това се прилага върху всяко дълго изречение – включително върху собствения му текст.