ТЕСТ. Български език – 6 клас. Възприемане и създаване на текстове. (Вариант № 3)

Този вариант е най-подробен от трите и покрива темата от всички страни – от отделната дума до цялата структура на текста. Всяка задача тръгва от кратка ситуация или от изречение и пита какво точно представлява то. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху характера на съобщаваната информация: кога имаме общовалидна истина, кога хипотеза и какво е нужно, за да се превърне тя в доказан факт. Втората група е върху думите. Проверява се защо термин се предпочита пред описателен израз, кои думи в дадена група принадлежат на определена наука, в кое изречение думата е употребена преносно и как обикновена дума стеснява значението си, когато стане термин. Третата група е върху структурата: разпознаване на аргумента сред три абзаца, откриване на израза, който въвежда заключението, и посочване на изречението, което играе ролята на извод в готов текст. Четвъртата група обхваща видовете реч. Разграничават се описание, повествование и разсъждение, като за две от тях е даден и въпрос за пряка съпоставка. Проверява се и подходящият вид изречение по цел на изказване. Петата група е върху глаголните форми – сегашното историческо време и причастието при несвидетелско предаване – както и върху разликата между научен и научнопопулярен текст, представена чрез съпоставка на два текста по една и съща тема. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с преглед на останалите варианти – защо всеки от тях не подхожда. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото му е обхватът. Двадесет задачи покриват всички основни понятия от темата и резултатът показва не отделно умение, а обща представа за това как е устроен научният текст и по какво се отличава от художествения. Особено полезна е задачата за стеснената употреба на позната дума. Тя обяснява какво прави една дума термин – не звученето ѝ, а точното и ограничено значение, което получава в определена наука. Ценни са и съпоставителните въпроси. Два текста по една и съща тема, написани по различен начин, показват разликата между научния и научнопопулярния стил по-ясно от всяко определение. За преподавателя тестът дава пълна проверка, а обясненията към отговорите съкращават работата и предлагат готови формулировки. За ученика при самостоятелна работа целият раздел с отговори може да се чете като подробен урок по темата.

Всеки текст изпълнява определена задача в общуването – единият кани, другият съобщава, третият доказва. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези задачи и умее сам да състави съответния текст. В началото е поместена ученическа покана за откриване на обновена библиотека. Първите три задачи изискват четене с разбиране на делови текст: към кой вид принадлежи той, кога и къде ще се проведе събитието. Тези привидно прости въпроси проверяват умението да се извлича точна информация, а не да се запомня приблизително. Следващата група задачи е посветена на деловите текстове в общуването: какво е предназначението на поканата, кои елементи задължително присъстват в нея, кое обръщение е подходящо за официално начало, кое не е задължителна част на обявата и какво съдържа тя. Най-обхватната част се отнася до научния текст и научния отговор като форма на общуване. Задачите проверяват какво е характерно за този стил и какво не му е присъщо, какво означава теза, какво включва доказателствената част, кое твърдение за връзката между теза, аргументи и извод е вярно, какво представлява понятийната система и коя дума наричаме ключова. Отделни въпроси разглеждат какво е неуместно в научен отговор и какво се изисква при устно изложение по научна тема. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя научен въпрос, на който трябва да се отговори с теза, два аргумента и извод. Втората изисква съставяне на обява по зададена тема с изрично посочени части. Третата проверява дали ученикът може да изброи и обясни трите основни части на научния текст. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готов научен отговор, готова обява и обяснение на трите части с примери към всяка. Ученикът получава обобщение на целия раздел и три образеца, по които може да се ориентира при самостоятелно писане. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа по темата, а частите могат да се използват и поотделно според акцента на урока.

Едно и също събитие може да бъде разказано като буря в стихотворение, като възклицание между двама братя или като изречение в наредба. Точно тази разлика проверява настоящият тест – умее ли ученикът да разпознае вида на текста и да обясни по какво го е познал. Материалът съдържа 15 задачи, изградени върху три основни вида текст – художествен, разговорен и официално-делови, като на места в сравнението влиза и научният, съответно научнопопулярният текст. Началните въпроси проверяват основното: къде се срещат отделните видове текст, каква е функцията на езика и с кого общува човек чрез документите. Същинската част залага на работа с конкретни примери. Дадени са кратки откъси – реплики от битов разговор, писмено обръщение до училище, изречение от правила, поетичен фрагмент, информативно твърдение – и ученикът трябва да определи вида им. Включена е и задача върху смесване на два типа текст в един цитат, както и съпоставка на две изречения с еднакво съдържание, но различна изразност, чрез която се проверява разбирането за ролята на художествените изразни средства. Задачите са с разнообразен формат и това е едно от предимствата на теста: има въпроси с избираем отговор, твърдения от типа „вярно – грешно“, два въпроса с по два верни отговора, изрично обозначени, задачи за попълване на липсваща дума по даден избор от възможности, задача за свързване на четири текста със съответния им вид и задача, изискваща вписване на точен термин. Накрая е поместен пълен ключ с верните отговори, включително попълнените думи и съответствията при задачата за свързване. За учениците това е удобен начин за самопроверка преди изпитване или класна работа – тестът се решава самостоятелно и веднага показва дали видовете текст се разпознават сигурно, или се разчита на догадка. Полезен е и като упражнение върху терминологията, която се използва при описване на езиковите особености. За учителите е готов инструмент за проверка и упражнение в час, за домашна работа или за входно и изходно ниво по темата. Разнообразните формати позволяват да се провери не само запаметеното определение, но и умението да се работи с конкретен текст, а наличието на готов ключ прави оценяването бързо и еднозначно.

Един и същ факт може да бъде изложен в две различни посоки – към точността на научната формулировка или към достъпността на популярния разказ. Тестът работи именно с движението между тези две посоки и проверява дали ученикът разпознава, а после и владее разликата. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък научнопопулярен откъс за геоложки обект, следван от 5 въпроса. Проверява се предметът на текста, разпознаването на въпросителна конструкция с популяризаторска функция, съответствието между термин и достъпната му перифраза, елементът на умерена експресивност и глаголните форми в откъса, включително непряко предаденото съобщение. Тази част изисква внимателен прочит, защото част от признаците се появяват само по веднъж. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху характеристиките на стила: мярата при употребата на термини, различието спрямо научния текст по комуникативна задача, ефектът от отделните езикови средства, разпознаването на преизказна форма, структурната свобода, ролята на различните видове изречения, допустимата лексика, съотношението между части на речта, многозначните термини в различни науки, аудиторията и запазването на подходящ тон. Отделна задача изисква да се посочи редакцията, която приближава изказа до научния регистър – обратното движение спрямо популяризацията. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква две изречения от изходния текст да бъдат преработени в научен стил, с обяснение какво се променя в тона. Втората – четири примера за различни тропи с обосновка за всеки. Третата е практическа: собствен кратък текст по зададени условия, включително преизказна форма, и изброяване на приложените жанрови маркери. Отговорите са изведени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с подробни примерни решения при свободните, включително готови образци и за научната редакция, и за популярния текст. Материалът е удобен за контролна работа, за упражнение преди писане и за самостоятелна подготовка. Листът се решава за около учебен час и е готов за разпечатване, с оставено място за писане под свободните задачи. Отличителното при този вариант е двупосочността. Освен обичайното популяризиране, тук се изисква и обратното – научно преформулиране на достъпен текст. Така ученикът вижда стиловете като два регистъра, между които може да се движи съзнателно, вместо да ги възприема като готови образци за запомняне. За преподавателя това е готова проверка с балансирана трудност и с отговори, които съкращават оценяването. За ученика примерните решения остават полезни и след теста – показват как звучи едно и също съдържание в двата регистъра и какво точно се променя при преминаването от единия към другия.

Прочетете текста и решете задачи 1 – 5. Като скъпоценни камъни се определят шлифовани образци от кристали на естествени минерали, които имат видима прозрачност и определена трайност. От известните над 4800 вида минерали (по данни на Международната минералогична асоциация) приблизително 150 отговарят на посочените условия – образуват кристали с достатъчна големина, за да бъдат шлифовани. Често пъти скъпоценните камъни биват обработвани с цел подобряване на външния им вид, на цвета или

Този вариант проверява темата чрез малки учебни ситуации: ученик чете статия, учител изрича твърдение, някой подрежда части от текст за опит. Във всяка задача се пита какво точно е това – теза, аргумент, хипотеза или факт. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Разгледани са формата, която изразява постоянна истина, формата, която оживява разказа за минали събития, и причастието, използвано при събития, на които авторът не е бил свидетел. Втората група е върху точността на изказа: защо думите се употребяват в пряко значение, защо се избягват метафорите и сравненията, защо се предпочита термин пред обща дума и защо веднъж въведеният термин не се заменя в останалата част от текста. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата, да се посочи кой абзац изпълнява ролята на доказателство, да се открие думата, която въвежда заключението, и да се подреди правилният ред на трите части. Четвъртата група е върху видовете реч – описание, повествование и разсъждение – както и върху подходящия вид изречение за научен текст. Последната група е за хипотезата и за научнопопулярния стил: коя представа от миналото е била отхвърлена след проверка, какво отличава предположението от доказания факт и защо в достъпния текст са допустими сравнения. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е поднасянето чрез ситуации. Вместо изолирано изречение, задачата описва кратък случай – какво чете или пише даден ученик – и това прави въпроса по-разбираем и по-близък до реалната работа с текст. Особено полезен е въпросът за отхвърлената представа от миналото. Той показва как работи науката: едно твърдение може да е било общоприето и въпреки това да падне при проверка. Разбирането на този механизъм е по-важно от самото определение за хипотеза. Ценни са и задачите за термините. Обяснението защо думата не се заменя със синоним в останалата част от текста е нещо, което ученикът може да приложи веднага, когато пише реферат или отговор по друг предмет. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те могат да се четат и като кратък урок по темата.